2 Р Е Ш Е Н И Е № 376 София, 01 октомври 2012година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четиринадесет септември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ :ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при участието на секретаря:Даниела Околийска и в присъствието на прокурора :Красимира Колова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №848 по описа за 2012 година Срещу решение по внохд.№14/2012 г. на Апелативен съд гр.Варна е подадена касационна жалба от подсъдимия Р. И. А.. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и от защитник,с оплаквания за съществени процесуални нарушения,нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение при спазване на процесуалните правила и закона,а наказанието справедливо. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 7.03.2012 г. постановено по внохд.№14/2012 г. на Апелативен съд гр.Варна е потвърдена присъда по нохд.№1752/2011 г. на Окръжен съд гр.Варна ,с която подсъдимия Р. И. А. е признат за виновен ,в това че на 14.02.2010 г. в [населено място] чифлик направил опит умишлено да умъртви И. Т.,като деянието останало недовършено по независещи от него причини,поради което и на основание чл.115 НК вр. с чл.18 ал.1 НК и при условията на чл.55 ал.1т.1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години,което да изтърпи при първоначален строг режим. ПО ЖАЛБАТА на под.А. : Оплаквания за съществени процесуални нарушения : -пропуски при оценката на доказателствата от въззивния съд ,който „въпреки отсъствието на извод на вещото лице за предотвратена смърт,благодарение на медицинска помощ оказана на пострадалия”, приел това обстоятелство „ ,като се позовал на „ноторна известност ,че в коремната и гръдна кухини се намират жизнено важни органи и кръвоносни съдове ,които ако бъдат засегнати биха довели до смърт „. - не обсъдени хипотезите за доброволен отказ от опита по смисъла на чл.18 ал.ІІІ б. А НК,както и на липса категоричен извод на въззивния съд за субективната страна на вида на умисъла. -не било взето предвид и че „никой не е пречил на подсъдимия да нанесе още удари с ножа върху пострадалия и че ако е искал настъпването на обществено опасните последици,той щял да го направи” . Касационната жалба почти дословно възпроизвежда въззивната такава и не държи сметка за това ,че първоинстанционното производство е протекло по реда на чл.371 и сл. НПК .В съдебно заседание на 21.12.2011 г. пред състав на Окръжен съд гр.Варна подсъдимия е заявил : „признавам изцяло вината си и фактите изложени в обвинителния акт,с които съм се запознал лично ,не желая да се разпитват свидетели и вещи лица. Адвоката /изготвил и въззивната и касационната жалба / ми разясни всичко подробно „. Първоинстанционния съд ,след констатацията че „самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства е обявил ,че ще ползва самопризнанието,без да събира доказателства за фактите изложени в обвинителния акт.В същия подробно е отразено мястото ,времето и начина на извършване на деянието ,автора му ,вида на увредите констатирани след оперативната намеса в МБАЛ „Св.А. „ [населено място],както и че „смъртния изход бил предотвратен единствено благодарение на адекватната и своевременна оперативна намеса”.Тези факти са признати от подсъдимия и защитата му,подкрепени са от доказателствата събрани на досъдебното производство и правилно след анализ са приети за установени. Съобразно разпоредбата на т.8 на ТР №1/2009 г. на ОСНК по тд.№1/2008 г. –при процедура по чл.372 ал. ІV НПК и чл.373 ал.ІІІ НПК първоинстанционния и въззивния съд не могат да допускат и събират доказателства,които са несъвместими с признатите от подсъдимия фактически положения по обвинителния акт /каквато е фактически тезата на защитата/. При проверка на първоинстанционната присъда ,след надлежно проведено по чл.372 ал.ІV НПК съдебно следствие е недопустимо въззивния съд,да реши делото на основа на фактическа обстановка различна от изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт. С оглед горното Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира изцяло неоснователни възраженията за допуснати нарушения по смисъла на чл.348 ал.1т.1 и 2 НПК. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.При определяне размера на наказанието ,което следва да бъде наложено на подсъдимия инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение.Наказанието е определено при условията на чл.55 ал.1т.1 НК и не е в нарушение на чл.348 ал.5 т.1 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила,а подадената жалба от подсъдимия А. изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№14/2012 г. на Апелативен съд гр.София, с което е потвърдена присъда па нохд.№1752/2011 г. на Окръжен съд гр.Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :