3 Р Е Ш Е Н И Е № 11 Гр. София, 06.03.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 24.01.2018 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА При участието на секретаря Аврора Караджова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1289/17 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.290 ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на Ф. Р. срещу въззивното решение на Варненски окръжен съд по гр.д. №1843/16 г., в частта по иска с пр. осн. чл.190 ЗЗД. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос от предмета на спора: за размера на обезщетението за вредата, съставляваща разлика между увеличената стойност на имота и платената цена - след констатацията, че разрешаването му от въззивния съд е в противоречие с р. по гр.д. №58/13 г. и р. по гр.д. №6532/13 г. и двете на четвърто г.о. на ВКС. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответниците по жалба П. Я. и Г. Я. оспорват довода на касаторката, че увеличената стойност на имота не е пряка и предвидима вреда от евикцията. Не оспорват, че претенцията им е основателна за 16 444,78 лв., на колкото възлиза разликата между 18 977,78 лв., представляващи увеличената стойност на имота и 2 533 лв., представляващи платената за него цена. ВКС като разгледа жалбата, намира следното: По въпроса, по който е допуснато обжалването: В цитираните по –горе решения на ВКС, четвърто г.о. е прието, че при евикция продавачът дължи на добросъвестния евинциран купувач обезщетение за вредата, съставляваща разлика между платената цена и увеличената стойност на имота при съдебното отстраняване, поради промени в пазарните условия. Вредата е пряка и непосредствена последица от неизпълнението на продавача и може да бъде предвидена при пораждане на задължението. Добросъвестността на продавача има правно значение само за отговорността за непредвидимите преки и непосредствени вреди от евикцията. Тази практика изцяло се споделя от настоящия състав от ВКС, който постановява решението си въз основа на закона и цитираната утвърдена практика по прилагането му. По същество на жалбата: Въззивният съд е приел, че продавачът на чужда вещ дължи на отстранения купувач получената по договора за продажба цена и разноските по делото за евикция, както и увеличената стойност на имота към момента на съдебното отстраняване, като пряка и предвидима вреда от неизпълнението на задълженията на продавача, според посочената във въззивното решение и по-горе практика на ВКС. Не е приспаднал обаче от увеличената стойност на имота платената цена. В случая увеличената стойност на имота / 4/9 ид.ч. от трите ниви, продадени от касаторката на ответниците с нот. акт №144/5.10.2010 г./ към момента на съдебното отстранение -22.12.15 г., е в размер на 18 977,78 лв. Продавачката – сега касатор, е осъдена с влязлата в сила част от първоинстанционното решение да заплати на отстранените от имота купувачи – ответници по жалба, сумата 2 533 лв., представляваща платената от последните за имота цена. Или размерът на имуществената вреда по чл.190, ал.2 ЗЗД за отстранените от имота купувачи, изразяваща се в разликата между увеличената стойност на имота към момента на съдебното отстраняване и платената цена е в размер на 16 444,78 лв. Въззивното решение, с което на ищците Я. е присъдено обезщетение на имуществени вреди от съдебното отстраняване над 16 444,78 лв. е неправилно – незаконосъобразно и необосновано, следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен за размера над посочената сума, като неоснователен. В останалата част, с която на ищците Я. е присъдено обезщетение за имуществени вреди от съдебното отстраняване в размер на 16 444,78 лв., въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съответно на уважената и отхвърлената част от иска, следва да се измени въззивното решение в частта за разноските и да се присъдят разноски за касационната инстанция. Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК ВКС на РБ, трето г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №1843/16 г. от 15.11.16 г., в частта, с която искът по чл.190, ал.2 ЗЗД на П. Р. Я. и Г. Й. Я. срещу Ф. Н. Р. е уважен за размера над 16 444, 78 лв. до 18 977,78 лв. и вместо него в тази част постановява: ОТХВЪРЛЯ иска по чл.190, ал.2 ЗЗД, предявен от П. Р. Я. и Г. Й. Я. срещу Ф. Н. Р. за разликата над 16 444,78 лв. до 18 977,78 лв., като неоснователен. ОСТАВЯ В СИЛА посоченото въззивно решение на Окръжен съд Варна, с което искът по чл.190, ал.2 ЗЗД на П. Р. Я. и Г. Й. Я. срещу Ф. Н. Р. е уважен в размер на 16 444,78 лв., обезщетение за вреди от частична евикция. ИЗМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №1843/16 г. в частта за разноските, като намалява сумата за разноски, която Ф. Н. Р. е осъдена да заплати на П. Р. Я. и Г. Й. Я. от 4306,20 лв. на 3732,07 лв., съобразно отхвърлената част на иска. ОСЪЖДА П. Р. Я. и Г. Й. Я. да заплатят на Ф. Н. Р. 9 / девет/ лв. разноски за държавна такса за касационната инстанция, съобразно отхвърлената част от иска. ОСЪЖДА Ф. Н. Р. да заплати на П. Р. Я. и Г. Й. Я. 1155,56 лв./ хил. сто петдесет и пет лв. и 56 ст./ разноски за касационната инстанция за адв. възнаграждение, съобразно уважената част от иска. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: