2 Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 55/2013 год. Р Е Ш Е Н И Е № 116 гр.София, 19.06.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА ВАСИЛКА ИЛИЕВА със секретар Даниела Цветкова изслуша докладваното от председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА гражданско дело под № 55/2013 година Производство по чл.290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Силистренския окръжен съд с № 79 от 23.10.2012 год., постановено по гр.дело № 180/2012 год. в частта, с която е отменено решение № 56 от 10.05.2012 год. по гр.дело № 414/2011 год. на Тутраканския районен съд за прекратяване като недопустимо производството относно алтернативно предявения иск по чл.32, ал.2 от ЗС за разпределение на ползването на дворното място, цялото с площ от 1013 кв.м., съставляващо ПИ с идентификатор ......, находящо се в [населено място], [улица], между страните по делото, с оглед предвидения специален ред за управление на общите части в етажната собственост, регламентиран в ЗУЕС като делото е върнато за разглеждане по същество в тази част. Недоволни от въззивното решение са касаторите Л. С. Ф. и Е. Н. Г., двамата от [населено място], представлявани от адвокатите Т. К. и Б. С., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат,че е неправилно тъй като решаващият съд се е произнесъл по непредявен иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС при нарушение на съдопроизводствените правила. От ответниците по касация С. Н. К. и С. Г. К., представлявани от адвокат И. Р. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за неоснователност. Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведеното оплакване и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: В необжалваната част на въззивното решение, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне искането за делба на дворното място на основание чл.38, ал.1 ЗС, за отхвърляне иска за делба на тавана като обща част на жилищната сграда, вкл. и избените помещения, които не са съсобствени между страните, е прието, че искът за делба е недопустим и решението е влязло в сила. За да отмени решението на районния съд в прекратената част окръжният съд е съобразил депозираното уточнение на исковата молба /л.41 от първоинстанционното дело/, където алтернативно се претендира при отхвърляне иска за делба /както е в случая/ да се уважи иска за разпределение на ползването на имота на основание чл.344, ал.2 ГПК и се възложи на ищците К. „ползването на 350 кв.м. от дворното място, находящо се в лявата/западната/ част на парцела, гледано от [улица], част от мазето и таванското помещение”. Направен е извод, че независимо, че в молбата е посочено „в условията на алтернативност” въззивният съд приема, че посочването е непрецизно като се касае за евентуалност и предвид обстоятелството, че е отхвърлен искът за делба, на разглеждане подлежи претенция по чл.32, ал.2 ЗС за дворното място и тавана, която счита за допустима. Отчетено е, че безспорно съществува спор между страните дали процесните обекти представляват обща част както и за тяхното ползване, поради което е налице невъзможност за образуване на мнозинство на съсобствениците, определено от дяловото им участие в съсобствеността, за вземане на решение. С определение № 81 от 14.02.2013 год., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК във връзка с ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на Върховния касационен съд, съгласно т.1 на което ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд следва да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта се извършва с решението по същество на касационната жалба. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е основателна. Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Както се посочи по-горе искането по чл.34, ал.1 ЗС за делба на дворното място е отхвърлено и решението на първоинстанционния съд в тази част е влязло в сила. В исковата молба е заявено искане за разпределение на ползването на същото място на основание чл.344, ал.2 ГПК до окончателното извършване на делбата – в този смисъл и доклада по чл.140, ал.3 ГПК по гр.дело № 414/2011 год. на Тутраканския районен съд, уточнението на исковата молба от процесуалния представител на ищците адвокат Д. Н.. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е съобразил характера на производството по чл.344, ал.2 ГПК каквото е поддържано и че в случая с решението за допускане по чл.344, ал.1 ГПК е отхвърлено искането за делба, поради което правилно първоинстанционния съд е прекратил производството като недопустимо за ползване (разпределение) на 350 кв.м. от процесното дворно място тъй като с оглед изхода на първата фаза на делбата – не се дължи произнасяне по чл.344, ал.2 ГПК понеже в случая делба няма да се извършва, липсва втора фаза. Окръжният съд не е взел предвид, че производството по чл.32, ал.2 ЗС/както е квалифицирал спора/ не е исково, а е спорно производство за съдебна администрация на гражданските отношения между съсобственици по повод ползването и управлението на общата вещ, което производство приключва с решение на съда, заместващо липсващо решение на мнозинството по чл.32, ал.1 ЗС или такова негово решение, което е вредно за общата вещ и че не формира сила на пресъдено нещо, но има изпълнителна сила. По изложените съображения решението на въззивния съд, с което е отменено решението на първоинстанционния съд в частта за прекратяване производството относно предявения иск за разпределение на ползване и връщане делото за произнасяне по същество от районния съд, следва да се отмени – като се остави в си ла съдебния акт на първата инстанция в тази обжалвана част. Касаторите не претендират за разноски. Водим от горното и на основание чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 79 от 23.10.2012 год., постановено по гр.дело № 180/2012 год. по описа на Силистренския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 56 от 10.05.2012 год. по гр.дело № 414/2011 год. на Тутраканския районен съд за прекратяване производството по делото по предявен иск за разпределение на ползването между страните по делото на дворното място, цялото с площ 1013 кв.м., съставляващо ПИ с идентификатор 73496.501.1869, находящо се в [населено място], [улица] за разпределение на ползване на таванско помещение с връщане делото за произнасяне по същество на Тутраканския районен съд. ОСТАВЯ В СИЛА решение /има характер на определение/ № 56 от 10.05.2012 год. на Тутраканския районен съд, постановено по гр.дело № 414/2011 год. за прекратяване като недопустимо производството в тази част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: