Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 2112/2013 год. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №166 гр.София, 02 декември 2013 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 2112/2013 год. и за да се произнесе,съобрази: Производството пред ВКС е по чл. 351,ал.5 НПК. Обжалвано е разпореждането на Плевенския окръжен съд от 1.Х.2013 год. по внохд № 360/2013 год.,с което е върната като процесуално недопустима касационната жалба от адв. Ж.Н.,в качеството му на повереник на конституирания като граждански ищец Л. С.Ц.,против решението по посоченото дело в частта,с която са отхвърлени предявените от Ц. срещу подсъдимия Г. Цв.Г. искове общо за 78 500 лв.,представляващи вреди от извършени от Г.4 престъпни деяния по чл. 206,ал.3 НК.В жалбата против връщането на касационната жалба е посочено,че макар въззивният окръжен съд да е оправдал Г.Цв.Г. по обвиненията в престъпления по чл. 206,ал.3 НПК поради изтекла давност за наказателно преследване,той,съдът,е бил длъжен да разгледа гражданските претенции,произтичащи от причинени с тези престъпления вреди,в какъвто смисъл е т.р. № 1-2012 год.,ОСНК. В писменото си становище представителят на ВКПр се солидаризира с разбирането на жалбоподателя и счита за основателно позоваването от него на цитираното тълкувателно решение. ВКС намира жалбата срещу връщането на касационната жалба за неоснователна. Вдействителност Г. Ц. Г. не е оправдан,а воденото срещу него наказателно производство за 4 престъпления по чл. 206,ал.3 НК,извършени през месеците І,ІІ и ІІІ.1998 год. с обсебени съответно 7 500,13 000,40 000 и 18 000 лв.,е прекратено от въззивния окръжен съд поради изтекла за всяко от тях съответно през І,ІІ и ІІІ.2013 год. давност за наказателно преследване по чл. 81,ал.3 във вр. с чл. 80,ал.1,т.3 НК с оглед предвиденото за тези престъпления наказание лишаване от свобода от 3 до 10 години.Наказателното преследване е прекратено при спазване изискването на чл. 24,ал.2,изр. първо във вр. с ал.1,т.3 НПК след заявено за това съгласие от Г. и от двамата му защитника в проведеното пред въззивния съд на 25.VІ.2013 год. съдебно заседание. Независимо от прекратяването /по посочените обвинения/ на наказателното производство поради изтекла давност за наказателно преследване и следвайки задължителните указания по прилагането на закона,дадени в т.2 на т.р. № 1-2012 год.,ОСНК,окръжният съд е анализирал относимите към престъпленията по чл. 206,ал.3 НК факти от значение за основателността и доказаността по размер на гражданската претенция.Доказателственият анализ на съда,изложен от л. 21 до първия абз. на л. 25 от въззивното решение,е довел до заключението за липса на доказателства,установяващи по несъмнен начин извършването от Г. на присвоителна и увреждаща имуществените интереси на гражданския ищец Ц. дейност.В резултат на приетото,а не като последица от прекратяването поради давност на наказателното преследване,е бил отхвърлен искът на Ц. за присъждането на общо 78 500 лв. като обезщетение за причинени имуществени вреди. Независимо от дотук казаното,дори и въззивният съд да не се беше съобразил с цитираното тълкувателно решение на ВКС и да не беше изложил съображения за неоснователност на претендираното обезщетение защото деянието не съставлява престъпление,решението му в тази част пак нямаше да подлежи на касационна проверка,независимо че ще бъде налице допуснато процесуално нарушение,при това-съществено.Това е така,защото процесуалният закон,когато в чл. 336,ал.1 НПК говори за „нова присъда” на въззивен съд,се интересува само от нейната наказателна,но не и гражданска част.”Новите присъди”,като предмет на касационно обжалване по чл. 346,т.2 НПК,са тези присъди на въззивния съд,с които 1. е приложен закон за по-тежко наказуемо престъпление,2.е осъден оправдан подсъдим и 3.е оправдан осъден подсъдим при наличието за всяка от трите хипотези изисквания.Само уважаването или отхвърлянето за първи път от въззивния съд на приет за разглеждане граждански иск не води до постановяването на „нова присъда” по смисъла на чл. 336,ал.1 НПК и касационно обжалване на тази част от въззивния акт е недопустимо,както правилно е прието с обжалваното разпореждане. Съобразно дотук изложеното ВКС О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ В СИЛА разпореждането от 1.Х.2013 год. на съдията докладчик по внохд № 360/2013 год. на Плевенския окръжен съд,с което е върната касационната жалба от повереника на Л. С. Ц. против постановеното по това дело решение № 178 от 18.VІІ.2013 год. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ