О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50505 София, 06.10.2022 година Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на трети октомври две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2432/2021 година. Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Олимп – Ю.В.- Недвижими имоти“ ООД, [населено място] против решение №357 от 14.06.2021г. по т.д. №289/21г. на Софийски апелативен съд Ответникът по касационната жалба- „Монтеканал България 3 „ЕООД, [населено място], чрез пълномощника си – адв.А. Л. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване, а по същество са изложени доводи за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е процесуално допустима. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си –адв. В. Волева е посочил, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.2 и 3 и чл.280, ал.2 ГПК. Поставил е въпросите – 1/Допустимо ли е доказване на изпълнение по договор за посредничество чрез всички допустими доказателствени средства, в това число и свидетелски показания, в случай, че в договора страните са договорили съставяне на протокол за оглед“ 2 /“Допустимо ли е доказване на осъществен контакт между купувач и продавач от посредник, който да е довел до настъпване на крайния резултат- придобиване на недвижим имот, чрез всички допустими доказателствени средства в това число и свидетелски показания.“ и 3 / „ Дължи ли се договорна неустойка ако страната, която я претендира е изпълнила или е имала готовност да изпълни насрещните си задължения по договора.“ Касаторът е посочил две решения на ВКС като е поддържал общо противоречие с тях. Посочил е в тази връзка, че тези два съдебни акта разрешавали въпросите относно това дължи ли се неустойка в случаите „ когато кредиторът е изпълнил или не задълженията си или е бил готов да го изпълни“. Страната е възпроизвела част от мотивите на тези съдебни актове, дефиниращи необходимите за доказване факти, с оглед основателност на иска по чл.92 ЗЗД. Поставила е въпрос № 4 / „ Относно изпълнението на договора за поръчка. Осъществяването на контакт между страните – продавач и купувач, води ли до неизпълнение на договора съответно дължимост на комисионно възнаграждение“. Касаторът а е изброил съдебна практика и накратко е коментирал дължимост на уговорено възнаграждение „ ако посредникът е свързал страните по сделката“. Страната е поддържала още основание по чл.280, ал.2 ГПК в хипотеза „очевидна неправилност“, подкрепено с лаконичното твърдение, че по делото било безспорно доказано изпълнение на задълженията по сключения между страните договор, поради което и решението било очевидно неправилно. Други доводи не са развити. Касаторът, чрез пълномощника си – адв. Волева не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правният въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело.С оглед така приетата със задължителна тълкувателна практика дефинитивност на общото основание се налага извод, че поставените въпроси не са релевантни по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Така първият от тях е фактически, а не правен тъй като съдържателно е относим към доказване на определени осъществени юридически факти по конкретния правен спор.Същото е относимо и към втория и третия поставени въпроси също третиращи доказването на конкретни факти по спора, съдържателно застъпени от касатора като твърдение относно начина, по който следва да бъдат доказани фактите. Липсват развити съображения, кои негови искания за допускане на доказателства не са били удовлетворени и при какви процесуални нарушения тази пречка за събиране на доказателства е оставила делото непопълнено като доказателствен материал. Извън това, съставът на САС, всъщност, е допуснал всички доказателствени искания на страната във връзка с доказване на нейните претенции. Т.е. и съдържанието на въпросите не съответства на осъществените процесуални действия на съда по събиране на доказателствата. Ирелевантни към спора са както изброените от страната два съдебни акта, така и изваденото от контекста на мотивите им определение на задължението за неустойка, съгласно чл.92 ЗЗД, като липсва каквато и да било конкретика за относимостта на тези мотиви към разглеждания правен спор. Четвъртият поставен въпрос е хипотетичен и произтича от неправилното интерпретиране на приетото от съда. Въззивният съд е отрекъл доказване на факта на изпълнение именно на задължението за осъществяване на среща между купувач и продавач, съобразно установеният между страните договор. Т.е. произтича и от неустановени по делото факти, поради което не осъществява наличие на общо основание. Така поставените въпроси страната фактически е поддържала на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, макар и това основание да не е посочено от нея. Посочените основания, поддържани в изложението – по чл. чл.280, ал.1, т. 2 и 3 ГПК не са обосновани с никакъв довод и по допълнителния критерий от страна на касатора. Не са развити съображения, съобразно изискванията на фактическия състав на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, разяснен с т.4 на ТР ОСГТК № 1 /09г., нито са сочени актовете указания в чл.280, ал.1, т.2 ГПК и не е обосновавано противоречие с тях. Касаторът е поддържал и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, обосновано от него чрез лаконично общо оплакване за неправилност на акта. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №357 от 14.06.2021г. по т.д. №289/21г. на Софийски апелативен съд . Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: