1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
гр. София, 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. дело № 3733 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 139 от 02.07.2020 г. по в. гр. д. № 30/2020 г. на Габровски окръжен съд е отменено решение № 73 от 12.11.2019 г. по гр. д. № 56/2019 г. на Дряновски районен съд и е уважен предявеният от Г. Т. С. срещу Р. Х. С. иск по чл.109 ЗС – ответницата е осъдена на основание чл.109 ЗС да премахне сграда с идентификатор ... със застроена площ 55 кв.м., едноетажна, с предназначение: хангар, депо, гараж, намираща се в поземлен имот с идентификатор ..., новообразуван от парцел ..., от кв.... по плана на [населено място], собственост на Г. Т. С.. Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в останалата обжалвана част, с която е бил отхвърлен предявеният от Г. Т. С. срещу Р. Х. С. иск по чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата от 4000 лева, частично от 17 200 лева, представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на поземлен имот с идентификатор ... за периода от 19.01.2014 г. до 19.01.2019 г.
Въззивният съд е приел, че ищецът Г. Т. С. е собственик на ПИ с идентификатор ... по КККР на [населено място], закупен от него с нотариален акт № ... г. на нотариус А. А. с район на действие Дряновски РС. В този имот се намира процесната сграда, предмет на иска по чл.109 ЗС. Сградата е придобита от ответницата Р. С. с постановление за възлагане на недвижим имот от 04.07.2008 г., издадено по изпълнително дело № 492/2002 г. на АДВ Р.. В постановлението изрично е посочено, че сградата се възлага без земята и без отстъпено право на строеж. Публичният изпълнител е въвел ответницата във владение на сградата с протокол от 10.07.2008 г. Въводът е извършен в присъствието на двама свидетели, един от които е бил ищецът Г. С.. Съдът е обсъдил свидетелските показания, които изясняват кога е строена сградата, кой е нейният бившият собственик, как се е осъществявал достъпът до сградата и до имота преди и след извършените строителни дейности от ищеца. Обсъдено е и удостоверение за търпимост изх. № ОБА 3-27-4/17.06.2019 г. на Община Дряново, според което за процесната сграда са налице условията на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. За сградата няма строителни книжа, но е била допустима по действащите подробни устройствени планове и нормативите, действали по време на построяването ѝ, поради което тя е търпим строеж и не подлежи на премахване или забрана, като ползването ѝ може да бъде предмет на прехвърлителни сделки. При тези данни съдът приел от правна страна, че искът по чл.109 ЗС е основателен. Позовал се е на т.3 на ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 на ОСГК на ВКС, в която е прието, че за уважаване на иска по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право, но понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем; например, такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си. В конкретния случай, ищецът твърди, че намиращата се сграда в неговия имот му пречи да упражнява изцяло правото си на собственост, тъй като същата е незаконно построена, той не е учредил право на ползване, нито друго вещно право, което да дава основание на ответницата да я държи в имота му, като в тежест на ответницата е да докаже, че сградата е със статут на суперфициарна собственост и собственикът на земята не може да иска премахването ѝ. Прието е, че тези условия в случая не са налице. Удостоверението за търпимост по § 16, ал.1 ПЗР на ЗУТ установява само благоустройствената допустимост на строежа в съответния му вид от гледище на обществения интерес, но когато такъв строеж засяга правата на трети лица, същите могат да претендират неговото премахване по реда на чл. 109 ЗС. В производството по чл. 109 ЗС удостоверението за търпимост по § 16, ал.1 ПЗР на ЗУТ не е безусловно основание за запазване на търпимия строеж, съответно за отхвърляне на негаторния иск. Посочените в закона критерии, при които един строеж се счита търпим и не полежи на премахване, са изцяло на плоскостта на съответствието на строежа с изискванията на строителните правила и норми към момента на изграждането му или с разпоредбите на ЗУТ. Разпоредбата на § 16 ПЗР на ЗУТ е неотносима към вещноправните последици от незаконното строителство. Статутът на търпимост не може да породи за собственика на терена задължение да търпи създаденото от незаконния строеж ограничение на правото си на собственост. Отделно от това са изложени и съображения, че след като по делото не е установена по безспорен начин годината на построяване на обекта, не може да се приеме, че той е отговарял на строителните правила и норми към момента на изграждането му. Неправилно първоинстанционният съд отхвърлил иска по чл. 109 от ЗС, приемайки, че сградата попада в попада в хипотезата на § 16, ал.1 ПЗР на ЗУТ, тъй като е построен през 1985 г., само въз основа на свидетелските показания на св. А., които не кореспондират с останалите събрани доказателства по делото. Касационна жалба срещу въззивното решение, в частта, с която е уважен предявения негаторен иск, е подадена от ответницата Р. Х. С..
Жалбоподателката поддържа, че според въззивния съд в нейна тежест е да докаже, че спорната сграда е със статут на суперфициарна собственост и собственикът на земята не може да иска премахването ѝ, като никъде в доклада по делото не ѝ е било указано, че следва да докаже това обстоятелство. Напротив, в доклада било указано на ищеца, че не сочи доказателства, че ответникът осъществява неоснователно въздействие, което създава пречки за ползване на имота му по-големи от обикновените. На следващо място – жалбоподателката представила удостоверение за търпимост на сградата, което не било оспорено от насрещната страна и съдът нямал основание да проверява дали строежът е действително търпим. Неправилно въззивният съд приел, че това удостоверение установява само благоустройствената допустимост на строежа. Съдът не обсъдил всички доказателства по делото, които установяват годината на строителството на спорната сграда – 1985 г. Счита, че държи сградата на годно правно основание – възлагателното постановление и извършения въвод във владение, като сградата е търпим строеж.
В изложението към касационната жалба се поддържат основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставят се следните въпроси: 1. Допустимо ли е въззивният съд да постанови решение, с което уважава предявения иск, въпреки че в съдебния си акт не е обсъдил всички доказателства;
2. Допустимо ли е въззивният съд да изменя доклада по делото, без да уведоми за това страните, и допустимо ли е да приеме за доказани обстоятелства, за които първоинстанционният съд е указал на ищеца, че не сочи доказателства и такива не са представени;
3. Следвало ли е въззивният съд да уведоми страните, че ще се произнесе по реда на косвения съдебен контрол по отношение на представеното от ответника удостоверение за търпимост № ОБА 3-27-4/17.06.2019 г., при положение, че същото не е оспорено от ищеца и не са ли накърнени правата на ответника поради невъзможността му да вземе становище и да събира доказателства във връзка с извършената служебна проверка на документа от въззивния съд;
4. При иск по чл.109 ЗС съдът следва ли да извърши проверка доколко действително строежът е търпим, т.е да бъде изследвано действителното състояние на процесния обект към датата на исковата молба.
Твърди се разрешаване на въпросите в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, решение № 401 от 21.07.2009 г. по гр.д.№ 2770/2008 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 238 от 17.05.2012 г. по гр.д.№ 1081/2011 г. на ВКС, І г.о., решение № 129 от 22.07.2014 г. по гр.д.№ 4880/2013 г. на ВКС, І г.о.
Ответникът по жалбата Г. С. счита, че не са налице основания по чл.280 ГПК за допускане до касационно обжалване, както и че решението е правилно. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивния съд по иск с правно основание чл.109 ЗС за защита на правото на собственост, което подлежи на касационно обжалване независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Всички въпроси, с изключение на въпрос № 2, са свързани със спора дали процесната сграда е търпим строеж по смисъла на § 16 ПЗР на ЗУТ, или не. Преди да се даде отговор на тези въпроси обаче следва да се прецени дали ответницата има право да държи сграда в имота на ищеца. Въпрос № 2 е насочен към разрешаване именно на този проблем, тъй като е свързан с оплакването, че въззивният съд за първи път приема, че по делото не е доказано спорната сграда да е суперфициарна собственост, без на ответницата да е било указано при разпределяне на доказателствената тежест, че тя трябва да докаже това обстоятелство. Въпросът, по който следва да се допусне касационното обжалване, уточнен от настоящия състав съобразно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, се състои в следното: длъжен ли е съдът да обсъди доказателствата по делото, от които може да се изведе суперфициарното право на ответника да държи сграда в имота на ищеца, ако не е дал указания при разпределяне на доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство. Въпросът е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, при наличието на данни по делото, че още преди възлагателното постановление, от което жалбоподателката черпи права, е била налице разделна собственост между земята, предмет на реституция, и построените върху нея сгради, собственост на държавно предприятие, продадени на публична продан. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По останалите въпроси, свързани с търпимостта на строежа, съдът ще се произнесе с решението.
Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 139 от 02.07.2020 г. по в. гр. д. № 30/2020 г. на Габровския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 105 лв. и в същия срок да представи доказателства за внасяне на таксата, в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на таксата.
Определението не подлежи на обжалване.
|