РЕШЕНИЕ N 650 София, 16.12.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на четвърти октомври , две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова Василка Илиева При участието на секретаря Виолета Петрова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 2000 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303 , ал.1, т.1 ГПК. Ю. Л. Ч. , представляван от адвокат Л. Л. И. е подал молба за отмяна на влязлото в сила на 22.07.2009 г. решение № 303 от 23.11.2007 г. по гр.д. № 265 от 2006 г. на С. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 32 от 9.05.2005 г. по гр.д. № 127 от 2004 г. на Девинския районен съд . Посочените решения са потвърдени с решение № 380 от 22.07.2009 г. по гр.д. № 2101 от 2008 г. на Върховния касационен съд , Второ отделение. В молбата си навежда аргументи за неправилност на постановените решения, включително това на ВКС, но освен това счита, че резултата по делото не е бил съобразен с представените нови писмени доказателства установяващи, че П. кооперация “Д.” никога не е била държавна стопанска организация , а винаги е била кооперация. Освен това сочи, че е налице влязло в сила съдебно решение, с което е извършено възстановяване на терена , което не е било представено по независещи от страната причини и не е съобразено от решаващия състав. Подържа молбата за отмяна и на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК защото намира, че с други решения е разгледан същия спор, но е постановен противоположен резултат и посочва решение № 570 от 15.05.2007 г. по гр.д. № 359 от 2006 г. на ВКС, ІІІ отделение. Ответникът П. кооперация “Н. “ , представлявана от председателя А. Л. Х. е взела становище, че молбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени наведените оплаквания по чл.233, ал.2, ГПК/отм./, доводите на страните и данните по делото приема следното : Молбата е неоснователна и на двете заявена основания. Не е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК тъй като не са налице две решения, с които по различни дела да е решен идентичен спор. Посоченото решение № 570 от 15.05.2007 г. по гр.д. № 359 от 2006 г. на ВКС, ІІІ отделение е постановено при първата касация по въззивната жалба на Ю. Л. Ч. . То няма характера на влязъл в сила съдебен акт и с него е отменено първото въззивно решение по спора и делото е върнато за ново разглеждане като са дадени указания по приложението на закона. Хипотезата на т.4 от ал.1, чл.303 ГПК предполага две противоречиви решения, постановени по две различни дела имащи за предмет идентично спорно право. В настоящия случай се касае до две решения постановени при инстанционната проверка по един и същ спор. Молбата е неоснователна и по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като представените документи са съществували при разглеждането на делото и при полагането на грижа за добро водене на процеса от страна на молителя е била налице възможност да се представят . Същественото в случая обаче , че дори ако бяха включени в доказателствения материал тези доказателства не биха променили крайният резултат по спора. Спорният имот представляващ обект с площ от 3 120 кв.м. , обособен от ливада с площ от 4 400 кв.м., намираща се в строителните граници на[населено място], област “С.”, в местността “”В. Д.” , представляващ им. пл. № 1173 по действащия план на[населено място] е бил възстановен в полза на праводателите на Ю. Л. Ч. с решение № 1578 Р-1 от 3.10.2000 г. на ПК”Д.” в реални граници по реда на чл.18ж, ал.1, чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Няма спор, че имота е застроен като върху него е изграден ресторант “Р. среща” в периода 1979 г. до 1982 г. Изграждането е станало от праводателя на кооперацията. По делото е представена документация, установяваща ,че се касае до мероприятие по силата на което е бил застроен този имот. Еднозначно е мнението на съдилищата , че разпоредбата на чл.10б, ал.1 ЗПСЗЗ препятства възстановяването на имота. Действително в решение № 380 от 22.07.2009 г. по гр.д. № 2101 от 2008 г. на Върховния касационен съд , Второ отделение е посочено ,че са касае до реализирано мероприятие на държавата или държавна стопанска организация, което не е така. Но този аргумент не е определящ за отхвърлянето на иска. Разпоредбата на чл.10б, ал.1 , пр.1 ЗПСЗЗ няма предвид само мероприятие на държавата, а изобщо мероприятие . В този смисъл извършеното изграждане на ресторанта след проведени процедури от ОНС [населено място] за отреждане на терен за мотел- ресторант за О.”Д.” представлява мероприятие. В този смисъл е без правно значение обстоятелството, че то е проведено в полза на кооперативна , а не държавна организация. Представените доказателства, че ответника винаги е бил кооперация не са относими към изводите, че разпоредбата на чл.10б, ал.1, пр.1 ЗСПЗЗ не позволява възстановяване на земеделската земя, която е загубила своя селско стопански характер. Основателно е посочено и че законността на строителството на сградата не е елемент от фактическия състав на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. Извършеното възстановяване по реда на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ касае други фактически състави , които не са приложими в конкретния случай. На второ място представеното решение № 117 от 7.05.1996 г. по адм.д. № 3808 от 1995 г. на Върховния административен съд и решение № 244 от 14.10.1996 г. по адм.д. №,152 от 1996 г. на Девинския районен съд, с което се възстановява по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ имот пл. № 953 от [жк] по плана на[населено място] също не представляват доказателства, които ако бяха включени в доказателствения материал щяха да променят крайния извод по спора ,тъй като няма данни имота , предмет на тези решения да е идентичен с процесния от една страна и от друга те не обвързват ответника, тъй като той не е бил страна по тях. Представената молба е неоснователна и следва да се остави без уважение. По тези съображения ,ВКС,състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение молбата на Ю. Л. Ч. , представляван от адвокат Л. Л. И. за отмяна на влязлото в сила на 22.07.2009 г. решение № 303 от 23.11.2007 г. по гр.д. № 265 от 2006 г. на С. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 32 от 9.05.2005 г. по гр.д. № 127 от 2004 г. на Девинския районен съд и е потвърдено с решение № 380 от 22.07.2009 г. по гр.д. № 2101 от 2008 г. на Върховния касационен съд , Второ отделение като НЕОСНОВАТЕЛНА. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: