Р Е Ш Е Н И Е № 594 София, 15.12.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ....десети декември... две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Татяна Кънчева Даниела Атанасова при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора......АНТОНИ ЛАКОВ........... изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 602 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 422 ал.1 т.5 от НПК и е образувано по искане на осъдения П. С. С. за отмяна на определение на Софийския районен съд от 23.04.2010 г. по нохд № 14344/09 г. В съдебно заседание, осъденият и служебният му защитник поддържат искането. Считат, че съдът не е спазил изискването за групиране на наказанията по най-благоприятния за осъдения начин, с което е нарушил процесуалния закон. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на страните установи следното: Производството по нохд № 14344/99 г. е приключило със споразумение, по силата на което подсъдимият С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.7, вр. чл.28 ал.1 от НК и при условията по чл.55 от НК е осъден на десет месеца лишаване от свобода, които да изтърпи в затвор при първоначален “общ” режим. След одобряване на споразумението, с определение по реда на чл.306 ал.1 т.3 от НПК и на основание чл.68 ал.1 от НК съдът е привел в изпълнението наказанието от две години лишаване от свобода, наложено на подсъдимия по нохд № 11324/07 г. на Софийския районен съд. Искането на осъдения е процесуално допустимо, тъй като е подадено в срока по чл. 420 ал.2 от НПК, но разгледано по същество е неоснователно. От съдържанието на искането/заявление/, изготвено саморъчно от осъдения е видно, че той не е разбрал смисъла на атакуваното определение. С него съдът не групира наказанията по двете предходни осъждания- по нохд № 2250/06 г. на Варненския районен съд и № 11324/07 г. на Софийския районен съд. Това е сторил СРС с присъдата по нохд № 11324/07 г./в сила от 21.02.2008 г./, като е определил общо наказание две години лишаване от свобода и е отложил изтърпяването му по чл.66 ал.1 от НК за срок от четири години. Деянието, предмет на споразумението по нохд № 14344/09 г. е извършено на 11.06.2009 г., т.е в изпитателния срок на условното осъждане. По отношение на него не са налице основанията по чл.25-23 НК, защото се явява в рецидив на всяко от другите и не може да участва в съвкупност с тях. Всъщност, осъденият възразява срещу размера на изпитателния срок, определен с влязлата в сила присъда по нохд № 11324/07 г.- въпрос, който не подлежи на пререшаване. В същото време, атакуваното определение е правилно и законосъобразно, тъй като е налице основанието по чл. 68 ал.1 от НК за привеждане в изпълнение на отложеното наказание. При тези съображения Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. С. С. за отмяна по реда на възобновяването на определението от 23.04.2010 г., постановено от Софийския районен по нохд № 14344/09 г. по реда на чл.306 ал.1 т.3 от НПК ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: