Р Е Ш Е Н И Е № 220 гр. София, 04.07.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Теодора Стамболова 2. Галина Захарова при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Г. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 561 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения М. Д. Н. за възобновяване на в. н. о. х. д. № 346/2013 г. по описа на Великотърновския окръжен съд. Искането се основава на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК поради съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Развиват се подробни съображения за недостатъци на обвинителния акт и липсата на доказателства за участието на осъдения Н. в престъпленията. Изтъква се и явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода. Направени са алтернативно няколко искания - за отмяна на решението и оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане, както за изменяване на решението и намаляване размера на наказанието с приложението на чл. 66, ал. 1 НК. В съдебно заседание служебният защитник (адв. А.) и осъденият настояват искането да бъде уважено. Акцентира се върху превратно тълкуване и непълнота на доказателствата, позоваване единствено на обясненията на другия подсъдим и незаконосъобразно отчетено отегчаващо отговорността обстоятелство. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С присъда № от 4.04.2013 г. по н. о. х. д. № 2381/2012 г. на Великотърновския районен съд подсъдимият М. Д. Н. е признат за виновен в това, през периода от 2.04.2008 г.-10.04.2008 г. в гр. В. т. при условията на продължавано престъпление в съучастие с подсъдимите – И. А. Б., Ч. С. П. и Й. С. П., като подбудител и помагач, чрез използване на неистински частни документи и неистински официален документ да е получил без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери – сумата от 29 500 лева, поради което и на основание чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр чл. 26, ал.1, ал. 3 и ал. 5 вр. чл. 20 ал. 3 и ал. 4 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложено наказание от две години и десет месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Подсъдимият Н. е признат за виновен и в това, през периода 2.04.2008 г.-10.04.2008 г. в гр. В. т. при условията на продължавано престъпление, в съучастие с подсъдимите – И. А. Б., Ч. С. П. и Й. С. П., като подбудител и помагач, да е склонил и да е улеснил подсъдимите – П., Б. и П. да съставят неистински частни документи и подсъдимите - Б. и П. да ги употребят, за да се докаже, че съществуват отразените в тях права, задължения и правоотношения, поради което и на основание чл. 309, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и ал.4 НК е наложено наказание пробация, включваща пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК, всяка за срок от две години. На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия е наложено общо, най-тежкото от определените наказания, а именно – наказание от две години и десет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Зачетено е предварителното задържане и в негова тежест са възложени разноски по делото. С присъдата са били осъдени и другите подсъдими по обвиненията и на същите са наложени съответни наказания. С решение № 205 от 29.11.2013 г. по в. н. о. х. д. № 346/2013 г. Великотърновският окръжен съд е изменил присъдата по отношение на подсъдимия Н., като е отменил приложението на чл. 66, ал. 1 НК за престъплението по чл. 212, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 НК, както и за общото наказание по чл. 23, ал. 1 НК. Определил е първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаването от свобода в затвор или затворническо общежитие от открит тип. Изменил е присъдата и по отношение на наказанието на подсъдимия Ч. С. П., а в останалата част присъдата е потвърдена. Процесуално допустимото искане на осъдения М. Д. Н. е частично ОСНОВАТЕЛНО. В подкрепа на оплакването за съществено нарушение по чл. 348, ал.1, т. 2 НПК осъденият твърди, че внесеният обвинителен акт не е отговарял на изискванията по чл. 246, ал. 2 НПК. Обстоятелствената част е съдържала непълноти относно конкретните му действия, поради което при описаната фактология е следвало да бъде оправдан по повдигнатите обвинения. Подлага на собствен анализ факти и обстоятелства, изложени в обвинителния акт и ги оценява като твърдения, за които прокурорът не е разполагал с доказателства. Изброява показанията на поредица свидетели, които не изяснявали собственото му участие в престъпленията. Доводите на осъдения в това отношение не могат да бъдат възприети. Обвинителният акт не разкрива непълноти с характер на съществено процесуално нарушение. Той напълно е удовлетворявал изискванията на чл. 246 НПК относно неговото съдържание. Достатъчно ясно са били описани всички съществени факти, които са позволявали на подсъдимия да разбере в какво точно се обвинява, за да подготви защитата си и ефективно да я осъществява, а съдът в рамките на правомощията си да реши дали така очертаните факти от обвинението са доказателствено установени и покриват ли съответния състав на престъпление. Извън обхвата на касационния контрол е въпросът от фактическо естество какво се установява от показанията на свидетелите, както и дали фактическите обстоятелства се обосновават от събраните по делото доказателства. Съдът по същество разполага със свободата да преценява по вътрешно убеждение свидетелските показания и чрез прецизен и задълбочен анализ да изследва и да определи степента на тяхната достоверност. Мотивите на въззивното решение не показват нарушения при формиране на вътрешното убеждение по фактите, относими към предмета на доказване, които да налагат отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. При собствен анализ и оценка Великотърновският окръжен съд е споделил съображенията на първоинстанционния съд кои от доказателствените материали и защо се кредитират като достоверни и кои и защо се считат, че са недостоверни. Няма причина да се възприеме и твърдението, че в нарушение на чл. 116 НПК съществените факти и обстоятелства са били изведени единствено от самопризнанието на подсъдимия Б.. Съдът се е основавал на самопризнанието, но след като е открил за него убедителна подкрепа от други положителни доказателства. Неоснователно е и позоваването на експертни констатации от графологическата експертиза, тъй като те нямат отношение към инкриминираните действия, в които се е изразило съучастието на осъдения Н. под формата на подбудителството и помагачество в общата престъпна дейност. В рамките на възприетите фактически положения са били изложени и достатъчно правни съображения относно съставомерните признаци на всяко от престъпленията, в което е участвал и подсъдимият. От гледна точка приложението на материалния закон не е допуснато съществено нарушение. Искането на осъдения, което се позовава на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК - явна несправедливост на наказанието като цяло е основателно. За да отмени приложението на чл. 66, ал. 1 НК, постановено с присъдата, Великотърновският окръжен съд се е мотивирал със съображенията, че извършеното престъпление по чл. 212 НК е с висока обществена опасност, каквато е обществената опасност изобщо на престъпленията от този вид; че приложението на цитираната разпоредба е само една възможност за лица, които могат да се превъзпитат извън местата за лишаване от свобода, какъвто не е подсъдимият, тъй като независимо от чистото си съдебно минало той има други висящи наказателни производства. Вярно е, че прилагането на института на условното осъждане е правомощие, предоставено на съда при решаване на въпроса за наказанието, което е свързано с преценка на доказаните по делото обстоятелства. В случая обаче Великотърновският окръжен съд очевидно е приел, че степента на обществена опасност на престъплението и ролята на подсъдимия Н. като съучастник в него не е висока, респективно то не характеризира неблагоприятно и неговата личност, щом е определил като адекватна мярка за наказателно въздействие минимално предвиденото наказание за престъплението в размер на три години лишаване от свобода. Без съмнение отчитаните от Великотърновския окръжен съд „висящи наказателни производства” (данни по делото единствено за ЗМ-85/2011 г.) са станали решаващият довод да се отмени приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Такава позиция обаче е в пълен разрез с презумпцията за невиновност – една от основните процесуални гаранции на правото на защита, която е приложима по всяко едно дело и във всеки един момент от наказателното производство (презумпцията за невиновност съществува дори и извън процеса). Според Европейския съд по правата на човека и основните свободи тя е сред елементите на справедливия процес (чл. 6, т. 2 от ЕКПЧОС). Затова и съобразяваните от въззивния съд „висящи наказателни производства” в противоречие с презумпцията за невиновност незаконосъобразно са аргументирали отмяна на условното осъждане (в този смисъл и Решение № 334 от 11.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 680/2013 г.) и утежняване на наказателноправното положение, пренебрегвайки данните за чистото съдебно минало, какъвто по същността си довод е направил и осъденият. Върховният касационен съд намира, че установените от съда по същество и релевантни по този въпрос обстоятелства не са могли да обосноват стриктна необходимост от ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и изолиране на подсъдимия от обществото, поради което изпълнението на наказанието от две години и десет месеца лишаване от свобода следва да бъде отложено за максималния изпитателен срок от пет години. Решението на въззивния съд подлежи на изменяване в посочения смисъл. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по в. н. о. х. д. № 346/2013 г. по описа на Великотърновския окръжен съд. ИЗМЕНЯ решение № 205 от 29.11.2013 г. на Великотърновския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 346/2013 г., като отлага изпълнението на наложеното общо наказание по чл. 23 НК на подсъдимия М. Д. Н. в размер на две години и десет месеца лишаване от свобода за срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Оставя без уважение искането в останалата му част. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: