Р Е Ш Е Н И Е №. 95 С о ф и я , 1 март 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 09 ф е в р у а р и 2011 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 27/2011 година. Производството е по касационна жалба от повереника на частния тъжител и граждански ищец П. К. А. от[населено място], област П. адв.Л.К. от АК-П. срещу новата въззивна присъда от 14.12.2010 г. по ВНЧХД № 773/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, като се иска отмяната й, но без да се предлага по-нататъшно развитие на процеса. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимият П. А. Д. от[населено място], област П. и защитниците му адв.Ив.Л. и адв.Кр.К. от АК-П. молят обжалваната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд разгледа жалбата в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 343/08.11.2010 г., постановена по НЧХД № 1478/2010 г. на Пазарджишкия районен съд подсъдимият П. А. Д. от[населено място], област П. е признат за виновен в това на 16.05.2010 г. в[населено място], област П. да е нанесъл на тъжителя П. К. А. от същото село лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК и на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Уважен е предявеният от пострадалия А. граждански иск за причинените му неимуществени вреди от престъплението, като подсъдимият Д. е осъден да му заплати сумата от 2000 лв за репариране на тези му вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането му до окончателното изплащане на обезщетението, като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 5000 лв е отхвърлен като неоснователен. Присъдени в тежест на подсъдимия са направените от тъжителя разноски по делото и дължимата се държавна такса върху уважения размер на иска. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.Ив.Л. от АК-П. заради необосноваността, незаконосъобразността й и явната несправедливост на наложеното му наказание с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда, със съответните последици и за предявения граждански иск. С въззивна присъда от 14.12.2010 г. по ВНЧХД № 773/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд подс.Д. е признат за невинен за извършване на деянието на основание чл.12, ал.1 от НК, като действал при условията на неизбежна отбрана и е оправдан по предявеното му обвинение по чл.130, ал.1 от НК, а искът на тъжителя е отхвърлен изцяло, като неоснователен, потвърждавайки го в отхвърлителната от първата инстанция част, като е обърната и тежестта за възстановяване на направените от страните разноски по делото. Касационната жалба на повереника на частния тъжител визира неправилното приложение на материалния закон от въззивния съд, като липсва формулирано искане към касационната инстанция. В допълнение към жалбата се навежда и касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, съзряно в неправилна оценка на доказателствата и оттам неверни фактически и правни изводи, като се оспорват констатациите за осъществено над подсъдимия нападение и правото му на отбрана, която била и несъответна на побутването спрямо него, като се формулира искане за отмяна на оправдателната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, намира жалбата за подадена в законния срок, от лице, имащо право на жалба, срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.2 от НПК и като такава за допустима, като разгледана по същество – за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: В наказателните производства от частен характер, инициирани по тъжба на пострадалия, последният, за разлика от прокурора, който като обвинител от името на Държавата следва да бъде обективен и безпристрастен по силата на закона, е лицето, пострадало от престъплението и затова поначало не може да бъде приет за напълно обективен и безпристрастен. Той не е и длъжен да ангажира или съобразява доказателства и обстоятелства, които оневиняват или намаляват вината на обвинения в извършване на престъплението. От друга страна, както тъжителят, така и подсъдимият организират защитата на тезите си, ангажирайки допустими и относими към казуса доказателства и доказателствени средства, обичайно гласни такива. В. това налага съдът да се отнесе с особено внимание при проверката за достоверността им, включително и през призмата на изложените в тъжбата фактически обстоятелства като изявление на пострадало от деянието лице, което търси възмездие и обезвреда за понесеното. Именно при детайлната им съпоставка ще може обосновано да се отговори дали изнесеното в тъжбата отговаря на обективната истина, а критичното отношение към доказателствената съвкупност - на кои доказателства и доказателствени средства се дължи доверие. В тази насока са различията между първоинстанционната и въззивната присъда. Окръжният съд не се е съгласил с постановеното от районния не само по правото, но и по фактите и това е сторил по надлежен начин. За разлика от последния, той е проверил показанията на св.Р.А. не само с оглед тези на св.С. и обясненията на подс.Д., но и с оглед изнесеното в тъжбата, още повече, че тъжителят е нейн съпруг, което само по себе си налага по-задълбочена проверка за достоверността им. Съдът е изложил разминаванията й с обстоятелствата в тъжбата, с констатациите в С. и изводите на СМЕ, както и противоречията с показанията на св.С. и твърденията на подсъдимия. От значение дали тя е присъствала от самото начало на конфликта е още едно обстоятелство, което не е отбелязано – в показанията си тя твърди, че след като “изгонва козите”, мъжът й “се връща и продължава да полива” и излиза втори път, когато се чуло тропане и “той излиза, аз излизам подир него”. В тъжбата е изложено, че след като тъжителят разгонил козите, “в този момент се появи Д.”, т.е. има известен период, който свидетелката запълва с дейност на съпруга й, каквато той самият не твърди да е извършвал. Окръжният съд на база на констатираните от него противоречия обосновано е заключил, че св.А. не е очевидец на всичко случило се и не излага докрай обективно възприятията си. За да кредитира показанията на св.С., той ги е анализирал както с обясненията на подсъдимия, така и с изводите на вещото лице-съдебен медик относно механизма на нанасяне на удара, последиците от него и поведението на последния след това. Тук има още едно несъзряно различие между изложеното в тъжбата и показанията на св.А. – тъжителят твърди, че е имало второ замахване от страна на подсъдимия, от което бил спасен от съпругата си, а тя за такова замахване и намеса не говори, а че след като ударил “с тоягата моя мъж по главата и тръгна кръв по раменете му и Д. избяга”. Или, критичното отношение на съда към тази свидетелка е било основателно и правилно показанията й не са вложени в основата на изводите му по фактите. Другите свидетели, на чиито показания повереникът на тъжителя се позовава, не изясняват пряко никакви съществени обстоятелства, а последици от травмата на А. и характеристични данни. Не се е установило подс.Д. да е имал “преди това провокативно поведение” (без да е изяснено какво точно) за предизвикване на “караницата”, и обратното – установено е не просто побутване назад, а нападение с шамари и юмруци (три на брой според св.С.) от страна на тъжителя. Противоречията между гласните доказателствени средства успешно са били преодолени от съда чрез задълбочен и всестранен анализ и не може да бъде винен защо е дал вяра на едни, а е отрекъл такава на други. Изводите му относно причината за възникване на конфликта и развитието му до нанасяне на удара, причинил вредоносния резултат за пострадалия и приключването му са убедително обосновани и поради това фактите следва да се приемат такива, каквито той е възприел. В. това очертава процесуалната дейност на въззивната инстанция по извличане на правно значимите по делото обстоятелства за съобразена с нормите на НПК, поради което не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. В рамките на надлежно установените факти материалният закон е приложен правилно, съобразно и наведената от страните практика на ВКС, включително и задължителната такава за съдилищата. Нанесената рана е безспорна, механизмът на нанасяне също, убедителни са съображенията, че това е станало в края на конфликта между тъжителя и подсъдимия, при непосредствено и противоправно нападение на първия върху втория. Възражението на повереника на частния тъжител не може да намери подкрепа и в цитираното решение на І-во н.о. на ВКС, тъй като и обективно е установен такъв по сила удар по тъжителя от страна на подсъдимия, с който е целял да спре нападението му и се защити, а не толкова силен удар, който значимо да го увреди, повече от необходимото. Че тъжителят е чувствал превъзходство над доста по-възрастния подсъдим си личи и от изложеното в тъжбата и това потвърждава опасенията на последния от продължаване на побоя над него, ако не отреагира с носената от него тояга. При тази ситуация и причинен резултат не може да се приеме, че има превишаване пределите на неизбежната отбрана, обратно, налице е съответствие на защитата на продължаващото противоправно нападение, поради което тя не е несъответна на закона. Щом това е така, то законосъобразен е изводът на съда, че деянието е осъществено при условията на чл.12, ал.1 от НК и подсъдимият Д. не следва да носи отговорност за стореното. Не е налице и касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК и жалбата на повереника на тъжителя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила. Като последица от оневиняването на подсъдимия е отхвърлянето на предявения срещу него иск, поради недоказано основание – липсва непозволено увреждане, поради което и в тази част законът е приложен правилно. Претендирани са разноски за настоящата инстанция от страна на подсъдимия и те следва да му бъдат възстановени - сумата от 400 лв за адвокатска защита, която следва да му заплати тъжителят. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда от 14.12.2010 г. по ВНЧХД № 773/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд. ОСЪЖДА П. К. А. да заплати на П. А. Д., двамата от[населено място], област П., сумата от 400-четиристотин лева направени разноски за касационната инстанция. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :