10 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 498 [населено място], 19.11.2019г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение, в закрито заседание на двадесети декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2437/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. А. М. Х. ,холандски гражданин против определение № 2166/27.06.2019 г. по ч.т.д.№ 2091/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на същата страна против определение № 480 / 31.01.2019 г. по т.д.№ 224/2016 г. на Окръжен съд – Благоевград , с което е прекратено производството по предявени от жалбоподателя против „Синаница ВВ„АД и ЕТ „Г. И. – 2010„ искове, с правно основание чл.464 ГПК / главен /, за признаване за установено, че вторият ответник няма вземане към първия, за събирането на което е конституиран като взискател по изп.дело № 19/2009 г. на ЧСИ А. Ц., рег. № 701 на КЧСИ, с район на действие ОС - Благоевград , к а к т о и с правно основание чл.124 ГПК / евентуален / за признаване за установено, че втория ответник няма вземане спрямо първия, на основание чл.453 т.3 ГПК, тъй като на Л. Х., в качеството на взискател, не може да му се противопостави / относително недействително спрямо същия е / прехвърлянето на вземането на „Синаница МС„ ООД, чрез цесия в полза на „СГ Консулт Плюс „ ЕООД, респ. прехвърлянето чрез последваща цесия от последното в полза на ответника ЕТ „ Г. И. 2010 „ , тъй като вземането на взискателя е обезпечено със запор и запорното съобщение е получено от третото задължено лице - „Синаница ВВ„ АД преди съобщението за прехвърлянето на вземането. Жалбоподателят оспорва възприетата от въззивния съд липса на правен интерес на ищеца по всеки от исковете, като счита, че същата е следствие от съществено нарушение на съдопроизводствените правила - непроизнасяне на съда по всички доводи във въззивната частна жалба и конкретно - изложените в раздел І , п. 6, 7, п.10 – п.14 , касаещи допустимостта на главния иск по чл.464 ГПК. Жалбоподателят счита, че съдът, при преценката на правния интерес от иска , е приложил неправилно чл. 464 ал.1 ГПК, в противоречие с практика на ВКС, според която правният интерес от предявяването на иска възниква от момента на присъединяването на оспорвания кредитор и по силата на самото присъединяване, тъй като последният има същите права в изпълнителното производство, каквито има и първоначалният взискател, вкл. извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединения взискател ,поради което и интереса не е ограничен до участие в разпределението / опр. постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК - № 123 по ч.гр.д.№ 668/2018 г. на ІІІ г.о. на ВКС /.Жалбоподателят намира ,че не е отчетена и спецификата на иска по чл.464 ГПК, като специален установителен иск, чието уреждане от закона само по себе си предпоставя наличие на правен интерес, в случай че са се осъществили фактите от хипотезиса на правната норма. Жалбоподателят твърди и необоснованост на въззивното определение, досежно извода на съда, че отричане съществуването на вземането на ответника ЕТ „Г. И. 2010„ към длъжника „Синаница ВВ„АД не би изключило конкуренцията на ищеца - взискател с друг такъв - цедента „ Синаница МС „ ООД. Този довод страната сочи нелогичен и несъответстващ на безспорно установения факт по делото, че конституиран взискател по изпълнително производство, наред с ищеца , е ответника ЕТ „Г. И. – 2010„ , а първоначално конституираният цедент е заличен. Възстановяването на качеството му на взискател не следва автоматично от уважаването на иска по чл.464 ГПК. Неправилността на въззивното определение по предявения евентуален установителен иск е обоснована с неправилността на произнасянето по главния, по съображения, че ако би извършил правилна преценка на допустимостта на главния иск въззивният съд изобщо не би се произнесъл по евентуалния. Посочено е също, че правният интерес от иска се основава на незачитането на защитната за взискателя – ищец норма на чл.453 т.3 ГПК от ЧСИ Ал. Ц. ,като отказът му да я приложи жалбоподателят визира във факта на самото конституиране на взискателя ЕТ „ Г. И. 2010 „ . Ответната страна - ЕТ „ Г. И. 2010 „ и третото лице – помагач, конституирано на страната на същата – „СГ Консулт Плюс „ ЕООД – не оспорват частната жалба , като споделят доводите на жалбоподателя за неправилност на въззивното определение и претендират отмяната му. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт . За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното : Ищецът Л. А. М. Х. е конституиран като присъединен взискател по изп. дело № 19/2009 г. на ЧСИ Ал. Ц., на основание чл. 459 ал.1 ГПК / след удовлетворяването му като първоначален взискател на друго основание / , предвид наложена във висящ исков процес възбрана в полза на същия , върху недвижим имот на длъжника „Синаница ВВ„ АД, срещу който имот е насочено изпълнението в полза на други взискатели по същото изп. дело, между които и „Синаница МС„ ООД. Последното дружество е длъжник по изп.дело № 353/2013 г. на ЧСИ Ш. Д., образувано по молба на Л. А. М. Х., въз основа на наложена в негова полза обезпечителна мярка запор / по ч.гр.д.№ 692/2013 г. на САС / върху вземане на „ Синаница МС „ ООД от „ Синаница ВВ „ АД. Това вземане, с договор за цесия от 04.03.2013 г. е прехвърлено на „СГ Консулт Плюс„ ЕООД , а с последващ договор за цесия от 18.09.2013 г. е прехвърлено от последното дружество на ЕТ „ Г. И. 2010 ”, която е и конституирана като взискател по изп. дело № 19/2009 г. на ЧСИ Ал. Ц., след последователно заличаване на „Синаница МС„ ООД и „СГ Консулт Плюс„ ЕООД. Следователно, във всяко от двете изпълнителни производства ищецът не се легитимира като кредитор, макар и конституиран като взискател, с оглед наложени в негова полза и по висящите искови производства, обезпечителни мерки, а само като евентуален такъв, в случай на позитивен за него резултат от същите. В съответствие с гореизложената фактическа обстановка, ищецът е предявил обективно евентуално и пасивно субективно съединени искове срещу „Синаница ВВ„ АД и ЕТ „Г. И. 2010„ , с искане : 1/ да се признае за установено спрямо същия, че не съществува вземане на ЕТ „ Г. И. 2010 „ от „ Синаница ВВ „АД, на основание договор за цесия от 18.09.2013 г. , с цедент „СГ Консулт Плюс„ЕООД / конституирано като трето лице – помагач / , предвид нищожност поради противоречие с добрите нрави, в евентуалност - симулативност на предходна цесия от 04.03.2013 г., с цедент „Синаница МС„ ООД и цесионер „СГ Консулт Плюс„ ЕООД, който порок на първоначалната цесия по идентични съображения обосновава нищожност поради противоречие с добрите нрави, в евентуалност симулативност на последващата цесия. Изложените обстоятелства, в обосноваване на нищожност, на основание чл.26 ал.1 пр. трето ЗЗД , в евентуалност – симулативност на цесиите, са ирелевантни за настоящото произнасяне ; 2/ Да се признае, на основание чл.124 ГПК, за несъществуващо вземане на ЕТ „Г. И. 2010„ към „Синаница ВВ„ АД, поради относителна недействителност на сключените сделки - цесии спрямо Л. А. М. Х. , на основание чл. 453 т.3 ГПК , тъй като съобщението за цесиите до длъжника „ Синаница ВВ „АД е последващо спрямо уведомяването му за наложения запор върху вземането, като трето задължено лице, с получаване на запорното съобщение. Първоинстанционният съд е прекратил производството по всеки от исковете като недопустимо, поради липса на правен интерес. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, по следните съображения : С предявяването на отрицателния установителен иск по чл.464 ГПК, взискателят цели да предпази своя интерес, като избегне възможността да не получи изцяло или отчасти удовлетворяване на своето вземане срещу длъжника, поради присъединяването на едно друго, несъществуващо / привидно / вземане. Доколкото от исковата молба не следва оспорването на това вземане, по изпълнителните титули в полза на цедента „Синаница МС„ ООД спрямо длъжника „ Синаница ВВ„ АД, дори да би била установена нищожността на цесиите ищецът – взискател не би избегнал конкуренцията с вземането, чието съществуване оспорва, но само досежно титуляра му. Цедираното вземане не се ползва с право на предпочтително удовлетворение, с оглед което и всеки от взискателите би се явил хирографарен кредитор, участващ в разпределението на постъпилите от принудителното изпълнение суми по съразмерност .В обобщение, само пълното отричане на конкуриращо вземане, а не единствено досежно титуляра на същото, обосновава правен интерес от иска по чл.464 ГПК. Недопустимостта на евентуалния иск въззивният съд е обосновал със защитната функция на чл.453 т.3 ГПК, визирайки служебното й съобразяване от съдебния изпълнител, тъй като непротивопоставимостта на разпореждането следва по силата на закона. Посочено е също, че исковата молба не визира прехвърляне принадлежащо на длъжника по изп. дело № 19/2009 г. на ЧСИ Ал. Ц. - „Синаница ВВ„ АД - вземане, с което същият намалява имуществото си , в ущърб на интересите на взискателя, а прехвърляне на вземане срещу същия, поради което обективно осъществилите се и заявени факти не покриват фактическия състав не правната норма, на която ищецът се позовава. Доколкото акцента в частната касационна жалба е върху непроизнасянето на въззивния съд по всички релевирани в частната въззивна жалба доводи на ищеца и конкретно – п.6,7,10-14 вкл.от раздел І-ви на същата , следва да се съобрази тяхното съдържание : Пунктове 6 и 7 от въззивната жалба обосновават правен интерес на ищеца от иска по чл.464 ГПК с обстоятелството, че за същия не е без значение с какъв взискател ще конкурира в процеса , който интерес не е ограничен до интереса от удовлетворяване на вземането, при евентуално разпределение на постъпили от принудителното изпълнение суми, но се състои и в интерес принудителното изпълнение да би било осъществено максимално бързо, докато участието на мними кредитори поставя под заплаха развитието на производството, вкл. и предвид разполагането им, като взискатели, с широки възможности да обжалват действията и бездействията на съдебния изпълнител, вкл. всеки негов отказ да бъде извършено изпълнително действие. П.10 и п.11 от въззивната жалба обобщено се свеждат до обосноваване на довод, че ирелевантно за преценката на правен интерес на ищеца е обстоятелството, че не е оспорвал съществуването на цедираното вземане, като притежавано от цедента „Синаница МС„ ООД. Последното обосновава с липса на правен интерес от такова оспорване, доколкото и като претендиращ ликвидационния си дял от имуществото на същото дружество, което му вземане е обезпечено със запор върху цедираното вземане – по изп. дело № 353/2013 г. на ЧСИ Ш. Д. , рег.№ 796 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Благоевград , би се удовлетворил именно от това вземане, като актив на „Синаница МС„ ООД. Именно с възможността да получи 1/3 от този актив , каквато не би имал , ако същият е притежание на цесионера ЕТ „Г. И. – 2010 „ жалбоподателят е обосновавал правен интерес от иска по чл.464 ГПК във въззивната си частна жалба. П.12 от същата обосновава липса на правен интерес за ищеца от оспорването на първата цесия , с цесионер „СГ Консулт Плюс„ ЕООД , предвид обстоятелството, че същият не е понастоящем конституиран взискател по изп. дело № 19/2009 г. на ЧСИ Ал. Ц.. В п.13 от въззивната жалба е декларирал достатъчен правен интерес от иска по чл.464 ГПК и като ограничен до оспорване принадлежността на вземането на конституирания взискател, независимо от неоспорване съществуването на вземането в нечий чужд патримониум. П.14 от въззивната жалба оспорва релевантността на довод в първоинстанционното прекратително определение, че с предявяването на иска по чл.464 ГПК ищецът цели да установи действителният носител на вземането, обосновавайки се , че последното не е цел, а последица от произнасянето по иска, доколкото отричайки принадлежността на вземането към патримониума на конституирания взискател – ответник , неминуемо се установява и кой е действителния му притежател. В изложението по чл.280 ГПК касаторът формулира следните въпроси : 1/ Следва ли мотивите на съдебния акт да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните , както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита тези доводи и възражения неоснователни? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие в произнасянето на въззивния съд с дължимото, съгласно решение по т.д.№ 674/2014 г. на ІІ т.о. и решение по гр.д.№ 4465/2014 г. на ІV г.о. на ВКС / цитираните определения са в производства по чл.288 ГПК и не съдържат произнасяне по съществото на спора / ; 2/ Какъв е защитаваният с иска по чл.464 ГПК интерес на ищеца - взискател - изчерпва ли се с отричането на едно привидно, изначално несъществуващо вземане, което конкурира с вземането на ищеца или допуска и отричането на вземането единствено с оглед титуляра на същото, различен от конституирания в изпълнителното производство взискател ? / Въпросът е алтернативно формулиран и със следното съдържание : Приложното поле на чл.464 ГПК изчерпва ли се с хипотезите, в които длъжникът по изпълнението е създал или съдействал за създаването на привиден изпълнителен титул или обхваща по – широк кръг случаи, вкл. погасяване вземането на конкуриращия взискател – ответник или нищожност на цесионния договор, чрез който той е придобил отричаното от ищеца вземане ? – въпросите са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – с решение по гр.д.№ 797/2009 г. на І г.о. на ВКС и определение № 123 по ч.гр.д.№ 668/2018 г. на ІІІ г.о. на ВКС; 3/ Когато ищецът предявява изрично уреден от закона и поради това специален установителен иск / иск, който не е основан на общата разпоредба на чл.124 ГПК, а на изрична, специална правна норма / следва ли да се обосновава и доказва конкретен правен интерес от иска или е достатъчно да бъдат установени елементите от хипотезиса на правната норма, уреждаща този специален установителен иск ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради липса на съдебна практика, в категоричен отговор на същия и съществуващ, според касатора, уклон във формираната такава, за отричане на презумиран от специални норми, уреждащи право на установителен иск, правен интерес; 4/ Допустим ли е установителен иск, който е основан на общата разпоредба на чл.124 ГПК във връзка с чл.452 и чл.453 т.3 ГПК , в хипотеза при която ЧСИ не зачита защитните правни последици по чл.453 т.3 ГПК и напълно игнорира доказателствената съвкупност, установяваща твърдяния от ищеца факт , че сключените договори за цесия от 04.03.2013 г. и 18.09.2013 г. са съобщени на длъжника по изпълнителното дело, след като е получил запорното съобщение ? – въпросът – единствено относим към произнасянето на въззивния съд по евентуално предявения иск - е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради липса на формирана съдебна практика в отговор на същия. Първите три въпроса са относими единствено към главния иск с правно основание чл.464 ГПК.От съпоставката между изложението по т.6,7,10-14 вкл. от въззивната жалба и решаващите мотиви на въззивното определение е видно, че въззивният съд действително не е обсъдил релевираните от страната доводи за неправилност на първоинстанционното определение, ограничавайки се да приеме, че предмет на отричане с иска по чл.464 ГПК е съществуването на друго вземане изобщо, а не само като принадлежащо на конституирания взискател – ответник по иска. Поради това , относно произнасянето на въззивния съд по допустимостта на главния иск, първият от въпросите удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Обоснован се явява и допълнителния такъв, с решение по т.д.№ 674/2014 г. на ІІ т.о. на ВКС, в което и на аналогичен въпрос, относно съдържанието на произнасянето на въззивната инстанция, макар по въззивна жалба срещу решение, а не срещу определение на първоинстанционния съд, е прието, че дейността на въззивния съд не се ограничава до контрол по допустимостта, действителността и правилността на първоинстанционния акт , а е насочена към решаването на правния спор, аналогично на първата инстанция, което предпоставя същият да се произнесе по спора, като извърши самостоятелна преценка на фактите и доказателствата и обсъди всички доводи и възражения на страните от значение за спорното право, в пределите очертани от въззивната жалба, като тази му дейност следва да намери адекватно отражение в мотивите. Допускането на касационното обжалване по първия процесуален въпрос, предпоставящ - с оглед решаващата дейност на настоящата инстанция – произнасяне от същата по така наведените с въззивната жалба на страната, но необсъдени от въззивния съд доводи , изключва самостоятелен правен интерес на касатора от допускане на касационното обжалване по втори и трети въпроси, които се основават именно на тези му, неразгледани от въззивния съд доводи, за правен интерес от иска по чл.464 ГПК, надхвърлящ интереса от участие в разпределението. Отделно от това, самото обстоятелство, че въззивният съд не е дал отговор, в обосноваване неоснователност на поддържаните от ищеца доводи с това им съдържание, изключва характеристиката на въпросите като правни - отговор на които се съдържа в решаващите мотиви на въззивния акт. Четвъртият от формулираните въпроси - относим към евентуалния иск по чл.124 ГПК вр. с чл.453 т.3 ГПК – не удовлетворява изискването за правен, тъй като за да обоснове липса на правен интерес от предявяването му, въззивният съд се е позовал на директното приложение на чл.453 т.3 ГПК в хода на изпълнителното производство, като специално създадена от законодателя защита, в рамките на същото, доколкото са налице предпоставките, визирани в нормата. Така формулиран въпросът е и правно несъстоятелен, тъй като уредената в чл.453 т.3 ГПК непротивопоставимост на прехвърляне на вземането от длъжника в изпълнителното производство на взискателя с наложен запор , сама по себе си не изключва качеството кредитор на лицето – придобило вземането, респ. конституирането му , като взискател , не е израз на отказ на съдебния изпълнител да се съобрази с приложимостта на чл.453 т.3 ГПК. Последното, обаче, ще се прецени при предприемането на съответния изпълнителен способ спрямо прехвърленото вземане. По – важното в случая, обаче, е , че мотивирайки действителен правен интерес от запазване на цедираното вземане към „Синаница ВВ„ АД в патримониума на „Синаница МС„ООД, предвид образувано изпълнително производство срещу последното дружество – изп. дело № 353/2013 г. на ЧСИ Ш. Д., с оглед бъдещо удовлетворяване на вземането си от ликвидационен дял от същото, ищецът и настоящ жалбоподател е предявил последиците на чл.453 т.3 ГПК, приложими в производството по изп. дело № 353/2013 г., спрямо производството по изп. дело № 19/2009 г. на ЧСИ Ал.Ц., в което същите не са приложими. Длъжникът в това производство – „ Синаница ВВ„ АД – не се е разпоредил със с в о е вземане, в ущърб на интересите на взискателя от удовлетворяване от предмета на разпореждането по изп. дело № 19/2009 г. на ЧСИ Ал. Ц.. Предявеният установителен иск,обаче, е насочен към отричане на вземането на ЕТ„ Г. И. 2010„ , на основание последиците от чл.453 т.3 ГПК, неприложими в производството по изп. дело № 19/2009 г. на ЧСИ Ал.Ц. /отделно от несъстоятелността на твърдението, по съображенията по-горе, че непротивопоставимостта на прехвърлянето изключва сама по себе си качеството на придобилия вземането, като кредитор по действителна сделка /. Взискателят ЕТ „ Г. И. 2010 „ не ще се удовлетворява евентуално от запорираното по изп. дело № 353/2013 г. вземане- като обект на принудително изпълнение, в производството по изп. дело № 19/2009 г., а се легитимира като кредитор с това вземане в същото. Предвид неудовлетворяването на общия селективен критерий, не се обосновава основание за допускане на касационното обжалване в частта по произнасянето на въззивния съд по евентуалния иск. По съществото на частната жалба срещу въззивното определение за недопустимост на предявения главен иск : Неразгледаните от въззивния съд доводи във въззивната жалба, извън съображенията , изразяващи единствено несъгласие с мотивите на първоинстанционния съд, се свеждат до това, че : 1/ правният интерес от иска по чл.464 ГПКТ не се ограничава до защита на интересите на взискателя – ищец при разпределението на постъпилите в хода на принудителното изпълнение суми, т.е. да не се осуети възможността за пълното му удовлетворяване, предвид конкуренцията с привидно вземане, но и да не се допусне привидният взискател да препятства изпълнителното производство, с неоснователни жалби срещу действията на съдебния-изпълнител ; 2/ предмет на иска по чл.464 ГПК може да бъде и отричане съществуването на вземането в патримониума на конкретния конкуриращ взискател, поради пороци на транслиращата сделка, по силата на която е придобил, независимо от съществуването му в нечий чужд патримониум, предвид недействителността й. Първият довод е напълно несъстоятелен, тъй като възможността да се препятства изпълнителното производство с неоснователни претенции и жалби не е прерогатив единствено на мнимия, привиден взискател и не е от естество самостоятелно да обоснове правен интерес от иска по чл.464 ГПК, извън интереса привидният взискател да би бил изключен от разпределението. Чл.464 ГПК не урежда правото на иск като гаранция за бързо , а за ефективно, с оглед удовлетворяване интереса на ищеца - взискател , изпълнително производство. Вторият довод е по начало основателен, но не и при конкретната фактологична обстановка - наличието на образувано изпълнително дело № 353/2013 г. на ЧСИ Ш. Д., с взискател Л. А. М. Х. и длъжник „Синаница МС„ООД – цедент по оспорваната първа цесия. В случая се касае за конкуренция на правни интереси, като този от запазването на цедираното вземане в патримониума на „Синаница МС„ООД, с оглед бъдещо удовлетворяване вземането на ищеца от ликвидационен дял спрямо същото дружество, поглъща правния интерес от единствено изключване на взискателя ЕТ „Г. И. 2010„ от изпълнителното производство срещу длъжника „Синаница ВВ„АД. Именно с възможността за удовлетворяване от вземането, като притежание на „Синаница МС„ ООД, жалбоподателят е обосновал правния си интерес от иска по чл.464 ГПК срещу ЕТ „Г. И. 2010„ във въззивната жалба – п.10 и п.11, посочвайки защо няма интерес да оспорва съществуването на вземането в патримониума на „Синаница МС„ ООД. За ищеца би било достатъчно да оспорва съществуването на вземането в патримониума на конкретния взискател ЕТ „Г. И. 2010„ ако инцидентното произнасяне по причината за това - нищожността на цесиите - би било достатъчно и удовлетворяващо правния му интерес. Инцидентното произнасяне по нищожността, без участието на всички страни по атакуваните сделки – цесии, обаче, е недостатъчно за обективирания правен интерес от удовлетворяването му като кредитор на „Синаница МС„ ООД , а не като кредитор на „Синаница ВВ„ АД. Отделно стои въпроса, че приложението на чл.453 т.3 ГПК, в производството по изп. дело № 353/2013 г. на ЧСИ Ш. Д., изключва правния интерес и от атакуване действителността на двете цесии, с конституиране на страните по същите, като съответници - необходими другари в процеса. В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че съдебният изпълнител е длъжен да насочи принудително изпълнение върху запорираното вземане, при преценка за наличие предпоставките на чл.453 т.3 ГПК, а ако третото лице оспорва правата на взискателя, поради липсата им, защитата му е осъществима по исков път / чл.440 ГПК /. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2166/27.06.2019 г. по ч.т.д.№ 2091/2019 г. на Софийски апелативен съд, в частта му , с която е оставена без уважение частната жалба на същата страна против определение № 480/31.01.2019 г. по т.д.№ 224/2016 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е прекратено производството по предявени от жалбоподателя против „Синаница ВВ„ АД и ЕТ „Г. И. – 2010„ искове , с правно основание чл.464 ГПК / главни /, за признаване за установено, че вторият ответник няма вземане към първия, за събирането на което е конституиран като взискател по изп.дело № 19/2009 г. на ЧСИ А. Ц. , рег. № 701 на КЧСИ ,с район на действие ОС Благоевград. ПОТВЪРЖДАВА определение № 2166/27.06.2019 г. по ч.т.д.№ 2091/2019 г. на Софийски апелативен съд , в тази му част. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2166/27.06.2019 г. по ч.т.д.№ 2091/2019 г. на Софийски апелативен съд, в останалата му обжалвана част. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: