Р Е Ш Е Н
И Е
№ 246
София,14.05.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният
касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно
заседание на двадесет и девети април през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса
Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана
Калинова
Зоя Атанасова
при
участието на секретаря Ани Давидова
и
в присъствието на прокурора
като
изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско
дело № 344 от 2009година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. И. Б. от гр. В. срещу въззивното решение на В. окръжен съд, постановено на 15.12.2008г. по гр.д. №419/2008г.,с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е прието за установено на основание чл.124,ал.1 ГПК по отношение на Б. И. Б., че Е. Е. И. е собственик по наследство на ½ ид. част от УПИ *Х-98 в кв.36 от 660кв.м. по плана на с. Р. с построените в него масивно жилище от 98кв.м.,паянтово жилище от 16 кв.м.,паянтова сграда от 29кв.м. и паянтова сграда от 29кв.м. като на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен издаденият по обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост №,том І,рег. №319,н.д. №190/2008г. на БРС по отношение на ½ ид.част от имота.
С определение №381/22.05.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по установителен иск за собственост,след като по предвидения от закона ред е поискано и допуснато изменение на иска от установителен в осъдителен и след като първоинстанционният съд се е произнесъл по осъдителен иск.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е недопустимо,тъй като въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск – производството е образувано по предявен от Е. Е. И. иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК,след което е направено искане за преминаване от установителен към осъдителен иск по чл.108 ЗС,като първоинстанционният съд е допуснал изменението и се е произнесъл по предявения осъдителен иск. Твърди,че като е уважил иск по чл.124,ал.1 ГПК въззивният съд се е произнесъл по предмет,с който не е бил сезиран. Моли обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на В. окръжен съд.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Е. Е. И. изразява становище,че същата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
По реда на чл.124,ал.1 ГПК от Е. Е. И. против Б. И. Б. е бил предявен иск за установяване право на собственост върху ½ ид.част от УПИ *Х-98 в кв.38 по плана на с. Р. с площ от 660кв.м.,ведно с построените в имота сгради. В о.с.з.,проведено от първоинстанционния съд на 27.05.2008г. е направено искане за изменение на иска чрез преминаване от установителен към осъдителен иск за предаване владението върху процесния имот,което на основание чл.214 ГПК е допуснато от съда,след което с решение от 27.06.2008г. по гр.д. №63/2008г. Белоградчишкият районен съд е отхвърлил предявения от Е. Е. И. ревандикационен иск.
С обжалваното решение,постановено на 15.12.2008г. по гр.д. № 419/2008г. Видинският окръжен съд е отменил решението на първоинстанционния съд и вместо това е уважил предявения от Е. Е. И. установителен иск за признаване право на собственост върху ½ ид.част от УПИ *Х-98 в кв.38 по плана на с. Р..
По реда на чл.288 ГПК в настоящето производство е констатирано наличие на основание за допускане на касационно обжалване с оглед изразеното в представените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решения на ВС становище по въпроса за правомощията на съда при разрешаване на съдебно заявен спор,а оттам и по въпроса дали произнасянето на съда по непредявен иск обуславя недопустимост на решението.
В представените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №620/25.VІ.1993г. по гр.д. №211/93г. на І ГО на ВС;решение №2161/23.10.1963г. по гр.д. №1632/63г. на ІІ ГО на ВС;решение №2366/01.09.1978г. по гр.д. №1917/1978г. на ІІ ГО на ВС и решение №1734/10.V.1983г. по гр.д. №1341/93г. на ІІ ГО на ВС е прието,че съдът е длъжен да даде защита на субективното право в онези рамки и по онзи начин,който е поискан от ищеца,т.е. да се произнесе по заявеното основание и в рамките на посочения от ищеца петитум,което становище настоящият състав напълно споделя.
Разпоредбата на чл.2 ГПК предвижда,че съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права,като съгласно чл.6,ал.2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Процесуалният закон ограничава правомощията на съда при произнасяне по съществото на един правен спор и очертава рамките,в които е допустимо съдът да се произнесе само до заявеното искане,т.е. в рамките на заявения на основата на конкретни фактически обстоятелства петитум. Произнасяне по искане,което е различно от заявеното обуславя недопустимост на решението.
С оглед гореизложеното настоящият състав приема,че обжалваното решение е валидно,но процесуално недопустимо като постановено по непредявен иск като съображенията за това са следните:
Както вече беше отбелязано,първоначално с исковата молба, постъпила в регистратурата на Районен съд- Б. на 24.03.2008г. по реда на чл.124,ал.1 ГПК е заявен за разглеждане установителен иск за признаване право на собственост върху недвижим имот. В открито съдебно заседание,проведено от първоинстанционния съд на 27.05.2008г. обаче по искане на ищеца по реда на чл.214 ГПК е допуснато изменение на предявения иск като същият вместо установителен се счита предявен като ревандикационен за предаване владението на ½ ид.част от имота. Посредством това изменение,извършено въз основа на надлежно искане на предявилото иска лице е определен предметът на делото,в рамките на който съдът следва да се произнесе като даде защита на субективното право в обема,в който е заявена,т.е. по предявен осъдителен иск. Произнасяне в рамките на така очертания предмет дължи не само първоинстанционния съд,но и въззивният съд.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,по допустимостта му в обжалваната част,а по останалите въпрос. е ограничен от посоченото в жалбата,т.е. извън проверката на валидността и допустимостта на постановеното от първоинстанционния съд решение въззивният съд разполага с правомощието да се произнесе в очертаните от въззивната жалба предели на правния спор съобразно предмета на този спор така както същият е определен в производството пред първоинстанционния съд. И въззивният съд като инстанция по същество дължи произнасяне в рамките на заявения за разглеждане предмет. Когато в производството пред първоинстанционния съд по предвидения от процесуалния закон ред е поискано и допуснато изменение на иска чрез преминаване от установителен към осъдителен,въззивният съд следва да се произнесе по основателността на така предявения осъдителен иск. И ако след като отмени решението на първоинстанциония съд като неправилно по предвидения в чл.271,ал.1 ГПК ред въззивният съд се произнесе по първоначално заявения установителен иск,постановеното от него решение е недопустимо.
Произнасянето по иск,различен от предявения е обусловило недопустимост на постановения от въззивния съд съдебен акт,поради което настоящият състав приема,че по реда на чл.293,ал.4 ГПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за произнасяне в рамките на въззивната жалба по предявения от Е. Е. И. ревандикационен иск.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на В. окръжен съд, постановено на 15.12.2008г. по гр.д. № 419/2008г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Председател:
Членове: