Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * Обезсилване на решение * недопустим съдебен акт


Р Е Ш Е Н И Е

№ 47

[населено място], 31.05.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 721 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез адв.А. С. срещу решение № 213/10.06.2015г. по в.т.д. № 1084/2015г. на ОС-Стара Загора, с което след отмяна на решение № 70/02.02.2015г. по гр.д. № 1976/2014г. на РС- Казанлък е отхвърлен искът на касатора против [община] баня за приемане за установено между страните, че в полза на касатора съществува вземане за сумата от 20 000лв., претендирана като обезщетение за неоснователно обогатяване, на осн. чл.422 ГПК вр. чл.59 ЗЗД.
Касаторът поддържа, че решението на ОС-Стара Загора е недопустимо, тъй като съдът е приел, че искът по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД е недопустим, а с диспозитива е отхвърлил претенцията по същество. При условията на евентуалност прави оплакване за неправилност на въззивното решение, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Позоваването на сключените между страните договори за обществен превоз на пътници е с оглед обосноваване на качеството превозвач на касатора, доколкото с решението на ОбС-П. баня се създава право в полза на извършващия обществен превоз на пътници от определена категория да се изплащат компенсации за намаления в цените на билетите. Не е съобразено от въззивния съд, че въведените намаления не са доброволно въведени от превозвача, а същите са въз основа на процесното решение на ОбС-П. баня, с което и е определен размерът на компенсацията дължима от общината на изпълнителя. Иска се обезсилване на обжалваното решение, евент. неговата отмяна и постановяване на друго за уважаване на исковата претенция.
Ответникът по касационната жалба [община] баня в писмения си отговор оспорва основателността на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:
За да постанови обжалваното решение, окръжният съд е приел, че между страните са налице договорни отношения по осъществяване от касатора на обществен превоз на пътници по автобусни линии от общинската и областната пътни схеми, във връзка с което органът на местно самоуправление на [община] баня е взел решение за изплащане на компенсации на превозвача за пътуване с намалена цена на билети за определени социални групи пътници. Въззивната инстанция е направила извод, че приетото от Общинския съвет решение за компенсиране на превозвача не може да се разглежда извън контекста на съществуващото договорно правоотношение и за незаплащането на определената сума касаторът разполага с друг иск за защита, а именно – за реално изпълнение на поетите от възложителя задължения, евент. за обезщетение за неизпълнение, а не и да претендира вземането въз основа на неоснователно обогатяване. ОС-Стара Загора е намерил, че при тези данни искът е неоснователен и го е отхвърлил.
С определение № 825/27.10.2016г. по т.д. № 721/2016г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за проверка на неговата допустимост.
Съгласно приетото в Постановление № 1/1979 г. на ПВС на осн. чл.59, ал.2 ЗЗД правото на иск по чл.59, ал.1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. Щом законът е предоставил на разположение на правоимащия точно определен иск, недопустимо е приложението на общия състав на чл.59 ЗЗД. Същевременно задължение на съда е да определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум. В този смисъл е т. 5 от ППВС № 6/21.02.1979 г., както и постановените по реда на чл.290 ГПК : Решение № 51 от 07.04.2009 г. на ВКС по т.д.№ 623/2008 г. ТК, II т.о.; Решение № 164 от 14.01.2010 г. на ВКС по т.д.№ 764/2008 г. ТК, II т.о.; Решение № 176 от 03.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 118/2010 г.,ТК, II т. о.
В случая, изложените в исковата молба фактически основания, от които ищецът черпи правата си, сочат на претенция за извършен превоз на пътници на договорно основание, във връзка с което и въз основа на прието решение от възложителя за последния е възникнало задължение да заплаща на превозвача всеки месец компенсации. Навеждат се обстоятелства за осъществен превоз на определена категория пътници и извършени плащания на компенсации от страна на общината за известен период, като за процесния такова плащане не е направено. Поради което и се претендира дължимостта му. К. погрешно иска като претенция за установяване съществуване на задължение за заплащане обезщетение за неоснователно обогатяване, въззивният съд е разгледал и разрешил спора на непредявено правно основание. С оглед принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е длъжен да даде защита на нарушеното материално право в рамките и по начина поискани от ищеца, което в случая не е направено. Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор и следва да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора.
Поради изложеното настоящият състав намира, че като се е произнесъл по непредявен иск, въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да се обезсили на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне по предявения иск - за дължимостта на претендираното вземане на договорно основание.
С оглед изхода по спора въззивният съд ще следва да присъди и направените по делото разноски за всички инстанции.
Предвид така изложените съображения, Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение 213/10.06.2015г. по в.т.д. № 1084/2015г. на ОС-Стара Загора.
ВРЪЩА делото на ОС – Стара Загора за ново разглеждане от друг състав на същия съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: