Р Е Ш Е Н И Е № 195 гр. София, 05 ноември 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ БОНКА ЯНКОВА със секретаря Марияна Петрова при участието на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 709 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство е по реда на чл.346, т.2 и сл. от НПК. Образувано е по жалба на защитника на подсъдимия Г. П. - адв. Л. Върбички, против въззивна присъда № 4/07.03.2019 г., постановена по внохд № 20/2019 г. по описа на Окръжен съд -гр. Кюстендил. В жалбата са наведени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Посочено е, че следствие неправилното тълкуване при анализа и оценката на събраните по делото гласни доказателства въззивният съд е нарушил материалния закон, като е отменил първоинстанционната оправдателна присъда и е постановил нова, с която е признал подсъдимия за виновен при отсъствието на несъмнени и безспорни доказателства. Претендира се да се отмени въззивния съдебен акт и подсъдимия да се признае за невиновен по повдигнатото му обвинение. В съдебно заседание подсъдимият Г. П. редовно призован, не се явява. Защитникът адв. В. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 94/20.11.2018 г., постановена от Районен съд - гр. Дупница по нохд № 449/2018 г. подсъдимият Г. П. е признат за невиновен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 131, ал.2, т.3 вр. с чл.130, ал.1 от НК. По протест на прокурор от Районна прокуратура -гр. Дупницае образувано внохд № 20/2019 г. по описа на Окръжен съд - гр. Кюстендил. С постановената по делото въззивна присъда, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.336, ал.1, т.2 вр. с чл.334, т.3 от НПК е отменен първоинстанционният съдебен акт и подсъдимият Г. П. е признат за виновен в това, че на 11.07.2017 г., около 22,20 часа, в [населено място] е причинил лека телесна повреда, изразяваща се разкъсно - контузна рана в лявата половина по вътрешната повърхност на горната устна, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК на В. Х., в качеството му на полицейски орган, при изпълнение на службата му като „младши авто-контрольор” към сектор „ОП” при РУ на МВР - гр. Дупница, поради което и на основание чл.131, ал.2, т.3 вр. с чл.130, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на 1 /една/ година лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от 3 /три/ години. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 200 лв. На първо място касационният състав не приема направеното в жалбата оплакване за допуснато нарушение на чл.308, ал.2 от НПК. Съдебната практика е категорична, че срокът за изготвяне на мотивите е инструктивен и има дисциплиниращ ефект, а неспазването му не може да се цени като нарушение на процесуални правила, още по-малко като такова от категорията на съществените. В случая страните по делото не са били лишени по никакъв начин от възможността да упражнят правото си на касационна жалба или протест. Ето защо неспазването на срока по чл.308, ал.2 от НПК с около един месец от страна на въззивния съд не може да бъде адмирирано, но то не е увредило правата на подсъдимия, за да бъде преценено като съществено нарушение на процесуални правила. В съответствие с правомощията си окръжният съд не се е съгласил с оправдателната теза на първата инстанция. Всяка от инстанциите по същество е суверенна в преценката си на кои от доказателствените средства да се позове и да възприеме с доверие, а други да отхвърли като недостоверни. В случая, след като е провел собствено съдебно следствие и е съпоставил всички доказателствени източници, въз основа на доказателствения анализ, въззивният съд с основание е кредитирал показанията на пострадалия полицай и неговия колега – св.В., като същевременно е отказал да възприеме като достоверни обясненията на подсъдимия относно твърдението му за отсъствието на удар с юмрук следствие, на който са причинени установените телесни увреждания. Следва да се посочи, че при изграждане на приетата за установена фактическата обстановка по делото, контролираният съдебен състав стриктно е спазил основните начала в наказателния процес. Същевременно принципно, за да бъдат кредитирани като достоверни и правдиви определени обяснения или показания зависи най-вече от синхрона им с останалите събрани по делото доказателства. Възприетият по делото механизъм на причиняване на телесната повреда, въз основа заключението на вещото лице по назначената СМЕ, съответства в максимална степен на заявеното от двамата патрулиращи полицаи и няма как констатираната рана в областта на горната устна на единия от тях да се получи при падането му на земята, без да са установени външни наранявания, за да се възприемат обясненията на подсъдимия и заявеното от неговата съпруга и съседи. Предвид изложеното касационният съд прие, че при оценката на доказателствения материал въззивният съд не е допуснал логически или фактически неточности и правилно е установил фактите от значение за изхода на делото. Ето защо оплакванията, свързани с оценка на доказателствената съвкупност от страна на решаващия съд не могат да бъдат възприети. Изразеното в жалбата от защитника несъгласие с установените обстоятелства не сочи на неправилно приложение на материалния закон, след като приетите за достоверни доказателствени средства са установили факти, които не биха могли повече да бъдат оспорени от страните пред касационната инстанция. Убедително въззивният съд е достигнал до единствения възможен извод, а именно, че следствие на нанесения удар с юмрук в областта на лицето подсъдимият е причинил на пострадалия, в качеството му на длъжностно лице, разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се във временно затруднение при хранене и говорене за срок от около 10 дни, т.е. приетите фактически обстоятелства правилно са били подведени под нормата на чл.131 вр. с чл.130, ал.1 от НК. В касационната жалба липсват съображения за явна несправедливост на наложеното при условията на чл.54 от НК наказание лишаване от свобода, с прилагане на института на условното осъждане, поради което и ВКС не дължи произнасяне в тази насока. По изложените съображения обжалваната присъда следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 4/07.03.2019 г., постановена по внохд № 20/2019 г. по описа на Окръжен съд - гр. Кюстендил. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: