5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 13
гр.София, 10 март 2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА
при участието на секретаря Мира Недева
и в присъствието на прокурора Тома Комов
изслуша докладваното от съдия Валя Рушанова
дело № 1341 по описа за 2016 година.
Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Апелативната прокуратура гр. София срещу решение № 391/18.10.2016г. на Софийски Апелативен съд по внохд № 14/2016година.
С въззивния съдебен акт е потвърдена изцяло присъда от 19.10.2015г. на Софийски градски съд по нохд № 5330/2014г., с която подсъдимият В. Р. Г. е признат за невиновен и оправдан по обвинението да е извършил пет престъпления по чл. 282, ал.2, пр.1 и пр.2 във връзка с ал.1 от НК.
В касационния протест се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Претендира се наличието на основанията по чл. 348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция.
Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста. Намира, че апелативният съд е извършил правилна оценка на доказателствените материали и законосъобразно е приложил материалния закон, приемайки че подсъдимият не е извършил престъпленията, за които е бил предаден на съд.
Подсъдимият Г. и защитата му не намират основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. Във възражение по протеста подробно се изтъкват съображения относно неоснователността на протеста и правилността на въззивното решение.
Върховният касационен съд, като съобрази доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК намери подадения протест за неоснователен.
Подсъдимият Г. е предаден на съд с обвинение за пет престъпления по служба - по чл. 282, ал. 2, пр.1 и пр.2 във връзка с ал.1 от НК - за реализирано от него престъпно поведение в качеството му на изпълнителен директор на ИА „П.”, изразило се в превишаване на права при започване и провеждане на процедури за малки обществени поръчки по смисъла на НВМОП и сключване на 5 договора с различни изпълнители за извършване на различни по характер проучвания във връзка с поддръжката на републиканската пътна мрежа, с цел да набави за изпълнителите облага и от това са настъпили значителни вредни последици за преставляваната от него агенция в размер на изплатените суми по 5 –те бр. инкриминирани договори.
Първоинстанционният съд е оправдал подсъдимия поради липса на обективна и субективна съставомерност на деянията. Приел е, че той е действал съобразно предписаните му по закон правомощия, както и че не е имал за цел да облагодетелства изпълнителите по договорите със сумата по размера на сключените договори. Въззивният съд е утвърдил тези му изводи, като е спазил задължението си да подложи на самостоятелна аналитична проверка доказателствените източници, възприел е изцяло фактическите изводи на първостепенния съд и е изтъкнал редица съображения относно приложимото право.
І. Част от доводите в протеста не позволяват да бъдат квалифицирани като данни, подкрепящи претендираните касационни основания, така както се изисква по силата на чл. 351, ал.1 от НПК. От тази група съображения е общо заявеното недоволство, че съдът е дал приоритет на доказателствата, подкрепящи защитната теза и е игнорирал доказателствата, подкрепящи обвинението, без обаче оплакването да съдържа конкретика - по отношение на кои точно доказателствени материали се претендират пороци в аналитичната и оценъчна дейност на решаващия съд по тях. Такива са и доводите, че съдът не е отчел „специфичния интерес на свидетелите, например този на св. Г. А.”, като не е уточнено в какво се изразява този „специфичен интерес” и как той се съотнася към въпросите, касаещи отговорността на подсъдимия. Поради това тези съображения следва да се оставят без коментар.
ІІ. Общо изразеното несъгласие с оценъчната дейност на съдилищата по възприемането на „определени факти”, отдаване на приоритет на „доказателства, аргументиращи защитната теза на подсъдимия и некредитиране на доказателства в подкрепа на обвинението” е с декларативен характер. Не е ясно нито кои са т.нар. „определени факти”, нито кои са „обвинителните доказателства”, игнорирани от съдилищата. На първо място, така заявено оплакване е относимо към обосноваността на съдебния акт, а „необосноваността” не е сред очертаните в чл. 348 от НПК касационни основания. На второ място, не са изтъкнати конкретни съображения, касаещи процесуалната дейност на инстанциите по същество - нито във връзка с допускането на доказателствените източници, нито във връзка с начина им на събиране, проверка и анализ. Принципно инстанциите по същество разполагат с правомощие да решат на кои доказателствени средства да се доверят, преценявайки тяхната достоверност, стига да са спазили изискванията на процесуалния закон относно формирането на вътрешното си убеждение по фактите. В този смисъл на контрол подлежи начинът на формиране на вътрешното убеждение, а не и самото то по същество. Следователно, така както е формулирано възражението на прокурора, то е негодно да предизвика касационна проверка.
ІІІ.
От съдържанието на касационния протест може да се заключи, че основна част от съображенията на прокурора са насочени към мотивите на атакувания съдебен акт и липсата на отговор относно интерпретацията на част от фактите в общата им логическа последователност и съотношение. Впрочем недоволството на прокурора е насочено именно към значението на иначе безспорно установените фактически обстоятелства, а не към тяхното наличие или не.
Отправеният упрек към въззивния съд за липса на отговор на редица въпроси не може да се сподели. Принципно съдът е задължен да отговаря на всички въпроси, отговорите на които биха допринесли за правилното решаване на делото. Това положение е изводимо от принципа за разкриване на обективната истина. Обективната истина обаче са тези фактически обстоятелства, които са включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК и имат значение за разрешаване на въпросите относно наличието на престъплението, конкретното поведение на лицето, привлечено към наказателна отговорност, последиците на престъплението, както и други обстоятелства, които имат значение за отговорността на подсъдимия. Друг съществен момент е, че фактите подлежат на разкриване само със средствата и способите, предвидени в процесуалния закон. В този смисъл даване на отговори по въпроси, извън предмета на доказване и по начин, който процесуалните норми не допускат, е незаконосъобразно. Налага се извода, че е налице сериозна разлика между наличието на един факт и преценката на този факт в логическата последователност на развилите се събития. Именно при неотчитане на тази разлика, в протеста се претендира липсата на отговор по няколко въпроса:
- въззивният съд не дал отговор относно действителната необходимост на Агенцията по заетостта към министерство на труда и социалната политика да препоръча извършването на социологически проучвания на ИА „П.” към МРРБ. По делото е несъмнено установено, че Агенцията по заетостта е инициатор на възлагането на социологическите проучвания, като в разговори между нейни служители и служителите на ИА „П.” е обсъждана полезността на проучване на общественото мнение. Въпросната инициатива е получила своето развитие, като в писмо изх. [№] тя е придобила форма на препоръка. И макар към тази дата вече да са били сключени инкриминираните договори, възлагането на социологическите проучвания е станало в изпълнение на писмо изх. [№] от Началника на кабинета на министъра на регионалното развитие и благоустройството до ИА „П.”, адресирано подсъдимия Г. до св. П. Б.. Съдържанието на цитираното писмо, неоспорено като писмен документ по делото, несъмнено установява, че с него управляваната от подсъдимия агенция е била информирана за проведени разговори между министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на труда и социалната политика, като във връзка с тях се препоръчвало на И. да проучи актуалните нужди от кадрово обезпечаване на различните дейности в И., както и че за адекватното изпълнение на посочените мерки е целесъобразно да има качествена и актуална информация за състоянието „както на системата, така и на общественото мнение, засягащо тези процеси”. Проследяването на тези факти указва на извода, че даването на отговор на поставения от прокурора въпрос е не само безпредметно, но би почивало и на недопустими предположения.
- прокуратурата изтъква, че в мотивите на съдилищата липсвали съображения и относно това с какво би допринесло едно социологическо проучване за целите на Националната програма ”От социални помощи към заетост” и то при наличие на „готов продукт”. Като се остави настрана въпроса, че „необходимостта” на договорите за възлагане на социологическите проучвания е била предмет на обсъждане в провежданите срещи между служители на МТСП, МРРБ и Агенция по заетостта, в правен аспект „необходимостта” подлежи на обмисляне в рамките на друго обвинение (по чл.220 от НК), а не за това, за което подсъдимият е предаден на съд- престъпление по чл. 282, ал. 2 във връзка с ал.1 от НК. Липсата на необходимост, според прокурора, се обосновавала и с факта на т.нар. „готов продукт”, тъй като „представените разработки от петте юридически лица, сключили договори с И. за извършване на социологически проучвания били идентични с материалите, които били предоставени на Агенцията по заетостта по договор, сключен между Агенцията по заетостта и АППА (сдружение”Агенция за проучване, прогнози и анализи”- [населено място], представлявано от починалия Н. Т.) от 14.10.2005г. Първоинстанционният съд е уточнил фактическите рамки на това твърдение, изяснявайки, че АППА и в предходен момент се е занимавала със социологически проучвания. Предходен договор за такова проучване бил с възложител Агенцията по заетостта, от 2005г. и бил с предмет „Регионално представително социологическо проучване на обществените настроения по отношение провежданата в Република България социална политика и реакция на мерките по програми за заетост за региона на П. област (без [населено място]). Инкриминираният с обвинителния акт договор [№], сключен между И.( представлявана от подсъдимия) и АППА е с предмет „Национално представително социологическо проучване на обществените настроения по отношение на провежданата в Република България политика по отношение на поддържане републиканската пътна мрежа”. Видно е, че доводите за идентичност на материалите по коментираните разработки не могат да послужат за обосноваване на обвинителната теза. Касае се за различни теми за проучвания - едното е на регионално, а другото на национално ниво; първото е във връзка със социална политика и реакция на мерките по програми за заетост за региона на П. област, а второто – във връзка поддържане републиканската пътна мрежа. Липсва и идентичност на възложителите - първото проучване е възложено от Агенция по заетостта, а второто - от И.. Дали представените от сдружението разработки и материали по двете проучвания са еднакви е въпрос, който би имал съществено значение за преценката на отговорността на подсъдимия, само ако в хода на делото е установено с положителни доказателства, знанието му (и то към момента на възлагане на проучването на АППА- сключването на договор [№]), че сдружението ще използва резултатите от предходното проучване. В този смисъл доказателствения дефицит е съществен, тъй като не само, че липсват противоречия в доказателствения материал относно това, че проучването е било възложено едва след като е било предмет на разглеждане от специално създадена комисия за разглеждане на офертите, но и липсват каквито и да са източници на информация за знанието на подсъдимия, че АППА е изпълнител на договор за социологическо проучване с АЗ в предходен момент, че е представило разработка по него и че възнамерява да го използва при изпълнението на договора с И..
- част от доводите в протеста се отнасят и до начина на протичане на процедурата до сключване на инкриминираните 5 бр. договори за социологически проучвания. Поставен е акцент на липсата на коментар от инстанциите по същество на следните обстоятелства: неяснотата по какви критерии са избрани фирмите, поканени да участват в процедурата; изпълнителите са „свързани лица”; една от фирмите – изпълнители ( [фирма]) била създадена „сякаш именно за целите на процедурата”. Напълно съгласявайки се с изтъкнатата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, апелативният съд я е утвърдил изцяло, като само е маркирал основните моменти в хронологията на събитията по сключване на инкриминираните договори за социологически проучвания. Същевременно първоинстанционният съд подробно е изследвал фактите, така както те са били разкрити от доказателствения материал. Специално място в мотивите към първоинстанционната присъда (л. 323 от нохд № 5330/14г. на СГС) е отделено на факта, че между фирмите, адресати на писмата от И. от 28.02.2006г. за представяне на оферти - [фирма], „Е.”, „Сдружение за регионално развитие и европейско бъдеще на [община]”, Сдружение” Агенция за проучване, прогнози и анализи”, „Студентско читалище св. Г.”- [населено място], [фирма], [фирма] и [фирма] е налице връзка в различно съотношение, която би могла да ги дефинира като „свързани лица” по смисъла на данъчното законодателство. Съдът е приел за истинско и обстоятелството, че [фирма] е регистрирано в деня, когато от И. е изпратено писмото - покана за представяне на офертата, като очевидно не е извършвало социологически проучвания. Инстанциите по същество обосновано са заключили, че по делото е налице доказателствена липса относно това кой/кое лица са изготвили 15-те писма - покани до търговските дружества за представяне на ценова оферта за извършването на отделните социологически проучвания, както и от кого и по какви критерии тези дружества са били избрани за адресати на посочените писма. Същевременно, на базата на неоспорената от прокуратурата фактология, е изяснено, че подсъдимият Г. не е давал разпореждания до кои дружества да се изпратят писмата-покани, нито се е намесвал в дейността на назначената с негова заповед комисия (председател инж. К. З., членове- П. Б., инж. Н. С. и инж. Ц. Т.) взела решение кои от представените оферти да се приемат и да се пристъпи към сключване на инкриминираните договори. Не е установено знанието на подсъдимия относно това, че дружествата имат връзка помежду си, нито че [фирма] е регистрирано „ сякаш за нуждите на процедурата” в същия ден на изпращане на писмата-покани. За това и очакваният от обвинението „коментар” на посочените обстоятелства не може да бъде различен от този, който е даден от решаващите инстанции, а именно - че те са без значение за правилното разрешаване на въпроса за отговорността на подсъдимия по предявените обвинения щом от делото не е установено по несъмнен и безспорен начин реализирано от него противоправно поведение по избор на фирмите, поканени за участие в процедурата; по назначаването на комисията, разгледала офертите; по начина й на заседаване; в процеса на формиране на становището на нейните членове, а впоследствие - и при формиране на крайното й решение като колективен орган относно приемането на предложените оферти и предложението й да се пристъпи към сключване на инкриминираните с обвинителния акт 5 бр. договори за социологически проучвания.
- по идентичен начин, неоснователно е възражението, че не било установено към кой момент писмо с изх. [№] от 13.03.2006г. е било подписано от св. Р. С. (в качеството й на зам. изпълнителен директор на Агенцията по заетостта към МТСП) и дали това не е станало след сключване на инкриминираните 5 бр. договори. Първо, съдържанието на обсъжданото писмо (л.103, т.2 от ДП) е без съмнение - с него е препоръчано на подсъдимия „ да ни окажете съдействие, като проведете необходимите статистически и социологически проучвания, които да улеснят нашите експерти и Агенция АППА, с която си сътрудничим при подготовката на програмата”. Конкретизирано е също, че за агенцията от най-голяма полза ще бъдат „национално представително социологическо проучване на обществените настроения, антропологически проучвания от типа на фокус-групи, чрез които ще се изследват дълбинните обществени нагласи, представителни регионални демоскопски проучвания”. Второ, несъмнен факт по делото, че писмото е изведено с дата от 13.03.2006г., т.е. след сключване на 5-те договора между И. и „Студентско читалище св. Г.”-гр. П.; между И. и Фондация „Е.”; между И. и „Сдружение за регионално развитие и европейско бъдеще на [община]”; между И. и Сдружение „Агенция за проучване, прогнози и анализи/АППА/ - [населено място]; между И. и [фирма] (всичките подписани от 10.03.2006 г.), както и в деня на издаването на фактурите от 5-те дружества за авансово плащане 40% по съответните договори. Това са обстоятелствата, които според прокуратурата, водят до заключение, че писмото е създадено за целите на И. и за оправдаване впоследствие на действията на подсъдимия като изпълнителен директор на И.. В протеста обаче се заобикаля въпроса за показанията на св. С., приети от инстанциите по същество за достоверни и на базата на които са изяснени значително по-широк кръг от въпроси, релевантни за отговорността на подсъдимия. Така въззивният съд не само е използвал за основа на фактическите си изводи дадените пред първоинстанционния съд показания на свидетелката, както и тези приобщени по реда на чл. 281, ал.5 във връзка с ал.1 от НПК, но и сам е провел допълнителен разпит на свидетелката при условията на устност, непосредственост и състезателност. По този начин, възможните процесуални механизми за установяване на обстоятелствата по изготвяне и подписване на писмото са били изчерпани, а делото е било попълнено със значима за процеса еднопосочна информация, касаеща предварителните срещи между представителите на ИА”П.” и Агенцията по заетостта, на които са били обсъждани практическите етапи за възможността и изискванията към ИА”П.” да участва по Националната програма „От социални помощи към осигуряване на заетост”, да получи средства по нея и свързаната с тази възможност необходимост да се направят съответните проучвания на общественото мнение. Самата свидетелка неколкократно е пояснявала, че за всяка от програмите по заетостта, предвидени в рамките на Националната програма, са искани подобни проучвания от съответната администрация, „която е проявила интерес за подготовка на проект и това е основанието ние да започнем разработване на проект”. Друг е въпросът, че поставените в протеста въпроси, касаещи обсъжданото писмо, подписано от св. С., са извадени от общата картина на развилите се събития, довели до възлагане на инкриминираните социологически проучвания. Напълно игнорирано от прокурора е обстоятелството, че до възлагането се е стигнало при изпълнение на писмо изх. [№] от Началника на кабинета на министъра на регионалното развитие и благоустройството до ИА „П.” с изричната препоръка в него да се проучат актуалните нужди от кадрово обезпечаване на различните дейности в И., както и че е целесъобразно да има качествена и актуална информация за състоянието „както на системата, така и на общественото мнение, засягащо тези процеси”. При това, без каквото и да е оспорване, е подминато и заключението на съдилищата, че липсват източници на информация за поведение на подсъдимия, мотивиращо или подпомагащо изготвянето и подписването на обсъжданото писмо от св. С.. Затова начинът на изготвяне и подписване на писмото и създаването му като писмен документ след възлагане на проучванията, съвсем не могат да се интерпретират по предложения от обвинението начин. В противен случай оценката на тези обстоятелства стои извън плоскостта на предмета на доказване, и в частност извън кръга на въпросите за съставомерно поведение на подсъдимия, в каквато насока по делото не са събрани положителни доказателства.
- на последно място, в контекста на претендираното касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, не се споделят и останалите доводи в протеста относно : нелогичността на извода на САС, че „възлагането на дейността е била продиктувана от конкретни житейски условия и необходимост, обусловена и от държавната политика в социалния и икономически сектор на обществения живот”, тъй като по делото било доказан „недостига на средства за поддържане на републиканската пътна мрежа”; липсата на конкретика по извършените проучвания и нелогичността някои от тях да са финансирани от И. при условие, че обслужвали интересите на други министерства и агенции по тях. При несъмнено установените факти касаещи предварителните разговори между представители на МТСП и МРРБ и съдържанието на писмото на Началника на кабинета на Министъра на регионалното развитие и благоустройството от 24.02.2006г. с изрична препоръка, че е целесъобразно да има качествена и актуална информация за състоянието „както на системата, така и на общественото мнение, засягащо тези процеси” оспорвания извод на САС не може да се оцени като „нелогичен”, тъй като е съответен на обективните находки по делото. Причините за възлагането на социологическите проучвания са били предмет на обсъждане от принципала на И., какъвто е Министъра на МРРБ и целесъобразността от извършването им ясно е заявено в посоченото по-горе писмо и то именно в светлината на „дейностите по поддръжката и експлоатацията на републиканската пътна мрежа”. Липсата на конкретика на проучванията и тяхната приложимост неоснователно се изтъква от представителя на обвинението, изготвил касационния протест, като довод в подкрепа на искането за осъждане на подсъдимия. При неоспорените фактически обстоятелства относно цялостното протичане на процедурата по възлагане, извършване и приемане на проучванията е видно, че подсъдимият не е реализирал каквито и да са било действия, пък било то и неправомерни, по формулиране на задачите на инкриминираните проучвания, а резултатът от възложената дейност, отразен в проучванията и неговата приложимост са обсъдени и приети от колективен орган- нарочна комисия, в която подсъдимият не е участвал и спрямо членовете на която не е установено да е оказвал неправомерно въздействие. Същевременно в протеста е оставено без коментар значението на назначената съдебно-социологическа експертиза (т.6, л.114-123 от ДП), чието заключение правилно е възприето от инстанциите по същество при обосноваване на значимата за производството фактология. Еднозначно, по експертен път, е установено, че инкриминираните 5 бр. договори имат връзка помежду си и са за основната дейност на възложителя, а именно поддръжката на републиканската пътна мрежа, като всяка една от темите на предметите на договорите отговаря и е относима към съдържанието и изложението на дадената разработка. Що се касае до възражението, че било „нелогично” И. да поеме финансирането на някои от проучванията, при условие, че те „обслужвали интересите на други министерства и агенции по тях” липсват предпоставки за уважаването му- с оглед изтъкнатото по-горе за субектите преценили необходимостта за възлагане на проучванията, субектите на които това е било препоръчано, заключението на социологическата експертиза и данните, че направените разходи за извършване на социологическите проучвания и предоставяне на разработки по тях е било одобрено от Министъра на регионалното развитие и благоустройството.
В заключение, на базата на изтъкнатото, ВКС намира, че не е налице основанието по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК – допуснати съществени процесуални нарушения- нито от категорията на абсолютните (за които касационната инстанция следи служебно), нито такива, рефлектиращи на изводите по фактите и приложимото право. В процесуалната дейност на контролираната инстанция по оценката и анализа на доказателствените източници не се констатират претендираните от прокурора пороци. Фактите са интерпретирани според действителното им значение, не е допуснато превратното им тълкуване, като не са игнорирани обстоятелствата, на които се позовава прокуратурата. Напротив – при обосноваване на фактическите си изводи въззивният съд стриктно е съблюдавал принципите на чл.13,14 и чл.107 от НПК, обсъдил е източниците на значимата информация както поотделно, така и в тяхната взаимовръзка и логическа последователност. Внимателният прочит на мотивите на атакуваното решение указва също, че съдът не си е позволил да борави с предположения, така както се прави в протеста- чрез изтъкване на „съмнителния” характер на определени обстоятелства, без обаче по делото да са събрани доказателства за конкретно реализирано противоправно поведение от страна на подсъдимия по определяне на предмета на проучванията, избора на дружествата-адресати на писмата-покани, по дейността на комисиите – за приемане на офертите, както и по приемане на разработките по извършените проучвания, както и по начина на финансирането и заплащането им. Следователно доводите в протеста, подкрепящи наличието на обсъжданото касационно основание, в една част се оставят без нарочен коментар, тъй като касаят обосноваността на съдебния акт, а в друга част- са неоснователни, тъй като не намират опора в обективните находки по делото.
ІV. Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Същото е декларативно заявено, като на практика се аргументира с доводи за пороци в процесуалната дейност на съдилищата (отхвърлени като неоснователни по-горе) и със съображения, че за да оправдае подсъдимия съдът е изтъкнал единствено доводи за същността на правомощията на подсъдимия като изпълнителен директор на И. „визирани в разпоредбата на чл. 21, ал.3, т.3 и т.6 от Закона за пътищата, като не е съобразено „че подсъдимият е нямал право да извършва действия по започване, провеждане и разплащане на описаните в обвинителния акт процедури, т.е че действията му са противоправни и наказуеми, тъй като с тях уврежда агенцията, която представлява”. Извън цитираното, други съображения не са изтъкнати, което не позволява да изведе в какво точно, според прокурора, се състои неправилността на присъдата по приложимия закон и в частност – при тълкуването на нормите на Закона за пътищата (ред. ДВ бр.6/2004г.), Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. 28 от 2004г.), Наредба за възлагане на малки обществени поръчки (приета с ПМС № 249/17.09.2004г., обн. ДВ, бр.84/27.09.2004г.) и Устройствения правилник на ИА”П.”, на базата на което е прието, че подсъдимият е действал правомерно - в рамките на правомощията си, включващи и възможността за възлагане на социологически проучвания. Обективната несъставомерност на деянието, произтичаща от липсата на елемента „превишаване на права”, убедително е защитена от инстанциите по същество, които подробно са поставили акцент върху съдържанието не само на чл. 21, ал.3 от Закона за пътищата относно конкретно уредените правомощия на подсъдимия, но и на съдържанието на редица норми от Закона за обществените поръчки и НВМОП. По този начин правомощията на подсъдимия са изяснени не чрез буквалното и стеснително тълкуване на чл. 21, ал.3 от ЗП, но и коректното им съотнасяне към инкриминираната дейност по възлагане на социологическите проучвания, правилно дефинирана като процедура по сключване на договори по реда на чл.2, ал.1, т.3 и ал.3 от НВМОП, а не като дейност по възлагане на обществена поръчка по ЗОП или по възлагане на малка обществена поръчка по НВМОП. Към аргументацията, насочена към подробното изясняване на предмета на договорите и обхвата на правомощията, с които е разполагал подсъдимия като изпълнителен директор на ИА „П.”, няма какво допълнително да бъде добавено, като касационната инстанция напълно я споделя, поради което счита, че не е налице нарушение на материалния закон-предпоставка за упражняване на правомощията по чл.354, ал.3, т.3 от НПК.
С оглед изложеното правилно подсъдимият Г. е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение да е извършил пет престъпления по чл. 282, ал.2, пр.1 и пр.2 във връзка с ал.1 от НК, поради обективна и субективна несъставомерност на извършеното от него деяние.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 391 от 18.10.2016г., постановено по внохд № 14/16г. на Апелативния съд - гр. София.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |