Р Е Ш Е Н И Е № 93 София, 18.06.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на втори април две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 458/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Б. М. и К. С. М. от [населено място] срещу решение от 09.11.2010 год. по гр.д. 422/2010 год. на Софийски апелативен съд , ГК, І състав , с което е обезсилено решението на по гр.д. № 1827/2006 год. и производството по делото е прекратено като процесуално недопустимо. Касаторите са осъдени да заплатят направените по делото разноски. С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество.Претендират се разноски. Ответниците по касационната жалба [фирма] ,гр. София, и ЗД [фирма] , [населено място], оспорват както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на касационната жалба по същество, в представени по делото писмени отговори. С определение № 1084/05.10.2011 год. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по правния въпрос относно процесуалната допустимост на иск за вреди от непозволено увреждане по чл. 49 ЗЗД от третите увредени лица при постигната спогодба между тях и застрахователя на ответника по иска по застраховка „Гражданска отговорност”, с която е уговорено заплащане на обезщетение за претърпените от настъпилото рисково събитие вреди. Касационното обжалване е допуснато на осн. чл.280,ал.1,т.2 ГПК поради неговото противоречиво разрешаване. Производството по делото е образувано по субективно и обективно съединени искове с пр. осн. чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД , предявени от касаторите М. Б. М. и К. С. М. срещу [фирма] , [населено място] за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря И. М. Б. починала на 24.01.2005 год. в резултат на ПТП в размер на 30 000 лв. / по 15 000 лв. за всеки един от тях/. Ответникът е привлякъл като трето лице- помагач в процеса „ Застрахователно дружество [фирма] . За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че дъщерята на ищците И. Б. е работила при ответника - ТД [фирма]. При състоялото се на 24.012005 год. пътно- траспортно произшествие, в резултат на което е починала , И. е пътувала заедно с лицето С. И. също служител на фирмата във връзка с изпълнение на служебни задачи. За причиненото ПТП по отношение на С. И. е било образувано НОХД №1981/2005 год. на СГС , което е приключило със споразумение от 27.10.2005 год., с което И. се е признал за виновен в това, че по непредпазливост е причинил смъртта на И. Б.. Безспорно е установено в процеса, че между ищците и третото лице помагач ЗД [фирма] е постигната спогодба, по силата на която същите са получили застрахователно обезщетение за претърпените от смъртта на дъщеря им неимуществени вреди в размер на по 13 000 лв. за всеки един от тях. Със спогодбата ищците в качеството им на трети лица /бенефициенти/ по договора за застраховка „Гражданска отговорност” са заявили , че с изплащането на посоченото обезщетение са удовлетворени имуществените и неимуществените претенции спрямо застрахвателя и виновното за ПТП лице за претърпените от тях вреди. С оглед на това въззивният съд е приел, че предявеният иск принципно намира свето правно основание в разпоредбата на чл. 49 ЗЗД като отговорността на ответното дружество е за чужди виновни противоправни действия и има гаранционно - обезпечителен характер. Дружеството отговаря за виновните действия на своя служител , доколкото вредите са причинени по повод изпълнение на възложена работа. Независимо от това предвид постигнатата между ищците и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” спогодба, въззивният съд, е приел , че правата на ищците са погасени до размера на платената от застрахователя сума.Прието е, че ищците като увредени лица имат право да търсят обезщетение от застрахованото юридическо лице , чийто служител е станал причина за ПТП само доколкото не са удовлетворени за претендираните от застрахователя вреди изцяло. Например, когато е изчерпан лимитът на неговата отговорност и увредените лица не могат да получат в пълен обем следващото се обезщетение. Доколкото в спогодбата, се съдържа изявление на ищците че претенциите им за имуществени и неимуществени вреди към застрахователя и виновното за ПТП лице са удовлетворени, правото им да претендират обезщетение над сумата от по 13 000 лв. е погасено и предявените искове се явяват недопустими. Към настоящия момент в редица свои решения, постановени при условията на чл. 290ГПК / Р – 478-2010- ІV ГО на ВКС по гр.д. №943/2009 год. , Р № 298/21.10.2011 год. по гр.д. № 1663/2010 год. на ВКС, ІІІ, г.о. , Р № 306/07.06.2011 год. / и имащи задължителен характер, при аналогични обстоятелства Върховният касационен съд е разгледал така предявените искове като допустими , като въпросът за тяхната основателност се поставя в зависимост от конкретните обстоятелства по делото. Приема се , че когато застрахователят удовлетвори изцяло пострадалия / респ. третите увредени лица/ същите нямат основание да търсят повторно обезщетение от прекия причинител / или лицето, което носи отговорност за неговите действия при условията на чл. 49 ЗЗД/ защото и застрахованият и застрахователят имат спрямо увредения еднакво по съдържание задължение за репариране на настъпилите вреди. Пострадалото лице има право да избере дали да се удовлетвори от застрахования , основавайки се на отговорността, произтичаща от осъществения деликт или пряко от застрахователя ,основавайки се на застрахователния договор.При положение, че увредения и застрахователят са се договорили, за изплащане на вредите от застрахователното събитие , като изрично са заявили, че платената сума ги покрива изцяло , увреденият няма основание да търси репарация за същите поради това, че неточно са опредени в споразумението. Такова вземане същият няма както към застрахователя, така и към деликвента / или лицето, отговарящо по чл. 49 ЗЗД за неговите действия/ . Когато обаче са налице вреди, които не са били предмет на споразумението – други по вид или новонастъпили вреди / напр. при екцес, последващи разходи за лекарства и пр./ , когато споразумението е било ограничено в лимита на сключената застраховка и поради това застраховката не е покрила всички вреди , тогава отговорността на деликвента / или лицето, което носи отговорност за причинените от него вреди/ може да се ангажира за разликата до действително претърпените вреди.Обезщетение от прекия причинител , респ. отговорното по чл. 49 ЗЗД лице, може да се претендира и при установена нищожност или унищожаемост на сключеното със застрахователя споразумение. Към възприетото становище за допустимост на исковете следва да се добави и следното:Недопустимостта на предявения иск се обуславя от наличието от липсата на положителна процесуална предпоставка или наличието на отрицателна процесуална предпоставка. Наличието на спогодба между увредените лица и изплащането на сумата по нея като застрахователно обезщетение няма характер на отрицателна процесуална предпоставка. Дори застрахователят да е заплатил обезщетение в изпълнение на постановено срещу него решение по предявен пряк иск за заплащане на такова обезщетение, производството срещу прекия причинител на вредите / респ. лицето носещо отговорност за неговите действия по силата на чл. 49 ЗЗД/ не би бил недопустим поради сила на пресъдено нещо / чл. 229,ал.1 ГПК/, доколкото иска по чл. 407 ТЗ / отм./ и иска по чл. 45, респ. 49 ЗЗД са различни искове, почиващи на различно основание - първият от тях на сключения договор за застраховка , покриваща гражданската отговорност на ответника, а вторият - на извършения деликт. С оглед на изложеното, обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от Софийския апелативен съд за произнасяне по същество на предявения иск. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 09.11.2010 год. по гр.д. 422/2010 год. на Софийски апелативен съд , ГК, І-9 състав , с което е обезсилено решението по гр.д. № 1827/2006 год. на Софийски градски съд , І ви състав и производството по делото е прекратено като процесуално недопустимо и ВРЪЩА делото на Софийският апелативен иск за произнасяне по същество. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: