7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 104
София, 28.06.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ:Дияна Ценева
Светлана Калинова при участието на секретаря Даниела Н.
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 60061 от 2016 година по описа на Първо ТО на ВКС, разпределено на Първо ГО на ВКС в изпълнение на заповед №839/2016г. на председателя на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „С. М. Г.“, правоприемник на [фирма] срещу въззивното решение на Апелативен съд-Бургас, постановено на 30.12.2015г. по в.т.д.№297/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени исковете на [фирма] за осъждането на [фирма] да заплати сумата 2 045 157.52 евро в левова равностойност от 4 000 000 лева, формирана като сбор от сумата 800 000 евро /с левова равностойност 1 564 664 лева/, представляваща цена на доставени 8 броя централни токопреобразуватели с обща мощност 4000 Kw и 1 245 157.52 евро /с левова равностойност 2 435 336 лева/ като част от общо 3 600 000 евро /в левова равностойност 7 040 988 лева/, представляваща цена на доставени соларни модули PI 230-235 PI WATT „S. value“ с обща мощност 4000 Kw, ведно с обезщетение за забава, определено в размер на законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /30.04.2014г./ до окончателното плащане.
С определение №150/13.03.2017г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1 ГПК по въпросите:
1.При изричен довод във въззивната жалба за непълнота на доклада, може ли въззивният съд да отхвърли иска като недоказан без да даде указания на ищеца, че следва да посочи доказателства за приетите от съда за ревелантни, но неизяснени обстоятелства и за необходимостта въззивният съд да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения по доклада, когато последният е непълен или неточен;
2.За съдържанието на доклада по чл.146 ГПК при направени от ответника възражения, касаещи обстоятелствата, на които се основава иска, посочени в исковата молба;
3.Допустимо ли е с въззивната жалба да бъдат представяни доказателства и да бъде поискано събирането на такива, за които с доклада на първоинстанционния съд не са дадени указания по реда на чл.146, ал.2 ГПК.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивната инстанция е отказала събирането на поисканите с въззивната жалба доказателства; не е изпълнил задълженията си, вменени с ТР №1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС във връзка с непълния и неточен доклад на първоинстанционния съд и не е дал указания относно възможността да бъдат предприети съответните процесуални действия по събиране на доказателства, които страната е пропуснала да посочи поради непълнота и неточност на доклада и липсата на съответни указания и при положение, че такива доказателства са били направени с въззивната жалба, не е допуснала същите. Поддържа също така, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да се произнесе по всички възражения на страната, вкл. конкретните оплаквания по правилността на обжалваното решение; извършил е неправилен анализ на събраните по делото доказателства, като не ги е обсъдил в тяхната съвкупност. Допълнителни съображения излага в проведеното по делото открито съдебно заседание и в представена писмена защита. Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба „ [фирма] изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излага в проведеното по делото открито съдебно заседание и в представена писмена защита. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
[фирма] /понастоящем с наименование „С. М. Г.“/ е предявило срещу [фирма] иск за заплащане цената на доставени 8 броя токопреобразуватели и соларни модули.
С обжалваното решение е прието, че така предявените искове са неоснователни.
Споделен е изводът на първоинстанционния съд, че предявилото иска дружество е представило само косвени доказателства, недостатъчно пълни и ясни, от които не може да се заключи, че действително са възникнали юридическите факти, пораждащи правото да се иска заплащане на исковата претенция. Прието е, че фактура RE 080871/02.02012г., протокол №14/02.07.2012г. и справка-декларация за данъка върху добавената стойност с дата 31.07.2013г. не доказват обстоятелствата, на които се основава предявеният иск, тъй като по делото не са представени доказателства /първични документи/, от които би могло да се направи извод, че процесната доставка действително е извършена от предявилото иска дружество /транспортни документи, протоколи за предаване и съответно приемане на стоките, документи, удостоверяващи заприходяването на тези активи/. Посочено е, че ако тези документи бяха представени от дружеството-ищец, то би могло да се направи връзка с представената по делото фактура, а оттук и да се установи облигационното отношение между страните. Прието е, че фактурата е документ, удостоверяващ данъчно задължение, но не и задължение за плащане стойността на доставката, обективирана в нея. Задължението за плащане според въззивния съд произтича от реално извършена доставка, предадена от доставчика и приета по надлежния ред от получателя, като дори фактура да не е съставена съобразно изискванията на Закона за счетоводството, това не е основание за отричане на възникнали отношения по покупко-продажба, тъй като договорът няма формален характер и може и с други доказателства да се установи възникването на задължения по него.
Прието е, че съгласно чл.154, ал.1 ГПК дружеството-ищец носи доказателствената тежест да докаже благоприятния за него положителен факт за наличие на реално осъществена доставка, а такива доказателства по делото не са представени, като представеният по делото протокол по чл.117 ЗДДС е съставен въз основа на фактура №080871/02.07.2012г. и удостоверява приемането на фактурата от лицето, подписало протокола, но от него не може да се направи извод за реална доставка.
За неоснователни са приети оплакванията, че първоинстанционният съд не се е съобразил с направеното признание от дружеството-ответник. Посочено е, че действително представителят на [фирма] е заявил, че има извършена реална доставка на процесните фотосоларни модули и токопреобразуватели, но тази доставка е в изпълнение на облигационна връзка между дружеството-ищец и трето дружество, а не във връзка с валиден договор и установено облигационно отношение, като в производството по делото не е установено да е налице облигационно отношение между страните по спора.
Възражението за непълен и неточен доклад на първоинстанционния съд е прието за неоснователно по съображения, че първоинстанционният съд е указал на предявилото иска дружество съобразно определеното правно основание на предявения иск /чл.79 ЗЗД/, че в негова тежест е да докаже, че между него и дружеството-ответник е сключена посочената в исковата молба търговска сделка, че е изпълнило поетите по тази сделка задължения, размера на неизпълнението на ответника и деня, в който е следвало да бъдат изпълнени задълженията от страна на дружеството-ответник. Посочено е, че по този доклад предявилото иска дружество не е възразило, като явно е приело, че представените с исковата молба доказателства са достатъчни за доказване на претенцията му и допълнителни искания във връзка с дадените указания не са направени. С оглед на това съдържащото се във въззивната жалба искане на жалбоподателя [фирма] /понастоящем с наименование „С. М. Г.“/ за допускане на съдечно-счетоводна експертиза е прието за преклудирано, като са изложени и съображения, че първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства за изясняване на фактическата обстановка по делото, с оглед на които да се прецени правилността на обжалвания акт и не са допуснати процесуални нарушения, обосноваващи наличието на предпоставките за прилагане на чл.266, ал.3 ГПК, както и че поисканите доказателства не са нововъзникнали.
За неоснователно е прието и възражението, че първоинстанционният съд неясно е формулирал своето становище по въпроса кои възражения, направени от дружеството-ответник, ще обсъжда предвид неподадения отговор в срока по чл.367 ГПК, както и възражението, че поради тази причина дружеството-ищец е било лишено от възможността да представи доказателства за тези обстоятелства, приети от съда за неизяснени. Посочено е, че независимо от пропускането на срока за подаване на отговор и настъпилата преклузия, ответната страна не е лишена от възможността да участва в производството, като си запазва правото да изразява правни доводи по отношение основателността на иска и обстоятелствата, на които се основават. Изложени са съображения, че преклузията на чл.370 ГПК е по отношение на възможността да се извършват процесуални действия по разширяване предмета на делото, както и във връзка със страните и за въвеждане чрез възражения на релевантните за спора факти, като първоинстанционният съд е заявил категорично своето становище, че ще обсъжда единствено възраженията, направени от дружеството-ответник, касаещи обстоятелствата, на които се основава иска, посочени в исковата молба и е прието, че при това положение не би могло да се изисква от съда да дава указания какви доказателства допълнително следва да представи ищецът за доказване твърденията в исковата молба.
Така изложените от въззивния съд съображения, че не е необходимо в доклада на първоинстанционния съд да се посочат конкретните възражения на ответника, които съдът ще обсъжда при липса на подаден в срок отговор на исковата молба, както и че разпределянето на доказателствената тежест посредством общи указания без посочване на конкретните факти и обстоятелства, които се нуждаят от доказване, представлява пълен и точен доклад, противоречат на становището, застъпвано трайно и последователно в задължителната практика на ВКС /ТР №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№1/2013г.; решение №50/16.05.2014г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№3612/2013г.; решение №700/06.12.2010г. на Трето ГО на ВКС по гр.д.№304/2010г.; решение №111/24.10.2014г. на Второ ТО на ВКС по т.д.№ 598/2012г.; решение №43/04.06.2014г. на Второ ТО на ВКС по т.д.№213/2012г.; решение №54/25.03.2014г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д.№3066/2013г./.
Възприемайки последователно застъпваното от ВКС становище за начина, по който следва да бъде изготвен докладът по делото, настоящият състав приема, че при направени от ответника възражения, касаещи обстоятелства, на които се основава искът, посочени в исковата молба, съдът следва да даде на ищеца конкретни указания за доказване осъществяването на тези факти и обстоятелства, ако приеме възраженията на ответника за релевантни и своевременно заявени. Такива указания съдът следва да даде и при наличие на признание на релевантен факт от страна на ответника, което следва срока за отговор и съответно не е отразено в доклада, ако признанието касае само част от обстоятелствата, на които се основава искът. В подобна хипотеза съдът следва да даде ясни и точни указания за доказване осъществяването на спорните факти, които счита за релевантни, очертавайки по този начин спорния предмет и отделяйки спорното от безспорното.
Ако след изтичане на срока за отговор ответникът е навел правни възражения, които съдът е приел за допустими, ищецът следва да бъде уведомен кои от тях съдът ще разгледа в решението чрез допълване на доклада. Ако такива указания не са били дадени, но споровете и възраженията по тези факти и обстоятелства са били разгледани от първоинстанционния съд, е допустимо с въззивната жалба да бъдат представени доказателства и да бъде поискано събирането на такива.
Според даденото от ОСГТК на ВКС задължително за съдилищата тълкуване в т.2 на ТР №1/09.12.2013г., в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия, по посочване на относими за делото доказателства, които да пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Това указание за правомощията на въззивния съд следва да намери приложение и в настоящия случай.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо, но по същество неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл.266 ГПК и чл.175 ГПК/.
Правилно въззивният съд е приел, че задължението за плащане произтича от реално извършена доставка, предадена от доставчика и приета по надлежния ред от получателя, както и че договорът за доставка няма формален характер и може и с други доказателства, различни от съставена по предвидения в Закона за счетоводството ред фактура, да се установи възникването на задължения по него. Правилно е прието също така, че съгласно чл.154, ал.1 ГПК в тежест на предявилото иска дружество е да докаже благоприятния за него положителен факт за наличие на реално осъществена доставка. Неправилна обаче е извършената от въззивния съд преценка на значението на направеното от процесуалния представител на дружеството-ответник признание на факта на получаване на соларните модули и токопреобразуватели. В нарушение на съдопроизводствените правила, като е приел, че следва да бъде взето предвид това признание и възражението на дружеството-ответник, че доставката е извършена в изпълнение на облигационна връзка между дружеството-ищец и трето лице, въззивният съд не е допуснал поисканата с въззивната жалба съдебно-счетоводна експертиза за установяване вида и съдържанието на счетоводните документи, отразяващи отношенията между [фирма], третото за спора лице „К. С. П. Ко“, за което се твърди, че е възложило доставката, и [фирма]. Неправилно е прието, че съдът не следва да допълни доклада с посочване на приетите от него за релевантни възражения на дружеството-ответник, както и че не следва да бъдат давани допълнително указания на дружеството-ищец за необходимостта от ангажиране на доказателства във връзка с така направените след изтичане на срока за отговор възражения.
Така допуснатите от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила следва да се приемат за съществени, тъй като въпросът дали доставката на процесните соларни модули и токопреобразуватели е извършена по договор между страните или по договор с третото за спора търговско дружество „К. С. П. СО“, при наличие на признание на факта на извършване на доставката, е останал неизяснен. Поради това на основание чл.293, ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания да бъде дадена възможност на предявилото иска дружество да ангажира доказателства във връзка с направените от дружеството-ответник след изтичане на срока за отговор възражения, които съдът е приел, че следва да бъдат обсъдени, както и за допускане на поисканата с въззивната жалба съдебно-счетоводна експертиза.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение, постановено от Апелативен съд-Бургас на 30.12.2015г. по в.т.д.№297/2015г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: |