Р Е Ш Е Н И Е
№ 194
София, 02.11.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
при секретаря Александра Ковачева
изслуша докладваното от съдия Евгений Стайков т.д.№2706/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу въззивно решение № 117 от 24.04.2015г., постановено по в. т. д. № 108/2015г. по описа на Варненски апелативен съд, ТО, І състав.
С определение №447 от 13.06.2016г., постановено по настоящото дело, касационният състав е допуснал касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд в частта му, с която е отхвърлен иска на [фирма] против [фирма] с правно основание чл.55, ал.1 предл.3 ЗЗД за сумата 75 372.91лв., представляваща заплатени на отпаднало основание суми по фактури за периода от 11.10.2012г. до 5.07.2013г. за цена за достъп до електропреносната мрежа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 29.04.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта му, с която е отхвърлен иска по чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на 3 083.51 лв. за периода от 5.12.2013г. до 29.04.2014г. Не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която е обезсилено първоинстанционното решение за присъдените мораторни лихви за разликата от 3 083.51лв. до 3 083.89лв.
В касационната жалба на [фирма] се излагат доводи за неправилност на въззивното решение – касационно основание по чл.281 т.3 ГПК. Сочи се, че източник на задължението за заплащане на цена за достъп до електропреносната мрежа, е сложен правопораждащ състав, включващ законовите разпоредби на Закона за енергетиката, договор между страните за достъп до мрежата и акт на ДЕКВР за определяне цената за достъп. Според касатора с отмяната на Решение №Ц-33/14.09.2012г. на ДЕКВР е отпаднало основанието, обусловило заплащането на цената за достъп по издадените фактури. С касационната жалба се иска отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове в пълен размер.
В проведеното открито заседание на 26.10.2016г. дружеството-касатор [фирма] не изпраща представител. С писмена молба управителят на дружеството поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения като претендира разноски за трите инстанции.
В отговора на касационната жалба от 6.08.2015г. и в откритото съдебно заседание, проведено на 26.10.2016г., процесуалният представител на ответното дружество [фирма] - [населено място], изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В представената писмена защита се акцентира върху обстоятелството, че през целия процесен период е бил осигурен достъп на [фирма] до мрежата на оператора, и че за извършената услуга касаторът дължи заплащане на цена за услугата. Според ответника Решение №Ц-33/14.09.2012г. на ДЕКВР като израз на регулаторните правомощия на КЕВР не е основанието за възникване на облигационно правоотношение по двустранната правна сделка между страните, тъй като с него се регулира само един от елементите на това правоотношение, какъвто е цената, която има значение относно ликвидността на самото вземане по отношение елемента размер, но не и за неговата изискуемост. Излагат се доводи, че в случая не е налице неоснователно обогатяване, тъй като и двете страни по правоотношението са престирали, както и че административният орган следва да посочи начин, по който да бъдат компенсирани страните в резултат на приложението на постановения от него незаконосъобразен административен акт.
Третото лице-помагач КЕВР не взима отношение по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
С обжалваното пред касационната инстанция решение въззивният състав от Варненски апелативен съд е отменил решението на първоинстанционния съд в частта му, с която са уважени исковете съответно за сумата 75 372.91лв. и за сумата 3 083.51лв. и вместо това е постановил решение, с което е отхвърлил исковете като неоснователни. Въззивният съд е приел за доказани твърдените в исковата молба факти относно наличието на сключени договори между страните за изкупуване на електрическа енергия, произвеждана от притежаваните от ищеца вятърни електроцентрали, присъединени към електроразпределителната мрежа на [фирма], както и относно заплащането от ищеца на сумата 75 372.91лв, представляваща начислени от ответника цени за достъп до мрежата за периода от 11.10.2012г. до 5.07.2013г, определени на база решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР. За да отхвърли исковете, съдът е изходил от разбирането, че задължението на ищеца да заплати цена за достъп до електроразпределителната мрежа на ответника е елемент от съдържанието на договора за изкупуване на електрическа енергия, сключен между страните в съответствие с изискванията на Закона за енергетиката и Правилата за търговия с електрическа енергия. Посочил е, че отношенията между производител и електроразпределителното дружество са облигационни отношения и че срещу задължението на оператора да предостави услуги за достъп до електроразпределителната мрежа съответства задължението на производителя да заплаща цена за достъп. Изложил е съображения, че доколкото задължението за заплащане на цена за достъп е елемент от съдържанието на договора, същото се дължи на договорно основание като единствено размерът на цената за достъп подлежи на регулация от административния орган. В тази връзка въззивният състав е направил извода, че отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012г. не е заличила с обратна сила основанието, на което е възникнало задължението за заплащане на цената за достъп, от което следва че процесните суми не са платени без основание. Що се отнася до евентуалната разлика в размера на дължимата цена, която би довела до неоснователно разместване на блага, въззивният съд е стигнал до извода, че този въпрос би могъл да бъде решен едва след вземане на решение от административния орган за окончателна цена и след приемане и преценка на предвидени по чл.32 ал.4 ЗЕ компенсаторни мерки.
С определение №447 от 13.06.2016г., постановено по реда на чл.288 ГПК е допуснато касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд във връзка със следния въпрос, уточнен от касационната инстанция съобразно указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а именно - за действието във времето на влязлото в сила решение на Върховния административен съд, с което е отменен индивидуален административен акт /по смисъла на чл.13, ал.2 от Закона за енергетиката/, инкорпориран в решение № Ц - 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР и дали Регулаторният орган е оправомощен да вземе подходящи мерки за компенсация при съдебна отмяна на решението на ДКЕВР, с които тези временни цени са били определени?”. В определението по чл.288 ГПК е посочено, че в обжалваното решение въззивният съд е дал разрешение на въпроса, както за темпоралното действие на влязлото в сила решение на ВАС за отмяна на решението на ДКЕВР, така и за правните последици от отмяната на административния акт, в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 212/23.12.2015 г. по т. д. № 2956/2014 г. на І т. о., решение № 157/11.01.2016 г. по т. д. № 3018/2014 г. на ІІ т. о. и решение № 155/11.01.2016 г. по т. д. № 2611/2014 г. на ІІ т. о.
По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване.
Настоящият състав изцяло споделя формираната практика на ВКС по поставения въпрос, обективирана, както в посочените в определението по чл.288 ГПК решения по чл.290 ГПК, така и в постановените от ВКС след допускане на касационното обжалване решения : решение №58/16.08.2016г. по т.д.№332/2015г. на ВКС, І т.о., решение №126/16.08.2016г. по т.д.№1592/2015г. на ВКС, І т.о., решение №136/5.10.2016г. по т.д.№2727/2015г. на ВКС,ІІт.о., решение №138/5.10.2016г. по т.д.№2355/2015г. на ВКС, ІІ т.о., решение №137/5.10.2016г. по т.д.№2327/2015г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №164/4.10.2016г. по т.д.№160/2015г. на ВКС, І т.о., в които е застъпено становището, че „Влязлото в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, съгласно чл.13, ал.2 ЗЕ, има обратно действие. Регулаторният орган е оправомощен да вземе подходящи мерки за компенсация при отклонение на окончателните цени за достъп, пренос и разпределение от временните цени, но не и при съдебна отмяна на решението на ДКЕВР, с които тези временни цени са били определени. С отмяната на решението на регулаторния орган е отпаднало с обратна сила основанието за заплащане на цена за достъп, затова плащането на цената е лишено от основание и тя подлежи на връщане основание чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД.”
По правилността на обжалваното решение.
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че касаторът [фирма] като производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници /ВеЕЦ „Селце” и ВяЕЦ „С. 2” с общо три вятърни генератора/, е сключил с ответника [фирма] договори /договор №25 от 28.09.2005г. с анекс към него от 20.10.2010г. и договор №49 от 7.03.2008г. с анекс към него от 20.10.2010г./ за изкупуване по регулирани от ДКЕВР преференциални цени на електрическата енергия, произведена от собствените му вятърни електроцентрали. С оглед на определените с Решение №Ц-33/14.09.2012г. на ДЕКВР временни цени /без ДДС/ за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи и въз основа издадените от ответника ежемесечни фактури, ищецът е заплатил на ответника общо сумата 75 372.91лв. за периода от 11.10.2012г. до 5.07.2013г. Не се спори, че с влязло в сила решение №4025/21.03.2013г. по адм.д.№12423/2012г. на ВАС е отменен раздел VІІ от решение № Ц-33/14.09.2012 г. за определяне на временните цени за достъп до електроразпределителните мрежи. От представената нотариална покана от 27.11.2013г. е видно, че ищецът е поканил ответника в седмодневен срок да възстанови исковите суми, което не е сторено. От заключението по извършената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че мораторната лихва за забава за исковия период от 5.12.2013г. до 30.04.2014г. е в размер на 3 083.51лв.
С оглед изложеното становище на настоящия състав по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено като вместо него бъде постановено ново решение, с което да бъдат уважени предявените искове. Отмяната, по реда на АПК на индивидуалния административен акт (Решение Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР), предпоставя задължение за оператора за връщане на формираните въз основа на същото това решение и заплатени от производителя на електрическа енергия от възобновяеми източници временни цени за достъп, като заплатени на отпаднало основание по смисъла на чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД. Неоснователно е възражението на ответното дружество, че платената от ищеца цена за достъп е дължима, тъй като задължение на административния орган е да определи компенсаторни мерки. Както е посочено в мотивите към решение №164/4.10.2016г. по т.д.№160/2015г. на ВКС, „отсъствието на определяема единствено по административен ред цена за тази услуга, настъпило с отмяната с обратна сила на административния акт, който я е регулирал, е равнозначно на отсъствие на основание за начисляването й в посочения размер като задължение на производителите на енергия от възобновяеми източници”. Независимо от възмездния характер на достъпа до съответната мрежа, определените временни цени следва да се приемат за изначално несъществуващи, т.е. те са без валидно определен размер. Такъв не би могъл да бъде определен по реда на определянето на компенсаторни мерки по чл.32,ал.2 ЗЕ /в който смисъл са и в мотивите към Решение № КМ-1 от 13.03.2014г. за определяне на компенсаторни мерки по чл.32,ал.4 ЗЕ - заявена е невъзможността регулаторът да вземе решение за подходящи компенсаторни мерки за компенсиране на „липсващата цена“/.
При това положение и с оглед установената по делото фактическа обстановка ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца [фирма] на основание чл.55ал.1 предл.3 ЗЗД сумата 75 372.91лв., представляваща заплатени суми по фактури за периода от 11.10.2012г. до 5.07.2013г. за цена за достъп до електропреносната мрежа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 29.04.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и да му заплати на основание чл.86 ЗЗД сумата 3 083.51 лв. – законна лихва за забава за периода от 5.12.2013г. до 29.04.2014г.
С писмената молба, с която касаторът претендира разноски за всички инстанции, не се представя списък по чл.80 ГПК. Независимо от това и с оглед разясненията, дадени в Тълк.решение №6/6.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК /според които списъкът е относим за допустимостта на молбата за изменение на решението в частта му за разноските/ на основание чл.78 ал.3 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на касатора-ищец разноски общо в размер на 17 037.40 лв. /7 438.27лв. за първата инстанция + 4 000лв. за въззивната инстанция + 5 599.13 лв. за касационната инстанция/.
Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ решение № 117/24.04.2015г., постановено по в.т.д. № 108/2015г. по описа на Варненски апелативен съд, ТО, І състав, в частта му, с която е отменено решение №1142/2.12.2014г. по т.д.№796/2014г. на Варненски ОС, като вместо него е отхвърлен иска на [фирма] против [фирма] с правно основание чл.55, ал.1 предл.3 ЗЗД за сумата 75 372.91лв., иска по чл.86 ЗЗД за сумата 3 083.51 лв., както и в частта му, с което са присъдени разноски в полза на [фирма] като вместо това постановява:
ОСЪЖДА „Енерго-Про мрежи”АД ЕИК[ЕИК] от [населено място], „В. Т.-Г”, [улица] да заплати „А.” О. –ЕИК[ЕИК] от [населено място],[жк]-В-9 сумата 75 372.91лв.,/седемдесет и пет хиляди триста седемдесет и два лева 91ст./, представляваща заплатени на отпаднало основание суми по фактури за периода от 11.10.2012г. до 5.07.2013г. за цена за достъп до електропреносната мрежа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.04.2014г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 3 083.51лв. /три хиляди осемдесет и три лева 51 ст./ - законна лихва за забава за периода от 5.12.2013г. до 29.04.2014г., както и сумата 17 037.40лв. /седемнадесет хиляди тридесет и седем лева и 40 ст./ - разноски за трите съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |