Р Е Ш Е Н И Е № 72 Гр.София, 13.05.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април, 2021 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ПЕТЯ КОЛЕВА При участието на секретаря ИВАНОВА В присъствието на прокурора ГЕБРЕВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.52/21 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда, постановена на 18.12.19 г.от ОС-Монтана /МОС/ по Н.Д.17/19 г., подсъдимият З. Д. С. е признат за виновен и осъден за извършени от него престъпления по чл.115 НК и чл.115 вр.чл.18,ал.1 НК и вр. чл.54 НК са му наложени наказания лишаване от свобода съответно от тринадесет и десет години. На основание чл.23,ал.1 НК е определено за общо изтърпяване по-тежкото измежду двете наказания, а именно- тринадесет години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим. Подсъдимият е осъден да заплати на конституираните граждански ищци Р. Р. сумата от 5 000 лв., Х. И., Д. И. и В. И.- по 70 000 лв. и на Д. Я.-100 000 лв.- обезщетения за неимуществени вреди, като в останалата част до пълните претендирани размери предявените граждански искове са отхвърлени. С решение №233/14.10.20 г., постановено от АС-София /САС/, НО, 5 състав, по В.Н.Д.742/20 г., присъдата е изменена и на основание чл.24 НК така определеното за изтърпяване общо наказание лишаване от свобода за срок от тринадесет години е увеличено с две години. В останалата част съдебният акт на МОС е потвърден. Срещу решението е постъпила жалба от подсъдимия чрез неговия защитник, в която са развити трите касационни основания по чл.348,ал.1 НК. Иска се или отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, или изменение на същия с отмяна на приложението на чл.24 НК и определяне на дължимите наказания при условията на чл.55 НК. Липсва каквото и да е съображение по отношение на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата и исканията по нея. Частните обвинители и граждански ищци Х. И., Д. И., Д. Я. и В. И., както и техният повереник, молят решението да бъде оставено в сила. Същото е становището на представителя на ВКП. Частният обвинител и граждански ищец Р. Р., редовно призован, не се явява. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изразените в нея съображения, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с всички материали по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: Макар и първоначалният прочит на атакуваното решение да би могъл да наведе на извод, че то е изготвено в съобразие с нормата на чл.339 НПК /както твърдят прокурорът от ВКП и повереникът на частните обвинители и граждански ищци/, внимателният разбор на всички възведени по въззивната жалба на подсъдимия и допълнението към нея доводи срещу приети обстоятелства от МОС по първостепенната присъда, установява липса на отговор на част от тях в контролирания съдебен акт. В тази връзка има ясно отразени оплаквания в сезиращия настоящата инстанция касационен документ. Обосновава се категорично мнение за неспазване разпоредбата на чл.339,ал.2 НПК. И това е така, тъй като по решаващи аргументи в доказателствен, а оттам и във фактологически и правен план, изложени от защитата, САС не само не е дал нарочен отговор, но не присъства и такъв, който може да бъде изведен от общия контекст на мотивировката. За да бъде разбрана тезата на ВКС, е нужно да се направи преглед в обобщен вид на лансираните съображения на подсъдимия и неговия защитник, обуславящи недоволството им от мотивите към първоинстанционната присъда. Те касаят от една страна преценката на разнопосочната информация, извлечена от гласните източници, която наред с останалите доказателствени материали е довела до приемането на определена оспорвана от защитата фактология по престъпната деятелност. От друга страна се твърди, че доказателственото необезпечаване на възприетата от МОС позиция по установени фактически положения е повлияло и върху неправилното приложение на материалния закон по начина, по който касаторът е признат за виновен и осъден. Въззивната инстанция е възприела изцяло тезите на окръжния съдебен състав по всеки решаващ според него въпрос, като ги е възпроизвела безкритично, без да обоснове собствената си аргументация в светлината на всички възведени от защитата възражения във въззивната жалба и допълнението към нея. Именно в това се корени същественото процесуално нарушение, допуснато от нея, довело не само до липса на изписване на надлежни мотиви, но и до ограничаване на процесуалните права на касатора и неговата защита в процеса /да се разбере защо точно се е стигнало до осъждане,с оглед успешно противопоставяне/, неотстраними от ВКС. Гласните доказателствени средства, относими към случилите се събития, са обособени в две групи- едната е тази на близките на подсъдимия и самия него, а другата-тази на познатите на потърпевшите и самите тях /без починалия на практика те са няколко, макар и на за всички да има квалифициране по настоящото производство/. Без по никакъв начин да навлиза в съществото на предложената от двете групи информация, за да не се произнася по необоснованост /същата не е касационно основание/, този съд държи да отбележи, че по приетата от САС позиция не се разбира защо пострадалите и техните познати- най-напред свидетелите В. и И.- са отишли на мястото, където подсъдимият, синът му и свидетелят С. твърдят, че са били повикани от К. Р., с цел да я вземат и отведат да живее с бившия си съпруг /свидетеля С. П., с когото имат две деца/, като самата тя не е присъствала там. И няма как да бъде другояче, след като контролираният съд напълно е пренебрегнал показанията на свидетелката Р., обстоятелство, засегнато във въззивната жалба при атакуване на първоинстанционната присъда. Съгласно същите, свидетелите В. В. и С. И. /с втория към този момент жената е живеела на фактически начала/ са влезли неправомерно в нейния профил във виртуалната социална мрежа Ф. и са повикали С. П. от името на „К.“ да пристигне на съответното място в [населено място], за да я отведе обратно в дома си във В.. Казано другояче, бившият й съпруг е считал,че комуникира през фейсбук с нея, а не че бива примамен да мисли по този начин. Ако посоченото съдържание на третирания гласен доказателствен източник бе взето предвид, несъмнено биха се повдигнал сериозни въпроси при отнасянето му към обясненията на подсъдимия и показанията на П. и С. от една страна, и към показанията на мъжете от [населено място] от друга- Р., Г., И., Т., В.. Точно на този фон е било наложително да бъдат обсъдени прецизно /което в случая не е така/ и противоречията в изявленията на различните групи свидетели, както и вътрешните несходства в самите тях. САС не е подходил по описания начин. Според неговото възприемане на фактите впрочем, в съобразие с несъмнената от аналитична гледна точка леснота при извеждането им само на основа на показанията на групата на лицата от [населено място], без надлежно противопоставяне на изявленията на подсъдимия, П. и С., остава абсолютно неясно както откъде би знаела първата група къде Р. има среща с П., както защо и кога да отиде да пресрещне хората от В., така и как изобщо е организирана тази среща. Според въззивната инстанция те просто били разбрали /л.101 от въззивното дело/. Не е обърнато специално внимание на факта, че хората от [населено място] са отишли до съответното място с коли и са препречили пътя на подсъдимия и съпътстващите го мъже. Все в обсъждания контекст, не е обърнато сериозно доказателствено внимание на изявлението, че на изразеното желание на П. да отиде до самото село да вземе Р., в отговор на нейната молба, му било заявено, че „ще го бият“ /макар и да е прието по фактите/. Всичко казано дотук ВКС не го излага, за да предпостави начина, по който трябва да бъдат третирани доказателствените източници и да бъдат изведени фактологията по престъпната деятелност и правилното приложение на материалното право. Прави го, за да обясни как качествена в процедурен план преценка на всички възможни доказателствени материали би била в състояние да доведе до размишления дали на касатора и неговата група не е поставена „клопка“ с оглед идването им в [населено място]; дали стоящата насреща им група от мъже не ги е предизвиквала да се влезе в сблъсък; дали някои от последните не са нападнали касатора и/или С. и П.; дали в хода на възникналия инцидент не са нанесени вреди на пострадалите лица при упражняване на правото на активна защита. При това, ако става дума за „меле“, трябва изключително внимателно да се обмисли възможно ли е да съществува неизбежна отбрана при нанесен удар в гръб на потърпевшия, както е станало с А. /без коментар ще бъде оставено изявлението на свидетеля С. И., че този пострадал бил минавал случайно оттам, връщайки се от риболов/. Не може да не се отбележи опитът на въззивната инстанция да омаловажи дължимите размишления за твърдяно нападение от страна на мъжете от [населено място], тъй като лансиралите тази теза -подсъдим, негов син и роднина- имали родство помежду си и били заинтересовани. Със същата сила може да се заяви, че казаното важи и за групата, за която е прието, че не е реализирала нападение, защото признаване на такъв факт би я уличило в провокативно неправомерно поведение. Именно тук се проявява аналитичната съдебна дейност. Тя трябва да бъде надлежно мотивирана, при това с оглед различното поведение спрямо всеки от пострадалите, за които има повдигнато обвинение, както и с оглед различните твърдения за авторството на деянието спрямо всеки от тях. По-нататък, въззивната инстанция е приела неправилно от фактическа страна, предвид незаконосъобразната процедурна доказателствена дейност с оглед изложеното по-горе, че непровокиран от никого, подсъдимият е извадил носения в колата нож /впрочем, този съд не познава забрана за това, а що се касае до снабдяването с него именно с цел нападение, трябват нарочни доказателства/ и започнал да мушка наляво и надясно. Не става ясно кой участник къде се е намирал. Мотивите на САС са белязани с мълчание относно това дали съдържащият се сред веществените доказателства нож е ползваният от дееца, както и какво на практика е конкретното участие на свидетеля С. в „препирнята“. Все поради некачествено изписани мотиви недостатъчно ясни в доказателствен, а оттам и във фактологически план, са обстоятелствата относно побоя, нанесен от хората в [населено място] върху групата на подсъдимия-с какви оръжия и кога точно. Простото отхвърляне на изявленията на подсъдимия и свидетелите П. и С. в тази насока поради противоречия е твърде формално. Казаното е важно да бъде ясно изложено, предвид възражението на защитата за неправилно приемане на обсъждания нанесен побой след причиняване на уврежданията на потърпевшите лица, а не в хода на твърдяно от нея нападение. ВКС приема следователно,че въззивната инстанция не е изпълнила задълженията по чл.13,чл.14 и чл.107,ал.5 НПК, наред с обсъжданото нарушение на чл.339,ал.2 НПК. Непълният и повърхностен доказателствен анализ е довел до неправилно приемане на фактологията, което предпоставя невъзможност да се даде отговор на доводите по нарушението на материалния закон с оглед осъждането на подсъдимия за извършени две престъпления по чл.115 НК, едното при условията на опит. Само генерално трябва да се заяви, че макар и реално нанесените увреждания при опита за убийство да са леки такива, въззивната инстанция поначало юридически вярно е изложила защо би била налице такава квалификация. Предвид изложеното, атакуваният съдебен акт подлежи на отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При същото САС е свободен в избора си дали да допусне събирането на доказателства, ако сметне за нужно, за да може адекватно да отговори на одобрените от върховната съдебна инстанция по наказателни дела доводи на защитата. Няма пречка да се стигне до всякакви изводи, стига същите да бъдат вярно процедурно и в съобразие с формалната логика защитени. На фона на всичко изложено трябва да се вземе отношение и по присъдените обезщетения за неимуществени вреди с уточнението, че понастоящем пред ВКС липсва оплакване в тази насока. Що се касае до наложените наказания и дали същите са определени по реда на чл.54 НК, а е следвало да се експлоатира нормата на чл.55 НК /в случай, разбира се, на невъзприемане на теза за неизбежна отбрана/, каквото оплакване е възведено в касационната жалба, този съд няма да говори, предвид спецификата на връщането на делото за ново разглеждане. Само в сферата на пълнота на процесуалното изследване желае да заяви принципното си съгласие с възражението по касационната жалба, че мотивите на САС за пореден път трябва да бъдат отчетени като нехайно изготвени по отношение на приложението на чл.24 НК. Няма законова забрана, но все пак е необходимо задълбочено разглеждане на въпроса за прилагане на тази законова норма при положение, че определените наказания от един и същи вид по отделните престъпления, поставени на единно гледане /т.е., когато съдът има всеобхватно познание по престъпната деятелност, която е в условията на съвкупност/, са отмерени на плоскостта преимуществено на смекчаващи обстоятелства към минимума на наказанието, предвидено в санкционната част на съответната наказателноправна материална норма. Водим от изложените аргументи и на основание чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.5 вр.чл.348,ал.3,т.1 и 2 вр.ал.1,т.2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение №233/14.10.20 г., постановено от АС-София, НО, 5 състав, по В.Н.Д.742/20 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на АС-София. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/