Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от правозащитните органи * незаконно обвинение * правомощия на въззивната инстанция * обезщетение за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди * неимуществени вреди

Р Е Ш Е Н И Е

№ 51

Гр.С., 14.03.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през двехиляди и шестнадесета година, в състав:

П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева

при участието на секретаря Анжела Богданова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.4621 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. И. срещу решение на Окръжен съд Хасково №.255/11.06.15 по г.д.№.238/15 - с което е потвърдено решение на Районен съд Хасково №.698/10.11.14 по г.д. №.474/14 в частта му за отхвърляне на предявения от ищеца иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 З. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвиняване в извършване на престъпление за сумата над 900лв. до 10000лв. Излагат се съображения за материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Моли се за отмяната му и присъждане на разноски.
Прокуратурата на Република България оспорва жалбата.

С определение №.1080/13.11.2015г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса „Следва ли въззивният съд да изложи мотиви, с които да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба оплаквания?”.

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са налице основания за присъждане на по-високо по размер обезщетение на основание чл.2 ал.1 т.2 З. за претърпените от ищеца неимуществени вреди предвид обвиняването му в извършване на престъпление по чл.242 ал.1 б.”д” пр.1 вр. с чл.20 ал.4 НК и последващото му оправдаване с влязла в сила присъда. Отразил е, че той е бил привлечен като обвиняем на 12.04.12 - а оправдателната му присъда е влязла в сила на 20.08.13г., и че мярката му за неотклонение е била „парична гаранция” в размер на 2000лв., впоследствие изменена на 4000лв. Посочил е, че Хасковският районен съд въз основа на гласните доказателства и оправдателната присъда е приел, че предявените искове са основателни – извод, до който достига и въззивният съд на база безспорно установената фактическа обстановка, която се възприема изцяло от него. Във връзка със спорния въпрос относно размера на дължимото обезщетение е отразил, че при преценката на претърпените неимуществени вреди първоинстанционният съд е изходил от интензитета и въздействието на наказателното преследване, личността на ищеца, продължителността на воденото дело, съпътстващото обстоятелство, че по отношение на него се развива друго дело за деяние по чл.234 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК – насрочено за разглеждане, за което няма данни за приключването му. Посочил е, че обжалваното решение намира за правилно, обосновано и законосъобразно, постановено при напълно изяснена фактическа обстановка – възприета изцяло и от въззивната инстанция, и с правни изводи, които се споделят напълно – поради което и на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд.

В отговор на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:
Съгласно задължителната практика на ВКС, въззивният съд следва да даде свое собствено разрешение по предмета на делото, като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, които да изрази писмено в мотивите към решението си. Мотивите на въззивното решение трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, не следва да се изчерпват само с констатации по повод правилността на обжалвания с въззивната жалба съдебен акт, а трябва да съдържат и изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона /реш.№.42/5.03.14 по г.д.№.5488/13, ІV ГО на ВКС; реш. №.123/28.05.14 по г.д.№.7750/13, І ГО/.

По касационната жалба:
С оглед отговора на правния въпрос, даден по-горе, оплакванията за липса на надлежни мотиви на въззивния съд по спора, в това число и по наведените в жалбата пороци на първоинстанционното решение, са основателни. В. инстанция не е изложила собствени мотиви, отразяващи решаваща - а не проверяваща дейност, и не се е произнесла по наведените в жалбата възражения и оплаквания. Липсата на надлежни мотиви е нарушение на съдопроизводствените правила и то е съществено, защото се е отразило върху правилността на съдебния акт.
На 12.04.12г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство №.422/11 на РУП С. за престъпление по чл.242 ал.1 б.”д” НК /контрабандно пренасяне през граница на цигари в съучастие/; наложена му е била мярка за неотклонение „парична гаранция”; телефонът му е бил поставен под контрол със специални разузнавателни средства.
С присъда №.12/11.04.13 по н.о.х.д. №.356/12 на Хасковски окръжен съд, влязла в сила - съобразно извършеното от съда удостоверяване върху представения с исковата молба екземпляр - на 20.08.13г., ищецът е признат за невинен.
Образуваното наказателно производство му оказало отрицателно въздействие. Изживял го тежко, чувствал се засегнат, не му било приятно. Не споделил с жена си, че бил обвиняем, за да не я притеснява - по това време тя била бременна, а и се страхувал да не й навреди в професията, тъй като била учителка. С. обвиняването му настъпила видима промяна в поведението му - бил притеснен, възмутен /казвал, че не е извършил това, в което го обвиняват/, нямал желание да излиза /св.Д.Х./.
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 З. /предходна чл.2 ал.1 т.2 – до измен. ДВ бр.98/12г./ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Доколкото срещу ищеца е било повдигнато обвинение по наказателно дело, по което впоследствие е бил оправдан с влязла в сила присъда, са налице предпоставките на горната разпоредба за ангажиране на отговорността на ответника Прокуратурата на РБългария.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по т.г.д.№ 3/2004, ОСГК на ВКС/.
Размерът на търсеното от увреденото лице справедливо обезщетение се обуславя от претърпени от него болки и страдания, от степента на уронения престиж и добро име в обществото и от настъпилите негативни последици.
Предвид неоснователното обвиняване в извършване на престъпление, ищецът е търпял неимуществени вреди. Те се изразяват в психически страдания, стрес и притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото обвинение и страха от осъждане. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи. Освен това, видно и от показанията на разпитания свидетел, в периода на воденото наказателно производство е имало и видима промяна в поведението на ищеца – бил притеснен, не споделял с жена си /по това време бременна/, тъй като се притеснявал да не й навреди, нямал желание да излиза навън и да общува с други хора.
Всички тези вреди са пряка и непоследствена последица от незаконното обвиняване на ищеца в извършване на престъпление и са в причинна връзка с него.
Предвид изложено по-горе и като отчита – тежестта на повдигнатото обвинение /за което се предвижда наказание от 3 до 10г. лишаване от свобода и глоба от 20000лв. до 100000лв./, продължителността на воденото наказателно производство – която не е била голяма /година и четири месеца/, степента на засягане на правата /в това число наложената мярка за неотклонение „парична гаранция” и поставянето под контрол на телефона/, настъпилата негативна промяна в начина на живот, интензитета на търпените болки и страдания от конкретното производство, от което се претендират, съдът намира, че за обезвредата на неимуществените вреди вследствие на процесното незаконно обвиняване следва да се пресъди сумата 2000лв.
Така определеното обезщетение не следва да бъде намалявано предвид направеното от ответника възражение за съпричиняване, с оглед неговата неоснователност. Ответната страна е твърдяла наличие на съпричиняване, доколкото в материалите по досъдебното производство се съдържат данни за неправомерно поведение на ищеца, с което сам е дал повод за наказателното си преследване. Съгласно чл.5 ал.2 З., когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, дължимото от държавата обезщетение се намалява. Такава хипотеза е налице, когато настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия, когато пострадалият с действията си по време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение - напр. предвид недобросъвестно направени неистински признания; въвеждането на органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на престъпление. Твърдения и доказателства за подобно поведение в случая няма. Обремененото съдебно минало на пострадалия от незаконно обвинение не е фактор, имащ отношение към хипотезата на чл.5 ал.2 З. – съдебното минало на лицето няма отношение към законността на действията на правозащитните органи при привличане на едно лице към наказателна отговорност и осъществяването спрямо него на процесуална принуда /в този смисъл реш. №.244/25.07.2013 по г.д.№.1205/12, ІV ГО на ВКС, реш. № 112/14.06.2011 по г.д. № 372/2010, ІV ГО на ВКС/.
Предвид всичко изложено по-горе, въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл.2 ал.1 т.3 З. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 900лв. до 2000лв. е незаконосъобразно и следва да се отмени – вместо което в тази част претенцията се уважи ведно със законната лихва считано от 20.08.13г. до окончателното изплащане; в останалата обжалвана част то трябва да се потвърди. На ищеца се дължат и общо още 478,91лв. разноски за всички инстанции съразмерно на уважената част от иска.

Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение на Окръжен съд Хасково №.255/11.06.15 по г.д.№.238/15 В ЧАСТТА, с която предявеният от И. Г. И. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 З. е отхвърлен за сумата над 900лв. до 2000лв., вместо което постановява:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, [населено място], [улица].2, да плати на И. Г. И., ЕГН [ЕГН], с адрес за призоваване [населено място], пл.”В.” №.6, адв. В. А., на основание чл.2 ал.1 т.3 З. 1100 лева /хиляда и сто лева/, представляваща разликата над сумата 900лв. до сумата 2000лв., обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.242 ал.1 б.”Д” НК, по което е признат за невинен с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху главницата считано от 20.08.13г. до окончателното изплащане, както и 478,91лв. /четиристотин седемдесет и осем лева и деветдесет и една стотинки/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА решение на Окръжен съд Хасково №.255/11.06.15 по г.д.№.238/15 в останалата обжалвана част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

П.: ЧЛЕНОВЕ: