Р Е Ш Е Н И Е №.136 С о ф и я 21 март 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 07 м а р т 2011 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 1123/2011 година. Обжалвана е въззивна присъда № 401 от 28.10.2010 г., постановена по ВНОХД № 609/2009 г. от Благоевградския окръжен съд, която се оспорва с доводи по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК. Иска се отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или изменяването й, без да се отправя конкретно искане в тази насока. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Подсъдимият А. Б., редовно призован, не се явява за участие в третоинстанционното производство, както и не е ангажирал процесуален представител за подкрепа на оплакванията в бланковата му жалба. Гражданският ищец М. Х. и повереникът му адв.Ш.Бонджиев от АК-Б., също редовно призовани, не се явяват пред касационната инстанция и не са взели отношение по жалбата на подсъдимия. Върховният касационен съд провери въззивната присъда в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 589/30.11.2009 г. по НОХД № 1271/2006 г. на Гоцеделчевския районен съд подсъдимият А. И. Б. от[населено място], област Б. е признат за невинен и е оправдан по обвинението му за извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.7, пр.2-ро вр.чл.129, ал.1вр.чл.28, ал.1 от НК, като е отхвърлен предявеният от пострадалия М. Ш. Х. от същото село граждански иск за сумата 10 000 лв, претендирана като обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението, като неоснователен. Съдът не се е произнесъл по възлагане направените по делото разноски. Присъдата е била протестирана от районна прокуратура Г. Д. и обжалвана от гражданския ищец М.Х. с оплаквания за необосноваността, незаконосъобразността й, постановяването й при непълнота на доказателствата с искане за отмяната й и след събиране на допълнителни доказателства, постановяване на нова, осъдителна по предявеното на подсъдимия обвинение, съответно налагане на ефективно търпимо наказание лишаване от свобода и осъждането му за репариране на причинените на пострадалия морални болки и страдания. С присъда № 401/29.10.2010 г. по ВНОХД № 609/2009 г. Благоевградският окръжен съд е отменил изцяло обжалваната първоинстанционна присъда и като е признал подс.Б. за виновен в извършването на 28.08.2006 г. в[населено място], област Б., повторно, по отношение на пострадалия М. Х. престъпление по чл.131, ал.1, т.7, пр.2-ро вр.чл.129, ал.1, вр.чл.28, ал.1 от НК, при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание от 6 месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от 1 година и 2 месеца лишаване от свобода, наложено на подс.Б. по предишно негово осъждане с влязла в сила присъда от 28.06.2006 г., което също да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Уважен е предявеният от М.Х. граждански иск за причинените му неимуществени вреди от престъплението в размер на 2500 лв, ведно със законната лихва от датата на увреждането му до окончателното й изплащане, като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 10 000 лв е отхвърлен като неоснователен. Липсва произнасяне по възлагане направените по делото разноски по разследването на делото и разглеждането му от съдилищата, както и дължимата се държавна такса върху уважения размер на иска, както и по разноските на гражданския ищец. От подсъдимия пред касационната инстанция с бланкова жалба се оспорва правилността и законосъобразността на въззивния съдебен акт, без да се навеждат конкретни доводи в подкрепа на касираните основания, като се прави искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или за изменяването й, без да се конкретизира в каква посока. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, намира жалбата за подадена в законния срок, от лице, имащо право на жалба, срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл.346, т.2 от НПК и като такава за допустима, като разгледана по същество – за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Оплакването на подсъдимия за наличие на основанието по чл.348, ал.1 т.2 от НПК се свързва с отказа на въззивната инстанция да възприеме поддържаната от него теза за невиновност, претендирайки истината за случилото се да се изведе от неговите и на посочените от него свидетели твърдения, считайки тези на пострадалия св.М.Х. и на св.А. Б. за компрометирани, включително и заключението на повторната СМЕ. Всички тези възражения са били направени и пред окръжния съд и той не просто не ги е подминал, но е провел допълнително съдебно следствие, уважавайки исканията за преразпит на основни свидетели-очевидци на инцидента и назначавайки повторна СМЕ с вещо лице-травматолог. Анализът и на тези доказателствени средства, съвкупно със събраните от първата инстанция, с основание са предопредилили отрицателното му отношение към обясненията на жалбоподателя и показанията на свидетелите, на които се позовава. В крайна сметка, съдът основателно е приел да не се довери на подсъдимия и тези свидетели, спестили истината за случилото се с цел да му помогнат като негови роднини. От друга страна, съдът не е имал основание да не възприеме обоснованото и научно защитено становище на експерта от повторната СМЕ д-р Ал.С., коренно различно от първоначалното заключение на д-р Б., което последният е отказал да поддържа поради липса на необходимата за отговор на поставените въпроси компетентност, но което е било вложено в основата на оправдателната първоинстанционна присъда, включително и при преценката за достоверност на гласните доказателствени средства, събрани от районния съд. Възприетото от съда заключение на повторната СМЕ убедително е било подкрепено с данните, получени от разпита на св.Х. и св.Ал.Б., чиито твърдения внимателно са проверени с оглед евентуалната им заинтересованост от изхода на делото. Уточнен е и механизмът на причиняване на съставомерната телесна повреда на М.Х. и въз основа на задълбочен анализ на доказателствата окръжният съд правилно е приел, че тя е причинена от нанесения от жалбоподателя удар с брадва в областта на дясната ключица на пострадалия. ВКС приема, че правно релевантните факти са изведени от съда по надлежен ред и с годни доказателствени средства, като съдът е изпълнил и задължението си да обсъди наличните противоречия в събрания доказателствен материал и да даде отговор на направените му от страните възражения, а също така няма игнорирани или превратно оценени доказателства. Противоречията в посочените две групи свидетелски показания са обсъдени внимателно, като въззивната инстанция е обосновала убедително изводите си, че защитната теза е доказателствено опровергана. Затова неоснователно е възражението за допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия, състоящо се във формалното и необективно третиране на фактите по делото и изграждането на необосновани фактически и правни изводи, поради което не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяната на обжалваната присъда и за връщане делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Правилно и законосъобразно, при така възприетата като установена по категоричен и не будещ съмнение начин фактическа обстановка окръжният съд е приел, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.7, пр.2-ро вр.чл.129, ал.1, вр.чл.28, ал.1 от НК. Не е налице неправилно приложение на материалния закон, като то се свързва единствено с възприетия от съда факт именно подс.Б. да е нанесъл при инцидента удар с брадва в рамото на пострадалия М.Х. и той да е причината за откритото счупване на ключицата му и обездвижването на ръката му за срок над 1 месец, което правилно е квалифицирано като причиняване на средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Средството, начинът на нанасяне на удара и силата му сочат на умисъла на жалбоподателя да причини обективно настъпилата средна телесна повреда. ВКС намира, че съответствието между фактите и тяхната правна оценка обуславя материалноправната законосъобразност на обжалвания съдебен акт и липсата на касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Неоснователно е и бланково развитото оплакване за явна несправедливост на наложеното на жалбоподателя наказание. То е определено под законовия минимум за това престъпление и няма основание за коригирането му. Наличните смекчаващи отговорността му обстоятелства са били обсъдени правилно и те са приети за многобройни, както и че и най-лекото предвидено за престъплението наказание се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното от подс.Б., поради което правилно е била приложена разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Така наложеното на жалбоподателя наказание от 6 месеца лишаване от свобода не се явява явно несправедливо и оплакването в тази насока следва да бъде оставено без уважение. Не е налице касационно основание по чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК за изменяване на обжалваната присъда. Изложеното предопределя неоснователността и на искането за отпадане на гражданската отговорност на подсъдимия. Тя е функция от наказателната и по силата на чл. 45 ЗЗД той следва да репарира нематериалните вреди, нанесени на пострадалия, конституиран като граждански ищец. При определяне на размера на дължимото се обезщетение правилно съдът, спазвайки принципа на справедливостта в чл.52 от ЗЗД и съдебната практика, изхождайки от характера и тежестта на причинената на пострадалия травма, срокът за възстановяването му, изживените от него болки и страдания е определил размера на обезщетението на 2500 лева. В този му размер то е достатъчно да овъзмезди ищеца и няма основание да бъде намалявано. Въззивната присъда и в тази й част е правилна и законосъобразна. По изложените съображения ВКС намира, че обжалваната присъда следва изцяло да бъде оставена в сила. При проверката на присъдата ВКС констатира, че липсва произнасяне по направените по делото разноски и за дължимата се държавна такса върху уважения размер на иска, което следва да се отстрани от въззивния съд с допълнително произнасяне по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА нова (въззивна) присъда № 401/29.10.2010 г. по ВНОХД № 609/2009 г. Благоевградският окръжен съд. За направените разноски и дължима държавна такса окръжният съд следва да се произнесе по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :