Р     Е    Ш    Е    Н    И    Е № 96   София, 26.11.2009 год.   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,  ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,   първо отделение,  в  публично заседание на двадесет и четвърти септември през  две хиляди и девета  година в състав:                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЛЮБКА ИЛИЕВА                                         ЧЛЕНОВЕ:     РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА                                                               МАРИАНА КОСТОВА   при секретаря         Наталия   Такева                                      при участието на прокурора                                                                     като изслуша докладваното от   съдията   Караколева  т.д. № 380 по  описа за  2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:     Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК по касационна жалба на С. “Н” срещу решение от 17.11.2008 г. на Ш. окръжен съд /ШОС/ по в.гр.д. № 541/2008 г., с което е оставено в сила решение № 6 от 20.06.2008 г. на Районен съд гр. В. по гр.д. № 301/2007 г., осъждащо касатора да заплати на Е. “С” от гр. К. сумата от 1740 лв. – продажна цена по договор за покупко-продажба от 2002 г. на дрехи втора употреба със законна лихва и разноски. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради необсъдено подробно възражение за изтекла погасителна давност, както и доводи във връзка с процесната фактура, която не съдържа задължителните по ЗС реквизити, при което е недопустимо да се кредитира документ с такива пороци. Касаторът иска да се отмени обжалваното решение на ШОС и се постанови друго, с което се отхвърли исковата претенция. Ответникът по касационната жалба - Е. “С” не взима становище.   Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в срока по чл.283 ГПК и е допусната до разглеждане по реда на чл.288 ГПК с определение № 377/18.06.2009 г. ВКС, ТК, първо отделение, на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК. ВКС е приел, че въпросът за наличието на договор за продажба между страните, установен от приложената от делото фактура без задължителни реквизити, е съществен по делото и разрешението на този въпрос е в противоречие с приложено решение на Пловдивски апелативен съд /ПАС/ от 16.12.2003 г. по гр.д. № 778/2003 г. Върховният касационен съд, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните намира следното: РСВП е сезиран с иск по чл.327 ал.1 ТЗ от Е. “С” от гр. К. срещу С. “Н” за сумата от 1740 лв. – цена за продадени дрехи втора употреба. Наличието на договор за продажба ищецът установява с приложена фактура без дата и име на съставител. РСВП е уважил иска, а ШОС е оставил в сила решението му, приемайки, че фактурата установява наличие на облигационна връзка между страните, независимо че в нея липсват задължителни реквизити, доколкото липсва доказателство за плащане по нея в размер на 1740 лв. По въпроса установява ли наличие на договор за продажба между страните процесната фактура, настоящият състав намира следното: Фактурата може да се приеме като доказателство, установяващо договор за продажба, тъй като законът не изисква специално сключен писмен договор за продажба на движими вещи за каквито се касае в случая – дрехи втора употреба, но фактурата трябва да съдържа всички необходими елементи, квалифициращи договора за продажба като такъв – вид на закупена стока, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписа си като получател и предавател, съответното време и място. В настоящия случай фактурата, с която ищецът твърди, че е продал дрехи втора употреба на ответника е само с номер, без дата и място на съставяне, име и фамилия на съставител на документа, който е и предал процесната стока – чл.7 ал.2 ЗС, ищецът Е. “С” не е регистриран за целите на ЗДДС и в счетоводството му не се води дневник на продажби и дневник на покупки, в които фактурата да е описана – заключение на ССЕ. Доколкото част от липсващите изискуеми реквизити на фактурата по ЗС, са и такива, които не установяват съществени елементи, характеризиращи договор за продажба – дата, място и страни, респ. техни представители, няма основание да се приеме, че тази фактура е документ по смисъла на чл.321 ТЗ и установява наличие на договор за търговска продажба на движими вещи по смисъла на чл.318 ТЗ между страните по делото, както неправилно е приел ШОС. Липсата на доказателства за плащане по нея не е основание за противен извод. На основание чл.291 ГПК за правилна следва да се приеме практиката, изразена в решението на ПАС от 16.12.2003 г. по гр.д. № 778/2003 г. Щом приложената фактура не установява наличие на договор за покупко-продажба между страните, предявеният иск по чл.327 ал.1 ТЗ е неоснователен и следва да се отхвърли. Като е приел противното, ШОС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и се постанови друго решение, с което предявения иск се отхвърли със законните последици. – чл.293 ал.2 предл.1-во вр. чл.281 т.3 предл.1-во ГПК. Доколкото не е установен договор за продажба между страните, съдът не се произнася и по възражението за давност на ответника, сега касатор. С оглед изхода на спора, ответникът по касационната жалба следва да заплати на касатора направените разноски по делото за трите инстанции в размер на 520.10 лв. Мотивиран от горното, съдът:       Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решението от 17.11.2008 г. на Ш. окръжен съд по в.гр.д. № 541/2008 г. и вместо него ПОСТАНОВИ: ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Е. “С” от гр. К., ул. “12 април” № 4 по чл.327 ал.1 ТЗ за сумата от 1740 лв. /хиляда седемстотин и четиридесет лева/ срещу С. “Н”, гр. В., ул. “. № 3. ОСЪЖДА Е. “С” от гр. К., ул. “12 април” № 4 да заплати на С. “Н” , гр. В., ул. “. № 3 направените разноски за трите инстанции в размер на 520.10 лв.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.