Р Е Ш Е Н И Е № 485 гр. София, 05 януари 2016 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на девети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1118 по описа за 2015 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. Б. В. срещу решение на Софийски апелативен съд № 110 от 2.04.15 г, по ВНОХД № 1067/14, с което е потвърдена присъда на Софийски окръжен съд от 30.09.2014 г, по НОХД № 332/14, с която жалбоподателят е признат за виновен в това, че на 4.10.2013 г в [населено място], общ. Б., Софийска област, умишлено е умъртвил П. С. М., по начин и със средства, опасни за живота на мнозина, с оглед на което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 вр. чл. 115 НК вр. чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58 а, ал. 1 НК, е осъден на десет години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор, със зачитане на предварителното задържане, считано от 5.10.2013 г, както и да заплати на гражданския ищец С. М. Д. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от деянието, в размер на 30 000 лв. С жалбата се релевират всички касационни основания. Твърди се, че е извършен неубедителен доказателствен анализ, че материалният закон е приложен неправилно, тъй като не е налице квалифициращото обстоятелство по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 НК, че наложеното наказание е завишено и оттам, явно несправедливо. С жалбата се иска да бъде изменен въззивният акт, като бъде намалено наложеното наказание. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Жалбоподателят моли наказанието да бъде смекчено. Наследниците на починалия в хода на процеса частен обвинител и граждански ищец Д. считат, че жалбата е неоснователна. Представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият е признал фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е извел верния извод, че самопризнанието се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебното производство, тоест, съкратеното съдебно следствие е проведено законосъобразно. За разлика от съдебното следствие по общия ред, при което се събират доказателства и се анализират, за да се формира вътрешното убеждение по релевантните факти, при съкратеното съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК, за релевантни се приемат фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, очертаващи състав на престъпление, като се прави преценка дали признатите факти кореспондират на доказателствата, събрани на досъдебното производство. При предварителното изслушване на страните, ако съдът прецени, че доказателствата не подкрепят самопризнанието по чл. 371, т. 2 НПК, съкратено съдебно следствие не се провежда, а се пристъпва към такова по общия ред с всички произтичащи от това последици. В случая, законосъобразното провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, е гаранция, че са изведени правилни доказателствени изводи, поради което не може да бъде споделен довода за неубедителен доказателствен анализ, попадащ в обхвата на нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, каквото не е допуснато. Не е налице и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Въззивният съд е изложил верни съображения относно наличието на квалифициращия признак по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 НК. В тази насока е взето предвид, че деецът е произвел изстрел от близко разстояние, около 1, 50 м, с ловна пушка, в сравнително малко помещение, в което са се намирали пострадалият, св. Д. и синът й / св. Д. /, при съществуващия риск изстреляният от пушката сноп от сачми да засегне живота на някое от присъстващите лица. Касае се за квалифицирано убийство по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 вр. чл. 115 НК и именно такава е приетата правна квалификация, поради което оплакването за нарушение на материалния закон не може да бъде споделено. Не е налице и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. При индивидуализацията на наказателната отговорност на жалбоподателя са отчетени само смекчаващи отговорността обстоятелства: чисто съдебно минало, положителни характеристични данни, трудова ангажираност, оказано съдействие за разкриване на обективната истина. Наказанието е наложено при превес на смекчаващите обстоятелства, при хипотезата на чл. 54 НК, към абсолютния минимум на санкцията по чл. 116, ал. 1 НК: петнадесет години „лишаване от свобода”, а чрез редукцията с една трета, на основание чл. 58 а, ал. 1 НК, е останало за изтърпяване десет години „лишаване от свобода”. При определяне на наказанието не може да бъде пренебрегната високата степен на обществена опасност на деянието, произтичаща от обстоятелството, че причина за нелепата загуба на човешки живот е дребен спор по незначителен повод, касаещ изпитото количество алкохол / пострадалият казал на подсъдимия, че е употребил по-голямо количество алкохол от него, което обективно е било вярно, с оглед на впоследствие установената алкохолна концентрация на всеки от тях /. От друга страна, обстоятелството, че такава реплика е била в състояние да отключи реакцията на подсъдимия, го характеризира негативно и сочи на необходимост от сериозно поправително и превъзпитателно въздействие, което може да бъде постигнато в място за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” в рамките на продължителен срок. В този смисъл, определеното наказание десет години „лишаване от свобода” би способствало за изпълнение и на целите по чл. 36 НК. Ето защо, настоящата инстанция намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, а искането за намаляване на наложеното наказание не може да бъде уважено. По тези съображения, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение на Софийски апелативен съд № 110 от 2.04.2015 г, по ВНОХД № 1067/14. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: