Р Е Ш Е Н И Е № 500 С о ф и я, 01 декември 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 03 н о е м в р и 2010 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Томов ЧЛЕНОВЕ: Ружена Керанова Николай Дърмонски при секретар Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 492/2010 година. Производство по реда на Глава тридесет и трета от НПК. С искания по чл.420, ал.2 НПК от името на осъдените В. П. К., С. Н. Г. и К. Г. И., тримата от П. се претендира отмяна на решение № 155/14.07.2010 г. по ВНОХД № 231/2010 г. на окръжен съд-П., с което е потвърдена присъда № 65 от 17.02.2010 г., постановена по НОХД № 799/2008 г. на районен съд-П., с наведени основания за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл. 348, ал.1, т.1, 2 и 3 НПК и с искане за отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаването им по предявените обвинения, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд, и като трета алтернатива намаляване на размера на наложените им наказания с приложението на чл.66, ал.1 от НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на исканията. В производството по възобновяване осъдените, редовно уведомени, не се явяват и не изпращат процесуален представител, като изложените в исканията им оплаквания (доколкото те са идентични при тримата) се поддържат от защитника на първите двама адв.И.Лулчев АК-П. в т.н. “писмени бележки”. Върховният касационен съд разгледа направените искания в пределите на правомощията си по чл.425 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: Първоначално делото е било внесено за разглеждане в районен съд-П. на 08.12.2005 г. и по него е било образувано НОХД № 2884/2005 г. с обвинение срещу К. Г. И., В. П. К. и С. Николов Г., тримата от П., за извършено в съучастие като съизвършители, в периода от м.март 2000 г. до м.юли 2004 г. в П. и на автомагистрала “Т.” на ханче “Ц.”, четири престъпления по чл.155, ал.5, т.2 и 3 вр.ал.3 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК спрямо И. В. Г. от Нова Загора, П. И. В. от Бургас, А. Ж. Г. от Пловдив и свидетел идент.№ 23. С присъда № 482/27.06.2006 г. тримата подсъдими са признати за виновни: подс.К.И. - по 6 пункта, подс.В.К. – по 8 пункта и подс.Ст.Г. - по 6 пункта от обвиненията им, но за престъпления по по чл.188, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.26, ал.1 от НК, по чл.155, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.2, ал.2 от НК, по чл.155, ал.3 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.26, ал.1 от НК, като при условията на чл.54 от НК им са наложени поотделно и по съвкупност на основание чл.23 от НК наказания от по 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпят ефективно при първоначален общ режим и от които наказания са приспаднати сроковете на изпълнение спрямо тях на мерки за неотклонение “задържане под стража”. Тримата подсъдими са признати за невинни и са оправдани по предявеното им по-тежко обвинение по чл.155, ал.5, т.2 и 3 вр.ал.3 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК. Уважени са били предявените от пострадалите И. В. Г., П. И. В. и А. Ж. Г. граждански искове, като тримата подсъдими са осъдени да им заплатят по 5000 лв обезщетения за причинени им неимуществени вреди от престъпленията, ведно със законната лихва от м.март 2000 г. до окончателното изплащане на сумите, като исковете за разликата до предявените размери от 10 000 лв за първата и по 8 000 лв за втората и третата са отхвърлени като неоснователни. Против така постановената присъда е подаден протест от районна прокуратура-П. като “постановена при нарушение на Закона”, недоволствайки от оправдаването на тримата подсъдими по обвинението им по чл.155, ал.5, т.2 и 3 вр.ал.3 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, довело и до занижени по размер наказания, включително и заради неправилното приложение на разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, като за някои от деянията ги е освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. Проблем за прокуратурата е и необсъждането и съответно – не приложението на чл.24 от НК за съвкупността от престъпления, осъществени от подсъдимите спрямо личността на пострадалите непълнолетни, впоследствие и пълнолетни и в тази насока е претенцията за отмяна на присъдата в оправдателната й част и постановяване на нова, осъдителна за по-тежко наказуемото престъпление по чл.155, ал.5, т.2 и 3 вр.ал.3 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, със съответните последици от това. Недоволни от присъдата са останали и гражданските ищци И. В.Г. и П. Ив.В. в гражданско-отхвърлителната й част – над уважения размер на исковете им от 5000 лв до пълния им предявен размер, като са счели присъдените им обезщетения за занижени и крайно несправедливи и с искане за изменяване на присъдата и уважаване на исковете им в пълния им размер. Присъдата е била обжалвана и от защитниците на подсъдимите адв.И.Лулчев, адв.Кр.Елдъров и адв.Ст.Парпулов в наказателно и гражданско-осъдителните й части с оплаквания за незаконосъобразността и необосноваността й, заради превратното тълкуване на събраните по делото доказателства, алтернативно за явната несправедливост на наложените им, включително административни, наказания с искания за отмяната й и постановяване на нова, изцяло оправдателна присъда по предявените им обвинения, алтернативно за изменяването й с намаляване размера на наложените им наказания и приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на наказанията лишаване от свобода и съобразяване на размера на наложените им административни наказания с разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК. В съдебно заседание въззивният протест не е бил поддържан относно искането за осъждане по по-тежкото обвинение по чл.155, ал.5, т.2 и 3 вр.ал.3 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК и за приложението на чл.24 от НК. С решение № 632/07.11.2006 г. по ВНОХД № 962/2006 г. на П. окръжен съд обжалваната присъда е отменена изцяло и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, като е изложено съображението за липса на мотиви към присъдата относно приетите за установени фактически положения, въз основа на какви доказателства, липса на анализ на доказателствените материали поотделно и в тяхната съвкупност, включително и относно констатирани между тях противоречия, липса на произнасяне по част от обвинението, както и заради противоречие можду наказателната и гражданската част на присъдата, като са дадени указания в тази насока. След връщане на делото и образуване на НОХД № 2522/2006 г. в районен съд-П. са последвали самоотводи на четирима съдии-докладчици. С разпореждане от 15.01.2007 г. съдебното производство е било прекратено и делото е върнато за ново разглеждане на прокурора заради констатираните съществени процесуални нарушения с указания във връзка с уточняване на обвиненията за всяка една от пострадалите. Впоследствие, без внасяне на нов обвинителен акт и констатации на съдията-докладчик за неотстранени съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, съдебните производства по образуваните : НОХД № 438/2007 г. – с разпореждане на съдията-докладчик, след изготвяне на нов обвинителен акт и внасянето му в съда – по НОХД 1880/2007 г. с протоколно определение от с.з. на 31.10.2007 г. и по НОХД № 2756/2007 г. – с протоколно определение на съдебния състав от с.з. на 27.02.2008 г., са били прекратени и делото връщано за ново разглеждане от прокурора със съответни указания по отстраняването на процесуалните нарушения. При последното внасяне на делото с нов обвинителен акт на 04.04.2008 г., с присъда № 65 от 17.02.2010 г., постановена по НОХД № 799/2008 г. на районен съд-П. отговорността на подсъдимите К. Г. И., В. П. К. и С. Н. Г., тримата от П. е ангажирана за това, че в началото на 2004 г. в П., в съучастие като съизвършители, с користна цел са склонили към проституция И. В. Г. от Нова Загора и П. И. В. от Бургас - две престъпления по чл.155, ал.3 вр. ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.2, ал.2 от НК и при условията на чл.54 от НК са им наложени поотделно за всяко от престъпленията и по съвкупност на основание чл.23, ал.1 от НК наказания по 1 година и 10 месеца лишаване от свобода и глоба в полза на държавата в размер по 1000 лв за всеки един от тях, като от наказанията лишаване от свобода на основание чл.59, ал.1 от НК са приспаднати сроковете на изпълнение на мярка за неотклонение “задържане под стража” и “домашен арест” по отношение на тримата. С присъдата подс.В.К. е признат за невинен и е оправдан по обвинението му по чл.155, ал.3 вр.ал.1 от НК, осъществено по отношение на свидетел с идент.№ 23. В тежест на подсъдимите са присъдени направените по делото разноски по 119,40 лв за всеки от тях. С протоколно определение от 25.03.2009 г. съдът е оставил без уважение исканията на св.Ил.Г. и св.П.В. за приемане за съвместно разглеждане с наказателния процес на предявените при първоначалното разглеждане на делото граждански искове за присъждане на обезщетения за репариране на причинени им неимуществени вреди от деянията, както и за конституирането им като граждански ищци и частни обвинители по делото, което определение не е обжалвано в частта му относно допускането им като частни обвинители на подсъдимите, поради което същите не са конституирани като страни по делото. С протест на районна прокуратура-П. присъдата е атакувана заради явна несправедливост на наложените на тримата подсъдими наказания лишаване от свобода с искане за тяхното завишаване. Присъдата е била обжалвана и от защитниците на тримата подсъдими с оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за неправилно приложение на материалния закон и алтернативно, за явна несправедливост на наложените им наказания лишаване от свобода с искане за отмяната й и постановяване на нова, но оправдателна присъда, алтернативно за изменяването й с приложението на чл.66, ал.1 от НК и отлагане изпълнението на наложените им наказания лишаване от свобода. С решение № 155/14.07.2010 г. по ВНОХД № 231/2010 г. на Окръжен съд-П. обжалваната присъда е потвърдена изцяло. В исканията от името на осъдените се навеждат наново, но вече като основания за възобновяване на наказателното дело, доводи за допуснати съществени нарушения при разглеждане на делото както от първоинстанционния, така и от въззивния съд, при събирането и оценката на доказателствените материали, годността и достоверността на доказателствените средства, довело до ограничаване на правото им на защита и до неправилно приложение на материалния закон, а оттам и до явна несправедливост на наложените им наказания, като се отправя искане за отмяна на въззивното решение и оправдаването им по предявените обвинения, алтернативно или връщане на делото за ново разглеждане “от друг състав на ПОС и П.”, или намаляване на размера на наложените им наказания, или приложението на чл.66, ал.1 от НК. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че исканията за възобновяване, доколкото и тези от името на осъдените С. Г. и К. И. следват това от името на осъдения В. К., са направени в срока по чл.421, ал.3 НПК, от страни, имащи право на такова искане съгласно чл.420, ал.2 НПК и имат за предмет въззивно решение, неподлежащо на проверка от касационната инстанция по линията на инстанционния контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, исканията са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: Върховният касационен съд намира, че исканията на тримата осъдени следва да бъдат разгледани заедно, доколкото те с наведените доводи в подкрепа на ангажираните основания за възобновяване представляват компютърно копие на тези, развити в т.н. писмена защита от адв.И.Лулчев, депозирана пред въззивната инстанция (вж л.89-96 от ВНОХД № 231/2010 г. на окръжен съд-Пазарджик). Всъщност, такива са и представените в съдебното заседание пред ВКС “писмени бележки”, в които се визира неправилността на първоинстанционната присъда, докато окръжният съд не бил обсъдил “нито една от защитните им тези”, което било отказ от правосъдие. Обобщено от лаконичните обяснения на тримата осъдени, дадени в съдебното заседание на 27.01.2010 г. (л.449 на НОХД № 799/2008 г.), извън пълното отричане на фактите по обвинението, Ст.Г. уточнява да е работил година и половина-две като охранител на ханчето за св.Д.С., чийто наемател бил той, със задължение “да не допуска български шофьори в заведението”, а според И. и К. – посещенията им там били да го почетат по повод рожден ден. Защитата претендира доверие на показанията на св.Д.К., която, като бивша любовница на св.С., била изяснила истинските отношения на същия с осъдените и манипулирането на св.И.Г. и св.П.В. с цел набеждаването на тримата в извършване на тежки престъпления и отстраняването им от процедура по закупуване на обекта, с помощта и на полицейския служител от ГДБОП-МВР-София св.В.Г. Противоречивостта пък на показанията на двете основни свидетелки, която не била коментирана от съдилищата, не давала основание за осъждането им, а за отхвърляне на обвинителната теза, а била и правно неиздържана, тъй като те проституирали по собствено решение, за своя сметка, под закрилата на св.С. и деянията на тримата били несъставомерни. Налице били и “редица процесуални нарушения” на досъдебното производство, както и при разглеждане на делото от районния съд, изразяващи се в отстраняване като защитници съпруги на подсъдимите, непрочитане на писмени доказателства по делото, необсъждане на доказателства по други две наказателни дела. Поради това се настоява за оправдаването им, алтернативно за намаляване на наказанията им до първоначално постановените (при липса на протест за увеличаването им срещу първата присъда) с приложението на чл.66, ал.1 от НК и заради надхвърляне на разумния срок по чл.6 от ЕКПЧОС. Повечето възражения са били правени и пред първоинстанционния съд, с чиито съображения за отхвърлянето им въззивният с основание се е съгласил. Въззивният съд е удовлетворил част от доказателствените искания на защитниците и е допълнил доказателствените материали в проведеното от него съдебно следствие. Потвърждаването на фактическите изводи на районния съд не е станало без негов самостоятелен доказателствен анализ. Особено внимание е обърнато именно на показанията на св.К., св.Б., св.С., св.С., св.Ч.. С коментираните противоречия в показанията на св.К., включително и с тези на част от другите свидетели (св.Ч., св.Г., св.Г., св.В.), съдът убедително е обосновал възприемането на показанията на последните две. Те индиректно се потвърждават и от обясненията на осъдения Ст.Г. – нелогично е той да работи за св.С. и да гони като клиенти от заведението български шофьори на ТИР-ове, т.е. против интереса на наемателя то да има повече оборот. Както е нелогично да е на работа при него и да не му се заплаща възнаграждение половин година. Обратно, обстоятелството, че се дава “предимство” на шофьори с друго гражданство, главно турско, потвърждава казаното от двете свидетелки, че са проституирали с такива клиенти, които очевидно са могли да си позволят цената на услугите им. Твърдението на св.К., че желанието на тримата подсъдими да закупят ханчето е повод на бъдат “натопени” от св.С. чрез двете свидетелки също подсказва, че те следва да са имали отношение към печелившия “бизнес” на проституиращите, щом като не се разчита на оборота от заведението. В тази връзка, от значение е разказаното за оказаното от И. съдействие на св.Д. и респектът, с който се е ползвал той сред занимаващите се с такъв бизнес. Свързано и с обстоятелството, че някои от осъдените са разпознати като издирващи напусналите района проституиращи жени потвърждава още веднъж показанията на Г. и В., че именно те са ги склонили да проституират, включително и на ханчето, чрез физическо насилие и заплахи и са получавали значителна имотна облага от това. Не се е доказала употребата на наркотични вещества от тези проституиращи (напълно отречена е), а и промяната на закона (чл.155, ал.5 от НК) в съдебната фаза на процеса не е давала възможност за осъждане по първоначално предявеното на осъдените обвинение, довело до промяната му в последния обвинителен акт. Друг е въпросът, че създаването на новия раздел ІХ – “трафик на хора” от Глава втора на особената част на НК (обн.ДВ бр.92/2002 г.) и конкретните факти по делото са давали възможност за оформяне на друго обвинение срещу тях, но то не е сторено от обвинителя, явно и заради затруднения при правоприлагането на новите норми, наложило много по-късно произнасяне на ОСНК на ВКС с ТР № 2/16.07.2009 г. по т.д.№ 2/2009 г. Голословно е оплакването за непрочитане на писмени доказателства (но какви), а и такива няма, както и за необсъждане на писмени доказателства по други наказателни дела, приложени по делото, тъй като от изложението на защитата става ясно, че се претендира като такива да се ценят обяснения на лица при полицейски проверки или като повод за образуване на други наказателни производства, което законосъобразно е отхвърлено от съдилищата като недопустимо от НПК. ВКС намира, че правно релевантните факти са изведени по надлежен начин, без да има превратно оценени или игнорирани доказателства или доказателствени средства, като възраженията на защитата са получили съответен обоснован и всеобхватен отговор. Вярно е, че нивото на образование и квалификация на св.Г. и св.В. създава съмнение относно желанието им да работят като сервитьорки, но то е обяснимо с ниската им възраст, тежкото икономическо положение в семействата им и с упражненото върху тях насилие – физическо и психическо, което е убедило съда в правдивостта на показанията им. Съдът се е обосновал и защо не може да ползва и не е ползвал доказателства или доказателствени средства по други наказателни дела или преписки, както и се е съобразил с постановената спрямо св.Стоилов присъда за друго престъпление по чл.155, ал.3 вр.ал.1 от НК, но за предоставяне на помещения за разврат, а не за свождане на двете свидетелки към проституция. Няма пороци в процесуалната му дейност по формиране на вътрешното му убеждение по фактите и не е налице основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК за възобновяване на наказателното дело. Не е налице и неправилно приложение на материалния закон, доколкото обвинителят е избрал по-леко наказуемото престъпление по чл.155, ал.3 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК за тримата осъдени, а не квалификацията по чл.159а от НК, където съгласието на жертвата, дори нейният принос за трафикирането й е без значение. В рамките на установените факти тримата осъдени са признати за виновни за свождане към проституция на двете девойки, общността на умисъла им и користната им цел, като тя е изведена от действията им – облагите, които са получавали от представяните от последните сексуални услуги. Установени са начините за мотивирането им да проституират, поради което са оборени възраженията на осъдените, че Г. и В. са проституирали по собствено решение и желание и за своя сметка, както и че това са вършили за св.С. Не е налице основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Не се оправдават и оплакванията на тримата осъдени за явна несправедливост на наложените им наказания, включително и заради отказа на съда да приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Неоснователно е възражението, че наложеното наказание от 1 година и 10 месеца лишаване от свобода на всеки един от тях е в нарушение на забраната за отежняване на положението им, поради липса на съответен протест против първоначално постановената, впоследствие отменена на процесуално основание присъда – видно от подадения протест, той е не само за осъждане за по-тежко наказуемо престъпление, но и заради занижеността на наказанията на тримата подсъдими с искане за увеличаване на размерите им. Не се оправдава и оплакването за нарушаване на разумния срок по чл.6 от ЕКПЧОС, доколкото периодът от образуването на наказателното производство до влизането в сила на осъдителната присъда отговаря на възприетия критерий за развитието на процеса. Съдът е дал убедителен отговор и на възраженията за прекомерност на наложените на осъдените наказания и за отказа да се приложи институтът на условното осъждане. Обществената опасност на деянията е завишена не само защото двете свидетелки Г. и В. са били принудени чрез физическо и психическо насилие да проституират, което се е случило за немалък период от време, но и защото тримата реално са извлекли значителни облаги от дейността им, без да има данни по делото последните да са имали други доходи от правомерна дейност. И макар да не е намерил основание за уважаване на протеста на прокурора за завишаване размерите на наказанията им, въззивният съд законосъобразно е потвърдил становището на първоинстанционния те да бъдат изтърпени ефективно, зачитайки и сроковете, през които те са били с мерки за неотклонение задържане под стража и домашен арест. ВКС намира, че така наложените им наказания не се явяват явно несправедливи и в тази им част исканията, за наличие на основание за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК, следва да бъдат оставени без уважение. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.424 ал.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдените В. П. К., С. Н. Г. и К. Г. И., тримата от П., за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото с законна сила решение № 155/14.07.2010 г. по ВНОХД № 231/2010 г. на Окръжен съд-Пазарджик. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: