Р Е Ш Е Н И Е   № 694/2009   гр.София, 23.02.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Второ гражданско отделение в съдебно заседание на десети декември  две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕЛСА ТАШЕВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    ЗЛАТКА РУСЕВА                                                                         КАМЕЛИЯ МАРИНОВА                                                                                                                                              със секретар   Ани Давидова изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)    ЕЛСА ТАШЕВА гражданско  дело под № 264/2009 година   Производството е по чл.290 ГПК, образувано по касационната жалба на АД”Ж”, със седалище гр. С. против решение № 366 от 01.10.2008 год. по гр.дело № 3715/2007 год. на Софийски градски съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания, по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, затова се настоява за отмяната му и се постанови съдебен акт по съществото на спора, като се уважат исковете и се присъдят разноски за всички инстанции. От ответниците по касационната жалба „А”О. , със седалище гр. С. и „А”ЕО. , със седалище гр. С., последният изразява становище за нейната неоснователност и моли да се о стави без уважение, като му се присъдят разноските по делото. Касационният съд обсъди доводите в касационната жалба, допусната за разглеждане по съществото на оплакванията в нея и констатира следното: за да о стави в сила първоинстанционното решение от 09.04.2004 год. по гр.дело № 3727/2003 год. на СРС, 45 състав, с което са отхвърлени ревандикационните искове срещу ответниците, въззивният съд е споделил правните изводи за тяхната неоснователност, приемайки „за неоснователен всеки ревандикационен иск, предявен от съсобственик срещу съсобственик”. Обосновал е съображенията си за отсъствие на пасивна материална легитимация, с осъществяваната от съсобственика фактическа власт, която винаги е с основание, защото самата съсобственост дава право на всеки участник в нея да си служи с цялата вещ. В този смисъл, признавайки права на съсобственост за ищеца „Ж”АД, в обем 1/5 ид.част от сградата, които права са противопоставими на всички, в т.ч. и на ответника „А”ЕО. , решаващият съд е приел, че защитата им може да се осъществи по пътя на чл.30, ал.3, пр.1 и чл.31, ал.2 ЗС, чл.32, ал.2 ЗС, чл.75 и 76 ЗС, а при нежелание съсобствеността да продължи бил предвиден иск за делба, по чл.34 ЗС. Касационният съд не споделя, като правилни изложените от въззивния съд правни изводи за неоснователност на ревандикационния иск. С касационно отменително решение № 1168/20.11.2007 год. по гр.дело № 1* по описа за 2006 год. на ІV-то „а” г.о. касационният съд се е произнесъл по въпроса дали при апортирането на имота, с протокол от 01.06.1993 год. на общото събрание на дружеството „Е”О. , чиито правоприемник е ищецът, е била спазена процедурата по чл.72 и чл.73, ал.5 ТЗ, приемайки за неправилни съжденията на решаващия съд за липса на валидно вписване на увеличението на капитала на дружеството-ищец и че апортирането на 4/5 ид.части от имота не е породило правни последици, поради което липсва първата предпоставка за уважаването на иска по чл.108 ЗС, т.е. ищецът да е собственик на процесния имот. Въпросът е преклудиран, с решението на касационния съд, с което се приема, че съдружникът не може директно да се позовава на чл.26 ЗЗД и да противопоставя на дружеството собственически права.становено е по делото, че с нот.акт № 187/1992 год. Тодор Д. , Я. Д. , В. С. и М. Б. са закупили 4/5 ид.части от процесната сграда, заедно с дворното място. В последствие, съпругите им И. Д. , Т. Д. и Ж. С. , както и М. Б. са поискали да станат съдружници в „Е”О. , чиито универсален правоприемник е ищецът /с молби от 25.05.1993 год./. На общо събрание на дружеството на 01.06.1993 год. са приети за съдружници, като апортират в дружеството своите идеални части, както следва: Ирина Д. , Т. Д. и Ж. С. – по 1/10 ид.ч. от имота, а М. Б. – 2/10 ид.части. На същото събрание желание да апортират в дружеството своите идеални части, а именно всеки от тях по 1/10 ид.ч., са заявили и членовете му Т. Д. , Я. Д. и В. С. Взето е решение за увеличаване на капитала на дружеството, със стойността на 4/5 ид.части от процесния имот. Обстоятелството е вписано с решение от 21.03.1994 год. по ф.дело № 7791/1992 год. на СГС, а с нот.акт № 29/2001 год. ищецът е признат за собственик на 4/5 ид.части от процесната сграда, заедно с дворното място. Възражението на ответниците, че съответната вноска не е валидно учредена, което обуславя и порочност на вписването на капитала на дружеството е прието за неоснователно от касационния съд в отменителното му решение и е преклудирано с разясненията за приложението на ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС, според което порочните вписвания в търговския регистър подлежат на установяване, чрез самостоятелен установителен иск, на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./, във връзка с чл.431, ал.2 ГПК/отм./, при наличието на правен интерес. Ответниците по иска, които черпят права от съдружниците, съгласно нот.актове № 195/1995 год., № 2/2003 год., № 3/2003 год. и № 4/2003 год., апортирали преди това своите идеални части в дружеството-ищец, не са могли да съединят с ревандикационния иск и искове за прогласяване нищожността на апортните вноски, тъй като последните са били подсъдни на окръжния съд, на основание чл.80, ал.1, б.”г” ГПК/отм./ и съответно районният съд не е бил компетентен да ги разгледа. Заличаването на вписано обстоятелство в търговския регистър се извършва служебно от съда по регистрация, но само когато по исков ред се установи недопустимост, или нищожност на вписването, както и несъществуване на вписано обстоятелство, изискване, регламентирано в процесуалната норма на чл.498 ГПК/отм./, респ. чл.604 ГПК/нов/, т.е. до момента на заличаването вписването има действие. При така установената фактическа обстановка настоящата касационна инстанция счита, че изводите на въззивния съд за отсъствие на пасивна материалноправна легитимация на ответниците, защото и двете страни имали качество на съсобственици, са неправилни. Вписаното обстоятелство, че като непарична вноска в д. „Е”О. /чиито правоприемник е ищецът/ е внесен процесния имот и увеличението на капитала е отразено в търговския регистър, съгласно решение от 21.03.1994 год. на СГС ФО и апортът е подреден в книгите на Софийска нотариална служба, е основанието за издаване в полза на ищеца на нот.акт № 29/2001 год. за собственост на процесния недвижим имот, придобит на основание правоприемство. Обемът на правото на собственост се изразява в 4/5 идеални части от процесния имот, представляващ масивна жилищна сграда, находяща се в гр. С., ул.”Т” № 6, със застроена площ от 396.44 кв.м., състояща се от партер-магазини, мецанин, четири етажа/хотелски/ и мансарден такъв, заедно с дворното място, върху което е построена сградата с пространство 396.44 кв.м./по нотариален акт/, а по скица от 396 кв.м., в кв.7 по плана на гр. С., м.”Г”, при съседи по нотариален акт: Братя Хр. А. , С. Ж. Д. , типографско д-во, градско място и улица „С”, а при сегашни съседи: от две страни улици, М-во на енергетиката и хотел. Отсъстват доказателства по делото, че ответниците са собственици на останалата част от процесния имот, с оглед обема от права, които следва да бъдат предмет на защита по ревандикационния иск. Следва да се обоснове извода, че ищецът е собственик на 4/5 ид.части от процесния имот, които ответникът „А”ЕО. владее без основание и които следва да ревандикира. Нито един от ответниците не се легитимира с право на собственост, съгласно извършените в тяхна полза разпоредителни сделки, с нот.актове № 1/2003 год. и № 39/2003 год., нот.акт № 2/2003 год., нот.акт № 3 и № 4/2003 год., тъй като праводателите им не са имали обема от права, с които са се разпоредили. Това налага отмяната на неправилното решение, постановено в нарушение на материалноправната норма на чл.108 ЗС, защото касационният съд прие, че са налице предпоставките за уважаването на ревандикационния иск по отношение на ответника „А”ЕО. , който се намира без основание във владение на процесния имот. Доводът на ищеца, че и ответникът „А”О. владее процесната идеална част от собствения му имот, не се подкрепя от доказателствата по делото. Разпитаният свидетел установява факта на владение, осъществяван само от ответника „А”ЕО. , а представените копия от въводни протоколи, с дати 27.01.2003 год. и 31.01.2003 год. не са категорично доказателство, че и след извършената разпоредителна сделка, с нот.акт № 39/17.02.2003 год., с която ответникът „А”О. продава на ответника „А”ЕО. 1/5 ид.част от сградата, праводателят по сделката е продължил да упражнява владението върху отчуждената си собственост. Приложените договори за наем, сключени след 17.02.2003 год. установяват и доказват, че единствено ответникът „А”ЕО. , респ. неговите наематели са упражнявали владението върху процесния имот. В този смисъл ревандикационния иск в осъдителната му част е основателен само по отношение на ответника „А” и следва да се отхвърли, по отношение на ответника „А”ООД. Разрешаването на спора, от който са засегнати правата на ищеца с позитивно решение налага отменяването на издадените нот.актове № 1/2003 год., № 2/2003 год., № 3/2003 год. и № 4/2003 год., на основание чл.537, ал.2 ГПК. С оглед на изхода на спора ответниците дължат разноските по делото за всички инстанции, в размер на 89 573 лева. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. Р Е Ш И:   ОТМЕНЯВА изцяло решение № 366/01.10.2008 год. по гр.дело № 3* по описа за 2007 год. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 09.04.2004 год. по гр.дело № 3727/2003 год. на Софийски районен съд, 45 състав, както и в частта, с която са присъдени разноски, в тежест на „Ж”АД, със седалище гр. С. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на „А”ЕО. , със седалище гр. С. и „А”О. , със седалище гр. С., че „Ж”АД, със седалище гр. С. е собственик на 4/5 идеални части от масивна жилищна сграда, находяща се в гр. С., ул.”Т” № 6, със застроена площ от 396.44 кв.м., състояща се от партер-магазини, мецанин, четири етажа/хотелски/ и мансарден такъв, заедно с дворното място, върху което е построена сградата, с пространство от 396.44 кв.м. по нотариален акт, а по скица от 396 кв.м. в кв.7 по плана на гр. С., местността „Г”, при съседи по нотариален акт: Братя Хр. Я. , С. Ж. Д. , типографическо д. , градско място и улица „С”, а при сегашни съседи: от две страни улици, Министерство на енергетиката и хотел и ОСЪЖДА „А”ЕО. , със седалище гр. С. да предаде владението върху масивна жилищна сграда, находяща се в гр. С., ул.”Т” № 6, със застроена площ от 396.44 кв.м., състояща се от партер-магазини, мецанин, четири етажа/хотелски/ и мансарден такъв, заедно с дворното място, върху което е построена сградата, с пространство от 395.44 кв.м. по нотариален акт, а по скица от 396 кв.м. в кв.7 по плана на гр. С., местността „Г”, при съседи по нотариален акт: Братя Хр. Я. , С. Ж. Д. , типографическо д. , градско място и улица „С”, а при сегашни съседи: от две страни улици, Министерство на енергетиката и хотел, собственост на „Ж”АД, със седалище гр. С., като отхвърля иска по отношение на „А”О. , със седалище гр. С.. ОТМЕНЯВА нотариален акт за замяна на недвижим имот № 1, т.І, рег. № 3* дело № 1/2003 год. на нотариус В. М. , вписан в регистъра на Н. камара, под № 0* вписан в С. по вписванията вх.рег. № 23 от 15.01.2003 год., акт № 13, т.І, дело № 8/2003 год., им.партида № 355, ОТМЕНЯВА нотариален акт за замяна на недвижим имот и акции № 2, т.І, рег. № 3* дело № 2/2003 год. на нотариус В. М. , вписан в регистъра на Н. камара, под № 0* вписан в С. по вписванията вх.рег. № 24 от 15.01.2003 год., акт № 14, т.І, дело № 15/2003 год., им.партида № 355, ОТМЕНЯВА нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 3, т.І, рег. № 3* дело № 3/2003 год. на нотариус В. М. , вписан в регистъра на Н. камара под № 0* вписан в С. по вписванията вх.рег. № 25 от 15.01.2003 год., акт № 15, т.І, дело № 21/2003 год., им.партида № 355, ОТМЕНЯВА нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 4, т.І, рег. № 3* дело № 4/2003 год. на нотариус В. М. , вписан в регистъра на Н. камара, под № 0* вписан в С. по вписванията вх.рег. № 26 от 15.01.2003 год., акт № 16, т.І, дело № 23/2003 год., им.партида № 355. ОСЪЖДА „А”ЕО. , със седалище гр. С. и „А”О. , със седалище гр. С. да заплатят на А. д. „Ж”, със седалище гр. С. направените по делото разноски за всички инстанции, в размер на 89 573/осемдесет и девет хиляди петстотин седемдесет и три/лева.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: