3 Решение по гр. д. № 610/11 г. на ВКС, І ГО, стр. Р Е Ш Е Н И Е № 87 гр. София, 23.03.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на петнадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при секретаря Ан. И. след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 610 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взема предвид следното: Производство по чл. 290 и сл. ГПК. Л. В. А., П. Р. Д., В. П. А. и А. П. А. обжалват решение № 306 от 28.02.2011 г. по гр. д. № 2180/10 г. на Окръжен съд [населено място]. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Ответникът по касация В. Н. В. оспорва жалбата. ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290 ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: С определение № 1104 от 21.11.2011 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по въпросите допустимо ли съдът да постанови спиране на строителство което е разрешено с влязло в сила разрешение за строеж и може ли граждански съд да разпорежда изменение на влязъл в сила архитектурен /работен/ проект. По формулираните въпроси настоящият състав приема следното: Според чл. 222 и сл. ЗУТ, спирането на строителство е извадено от компетентността на гражданския съд и е предоставено в правомощията на административен орган, който не може да бъде задължен да действа с разпореждане на граждански съд. Спирането на строителството обаче трябва да се разграничи от спиране на строителни дейности като фактически действия, извършени въз основа на влязъл в сила административен акт. И тогава, когато е издадено разрешение за строеж на името на ответника, извършените от него действия могат да накърнят правата на ищеца като собственик. Както е прието и в решение № 226 от 28.06.2010 г. по гр. д. № 347/09 г. на ВКС I ГО, постановено в производство по чл. 290 ГПК, засегнатият собственик не е лишен от защитата по чл. 109 ЗС и в случаите, когато административният акт е законосъобразен и валиден, но засяга права на трети лица, които администрацията не е могла да съобрази при издаване на акта. Ако на органите, компетентни да издадат архитектурен проект, строителен протокол и разрешително за строеж не е било известно, че с тези актове се засягат чужди права, засегнатият носител на правото на собственост не е лишен от възможността да се защити чрез негаторния иск по чл. 109 ЗС. Отговорът на втория въпрос е даден с Тълкувателно решение № 31 от 06.02.1985 г. по гр. д. № 10/84 г. на ОСГК ВС. Не е допустимо чрез негаторния иск да се отменяват архитектурният /работният/ проект, строителният протокол и други строителни книжа, както и разрешителното за строеж, което е меродавният за законността на строежа административен акт. Ако тези актове засягат чужди права, засегнатият носител може да защити правото си на собственост и чрез негаторния иск по чл. 109 ЗС. По основателността на касационната жалба: С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 286 от 09.06.2010 г. по гр. д. № 1314/09 г. на Районен съд [населено място]. Постановил е ново решение, с което е осъдил Л. А., П. Д., В. А. и А. А. да спрат и да не реализират строителството за което е издадено разрешение за строеж поради създаване на пречки за упражняване правото на собственост на В. В., като проектът за строителството на гаражи да бъде изменен така, че да не засяга правото му на собственост в жилищната сграда. За да постанови решението в обжалваната му част въззивният съд приел че страните са собственици на съседни имоти. Ответниците получили през 2008 г. разрешение да изградят два гаража и разширение на съществуващ гараж на южната фасада на сградата на ищеца, по одобрен архитектурен проект. По делото не било спорно, че между парцелите била изградена преградна стена с която се затваряли прозорците на ищеца и че с влязло в сила решение между праводателите на страните искът на праводателите на ищеца за прекратяване събарянето на преградна стена бил отхвърлен. Помещенията на ищеца били построени през 1950 г. и до момента не били променяни. Без значение за спора бил фактът, че тяхното предназначение било за работилница, а не за живеене. За да уважи иска съдът се позовал на техническа експертиза, че стената на партера на ищеца намираща се по вътрешната регулационна линия била фасадна и имала два прозореца които съществували, като строителството на гаражите щяло да затвори прозорец на помещение което се ползува за живеене и отдушник към санитарен възел. В касационната жалба се твърди, че разрешеното строителство в имота на касатора не ограничава правото на собственост на ищеца. Снабдяването с разрешение за строеж на страничната регулационна линия не било пречка по смисъла на чл. 109 ЗС, тъй като строителството не било реализирано. Освен това не било допустимо чрез негаторен иск да се отменя работен проект и разрешение за строеж. Съдът не съобразил и факта, че с разрешеното строителство се покриват вътрешни калканни, а не фасадни стени. Ищецът придобил имота чрез делба с тежести, тъй като съществувала преградна стена с която били затворени изградените прозорци в сградата на ищеца. Видно е от данните по делото, че страните са собственици на съседни имоти, образувани след делба между техните праводатели през 1959 г. По искане на ответника, Община [населено място] издала разрешение № 43 от 26.02.2008 г. за строителство на два гаража и разширение на съществуващ гараж в имота на ответника. Не се спори, че по скица-виза гаражите са ситуирани на вътрешната регулационна граница между двата имота. Не се спори и факта, че подадената от В. В. жалба срещу издаденото разрешение за строеж е отхвърлена. Установено е с техническа експертиза, че по проект приземния етаж на сградата, собственост на ищеца, бил предназначен за сладкарница, работилница, тоалетна и четири магазина. Помещенията в които се намират двата отвора били предназначени за работилница и тоалетна. Сега помещенията имали различно предназначение - стая за живеене и санитарен възел. Нямало данни да е бил одобрен проект за промяна на предназначението, кога е извършено то и кога са изградени прозорците. Имало извършено и пристрояване, с което обемът на сградата, в сравнение с проекта от 1947 г., бил увеличен. При разделяне имота на два парцела външната фасадна стена станала калканна, тъй като се намирала на регулационната граница. При реализиране на строителството прозорец на помещение за живеене и отдушник на санитарен възел щели да се затворят. При така установените факти жалбата е основателна. Н. иск е средство за правна защита на собственик на имот срещу действие което му пречи да упражнява своето право на собственост. Такъв иск може да се води успешно само ако действията на ответника са противоправни и е налице конкретно нарушаване на правата на ищеца. Нарушенията се състоят в различни неоснователни действия. Ищецът трябва да докаже че към момента на предявяване на иска е извършено конкретно неоснователно действие което му пречи да упражнява своето право на собственост. Ограничаването на правата на собственика във възможността да ползва своя имот следва да произтича пряко или косвено от действията на ответника, като във всички случаи с оглед на конкретните факти по делото следва да се прецени наличието на такова въздействие. В настоящия случай, като се съобразят фактите по делото за вида и характера на пречките които изтъкват от ищеца следва да се приеме, че такава зависимост липсва. Отговорността на ответниците не може да бъде ангажирана, тъй като до момента на предявяване на иска не е извършено противоправно действие - строителството не е реализирано. Ответниците не могат да носят отговорност само за това, че общинската администрация им е издала разрешение за строеж на спорните гаражи. Съдът може да задължи ответника да не извършва строителна дейност имота, но не и да спре строителство което не е започнало. Като е приел, че искът е основателен и доказан, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон, което е основание за касиране на решението в тази обжалвана част. Тъй като е допуснато само неправилно прилагане на материалния закон, на основание чл. 293 ал. 2 ГПК спорът следва да се реши по същество от ВКС, като искът бъде отхвърлен. К. претендират за разноски. С оглед представените писмени доказателства, ответникът по касация им дължи общо заплащане на 60 лв. разноски за настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 306 от 28.02.2011 г. по гр. д. № 2180/10 г. на Окръжен съд [населено място] в обжалваната му част и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от В. Н. В. от [населено място], [улица] срещу Л. В. А., П. Р. Д., В. П. А. и А. П. А., всички от [населено място], [улица], с искане да бъдат осъдени на основание чл. 109 ЗС да спрат и да не реализират строителството за което е издадено разрешение за строеж № 43 от 26.02.2008 г. поради създаване на пречки за упражняване правото на собственост на В. В., като проектът за строителството на гаражи да бъде изменен така, че да не засяга правото му на собственост в партера на жилищна сграда в имот № 00702.522.124. по КК на [населено място]. ОСЪЖДА В. Н. В. да заплати на Л. В. А., П. Р. Д., В. П. А. и А. П. А. 60 лв. разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: