О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е                                                             № 471                                      София 12.08.2009 г.                                      В   ИМЕТО   НА    НАРОДА             Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети август, две хиляди и девета година в състав:                                     Председател :   БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ                                                                      Членове :   КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА                                                                    МАРИО ПЪРВАНОВ       при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ ч. гр. дело №444/2009 г. Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Г. С., с. Г., Кюстендилска област, срещу определение №951А от 08.12.2008 г. по гр.дело №4644/2008 г. на Софийския градски съд, с което е обезсилено определение от 17.09.2008 г. по гр. д. №19903/2007 г., с което е отказано възстановяване на срок за отстраняване нередовности на исковата му молба и е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за възстановяване на срока като просрочена. Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по съществени процесуалноправни въпроси относно това кой е моментът, от който тече срокът за подаване на молба за възстановяване на пропуснат срок, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Изложени са и доводи за неправилност на определението. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Формулираните по-горе въпроси отговарят на тези критерии. Ето защо следва да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. Съобразно разпоредбата на чл.37, ал.2 ГПК/отм./ молбата за възстановяване на срока се подава в седемдневен срок от съобщението за пропускането му. В случая на 21.04.2008 г. на жалбоподателя е било съобщено, че исковата му молба е върната в определена част, поради неотстраняване на допуснати нередовности. От този момент той е узнал за пропускането на срока за поправяне на тези нередовности. Молбата за възстановяване на срока е подадена на 30.06.2008 г., т.е. много след изтичането на посочения по-горе преклузивен срок и изводът на Софийския градски съд, че молбата е просрочена, е правилен. Обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №951А от 08.12.2008 г. по гр.дело №4644/2008 г. на Софийския градски съд. ОСТАВЯ В СИЛА определение №951А от 08.12.2008 г. по гр.дело №4644/2008 г. на Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.