5 Р Е Ш Е Н И Е № 66 [населено място], 26.04.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети март през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 603 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 44 от 15.03.2012г. на Варненски апелативен съд по гр.д. № 653/2011г., с което е потвърдено решение №1185 от 21.10.2011г. по гр.д. № 1834/2010г. на Варненски окръжен съд за отхвърляне на предявения от З. Ф. Т. и Н. Ф. Ч. срещу Р. А. П. иск за установяване, че ответникът не е собственик на реална част с площ * кв.м от имот пл. № * в землището на [населено място], местн. К.. Касационната жалба е подадена от ищците по иска З. Ф. Т. и Н. Ф. Ч. от [населено място] чрез пълномощника им адв. Г. Я..Изложени са съображения за неправилност на решението поради погрешни правни изводи по въпроса за идентичността между имота на ответника и възстановения с решението на ОСЗ имот на ищците. На второ място е изтъкната материална незаконосъобразност при прилагането на института на придобивната давност спрямо земи, възстановявани по ЗСПЗЗ. Ответникът по жалбата Р. А. П. не е представил писмен отговор. С определение №614 от 03.12.2012г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие със задължителната съдебна практика по въпроса откога тече придобивна давност върху имоти, които се възстановяват по ЗСПЗЗ в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ и тече ли такава срещу лица, заявили право на възстановяване, преди да е влязла в сила заповед по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по отрицателен установителен иск за собственост досежно реална част от недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ. Ищците се легитимират като наследници на Ф. Н. Ч., на които с решение на ОСЗ - В. от 14.05.2008г. е възстановена собствеността върху имот, описан по следния начин: лозе от * дка в м. К., представляващо част от имот № 9885 по кадастрален план от 1956г.; по плана на стари имотни граници на м. „Ф. дере” имотът представлява част от пл. № *; по кадастрален план на м. „Ф. дере” възстановената част с площ * дка представлява пл. № *; от възстановените * дка * дка се възстановяват на основание съдебно решение от 24.10.2003г. на Варненски районен съд и представляват част от имот пл.№ * и път; възстановяването е в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ и имотните граници ще бъдат определени след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти. За доказване собствеността върху имота преди кооперирането е представен нотариален акт от *г. Представено е и цитираното съдебно решение на Варненски районен съд по гр.д. № 3864/2002г., с което е обявена нищожност на предходно решение на ОСЗ за отказ за възстановяване на лозе с площ * кв.м. в местн. „К.”. Ответникът се легитимира като собственик на място с площ * кв.м. в землището на [населено място], местн. К., представляващо имот пл. № * по плана на местността, с нотариален акт за покупко-продажба от *г. Собствеността е придобита от Х. К. П., който притежава констативен нотариален акт за собственост на същия имот по давност, издаден през *г. В. съд е отхвърлил иска като се е позовал на заключението на приетата първоначална техническа експертиза, която сочи, че описаният в решението за възстановяване на собствеността имот № * по КП от *г. не се намира в местността, където е процесния имот пл. № * по КП на м. „Ф. дере” от *г., а се намира в землището на [населено място]. Имот № * по КП”К.” от *г. попада в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, за която няма помощен план, а има разписен лист. При тези данни съдът е счел, че липсва идентичност между възстановения на ищците имот с процесния имот, владян от ответника. На второ място съдът е изложил евентуални мотиви, че ответникът е придобил имота по давност чрез добросъвестно петгодишно владение, считано от момента на покупко-продажбата през 1998г. до завеждане на иска. По основанието за допускане на касационно обжалване. Констатирано е противоречиво разрешаване на въпроса за началото на давностния срок за придобиване на имот, намиращ се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ в обжалваното решение и в Решение № 584 от 25.09.2009г. по гр.д. № 2949/2008г. на І г.о., Решение № 373 от 21.05.2010г. по гр.д. № 396/2009г. на І г.о., Решение № 204 от 15.07.2011г. по гр.д. № 99/2011г. на ІІ г.о. и Решение № 496 от 21.05.2009г. по гр.д. № 905/2008г. на ІІ г.о., всички постановени по реда на чл. 290 ГПК. Застъпеното във всички тези актове разбиране изхожда от принципа, заложен в чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, че давност не тече срещу този, който не може да се защити чрез иск. Поради това се приема, че докато не бъде приключена процедурата по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ и не бъде индивидуализиран възстановения имот, то лицата, които го владеят, не могат да се позовават на давностно владение спрямо бившите собственици. Едно от посочените решения е постановено от настоящия състав, с оглед на което горепосочената задължителна практика напълно се споделя от състава. Следва да се уточни, че при възстановяване на собственост върху имоти в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, след измененията на закона в ДВ бр. 68/99г., окончателното приключване на административната процедура настъпва с издаването на заповед на кмета на общината по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, в която се определят, местоположението, границите и съседите на имотите по плана на новообразуваните имоти. В тази хипотеза давностният срок за придобиване на имота от лицето, което го владее, може да започне да тече едва след издаването на такава заповед. По основателността на касационната жалба предвид изложените касационни оплаквания и с оглед приетото по-горе съдът намира следното: Основателни са развитите в жалбата доводи за неправилна преценка на събраните доказателства във връзка с установяване идентичността между възстановения на ищците и владяния от ответника имот. На първо място, този въпрос не е бил спорен между страните. Видно от отговора на исковата молба ответникът е поддържал, че не е налице идентичност между притежавания от наследодателя имот съгласно нотариалния акт от *г. и възстановения на ищците имот. Такова възражение обаче е недопустимо - виж съображенията в Тълкувателно решение № 9/2012г. на ОСГК. П. съд изобщо не е обсъждал въпроса за идентичността между възстановения имот и ползвания от ответника поради липса на спор за това; той е отхвърлил иска като е намерил за основателно възражението на ответника за придобиване на имота по давност. Във въззивната жалба, подадена от ищците, липсват оплаквания в връзка с идентичността. Ето защо, въззивният съд не е имал право да разглежда този въпрос - чл. 269, ал.2 ГПК. В този смисъл е Решение № 189 от 09.07.2012г. по гр.д. № 107/2012г. на І г.о. Освен това, направеният във въззивното решение извод за липса на идентичност е повърхностен и не се основава на цялостен анализ на приетите експертизи и писмените доказателства. Вярно е, че в първоначалната експертиза на в.л. П. се приема липса на съответствие между имота, описан в нотариалния акт на ответника и възстановения на ищците имот. Този извод вещото лице е направило въз основа на описанието на имота в решението на ОСЗ-В., а именно че представлява част от пл.№ * по КП от *г. на м. К., а имотът на ответника пл. № * попада в пл. №№ * и * по същия план, т.е. е на друго място. По делото обаче е представено удостоверение от [община] /л.137 от първоинстанционното дело/, в което изрично е посочено, че описания в решението на ОСЗ имот пл. № * попада в границите на имот с пл. № * по КП от *г. и представлява имоти с №№ *, * и * по КП на м. „Ф. дере и К.” от *г. Представен е и протокол от 10.04.2002г. за корекция на плана на старите имотни граници в територия по §4 местн. „Ф. дере” като имот пл. № * с площ * дка се записва на наследници на Ф. Н. Ч. и се коригират имотните граници на имота като се заличават пл. №№ *, *, * и *. Приетата втора техническа експертиза на в.л. А. е нанесла на комбинирана скица /л. 180/ възстановения имот и имота на ответника, и прави извод, че имотът, за които ответникът се легитимира с нотариални актове попада във възстановения на ищците имот, като застъпваната площ е * кв.м., оцветена в жълто на скицата. Вещото лице е описало имота и според действащата кадастрална карта на [населено място], приета през 2008г. - имотът, записан на ответника е с идентификатор * и застъпването с възстановения на ищците имот е отразено отново в жълт цвят /скица на л.181/. Изяснено е от това вещо лице, че индивидуализацията на имота по решението на ОСЗ и предхождащото го решение на съда не е по кадастралния план от 1956г., а по комбинирания помощен план от 1999г. Съобразно изложеното следва да се приеме, че възстановения на ищците имот частично попада в закупения от ответника имот пл.№ *, като припокриването е с площ *кв.м., отразено с жълт цвят на скицата на вещото лице А. на л.180. Именно тази площ е предмет на спора. Възражението на ответника за придобиване на имота по давност е несъстоятелно предвид дадения отговор на правния въпрос и с оглед установеното обстоятелство, че административната процедура по възстановяване на собствеността не е приключила все още - в полза на ищците не е издадена заповед по § 4к ПЗР ЗСПЗЗ. Поради това в случая давностният срок изобщо не е започнал да тече. Ето защо, предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен. Ищците се легитимират като лица, в полза на които е признато правото на възстановяване на процесния имот с решение на ОСЗ по чл.14, ал.1,т.3 ЗСПЗЗ, а ответникът владее имота без правно основание - праводателят му не е бил собственик и самия той не е могъл да придобие имота по давност. При тези изводи обжалваното решение следва да се отмени и да се постанови друго за уважаване на иска досежно реална част от имот пл.№ * в землището на [населено място], местн. „К.” с площ * кв.м., оцветена в жълт цвят по буквите А-Б-В-Г-Д-А на скицата на вещото лице А. на л. 180 от делото, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението. Ищците претендират възстановяване на сторените разноски за водене на делото, без да са представили списък по чл. 80 ГПК. Направените разноски възлизат на 1697лв., която сума следва да им се присъди. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 44 от 15.03.2012г. на Варненски апелативен съд по гр.д. № 653/2011г. и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З. Ф. Т. от гл.В., [улица], ет.*, ап.* и Н. Ф. Ч. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] че Р. А. П. от [населено място], местност „А. мак” 146 не е собственик на реална част с площ * кв.м. от имот пл.№ * в землището на [населено място], местн. „К.”, целия от * кв.м., а по действащата кадастрална карта на [населено място] имот с идентификатор *, която реална част е оцветена в жълт цвят и е заключена между буквите А-Б-В-Г-Д-А на скицата на вещото лице А. на л. 180 от делото, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението, при граници на реалната част: път, ПИ *, останалата част от ПИ *, ПИ * и път. ОСЪЖДА Р. А. П. да заплати на З. Ф. Т. и Н. Ф. Ч. сумата 1697лв. разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: