Р Е Ш Е Н И Е № 6 гр. София, 30 януари 2019 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 963 по описа за 2018г.г. Производството е по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Направено е искане от осъденото лице Д. С. В. за възобновяване на наказателно производство по НЧД № 234/2018г., по описа на Русенски окръжен съд, по което е постановено определение № 249/13.06.2018г. по чл.452, ал.1 от НПК, за замяна на наказание пробация, наложено на молителя, с лишаване от свобода. В лично направеното искане осъденото лице претендира несправедливост на наложеното наказание, като се излагат и доводи относно ограничени права при разглеждане на делото. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира да се остави искането без уважение, като сочи, че искането е неоснователно. Съдът правилно бил приложил материалния закон с уважаването на поисканата замяна на наложеното наказание пробация с лишаване от свобода поради неизпълнението и. От материалите по делото било видно, че осъденото лице не е изпълнявало наложеното наказание и по трите пробационни мерки, без да са посочени уважителни причини. Осъденият бил уведомен, че пробацията може да се изпълнява само с неговото участие, но самоволно се бил отклонил от така наложените мерки. Прокурорът намира наказанието също за правилно, поради което моли да се остави без уважение искането на осъдения за възобновяване. Осъденият Д. С. В. се явява лично, представлява се от преупълномощен от служебния му защитник адвокат, който моли да се уважи подадената жалба за възобновяване на наказателното дело. Пледира, че се налага в детайлност да бъдат обсъдени всички обстоятелства относно срока за изтърпяване на пробационните мерки и то относно тази, която следва да бъде заменена. Осъденото лице в лична защита заявява, че неправилно била заменена пробацията в ефективна присъда, моли да се възобнови делото, за да се разкрие истината. Твърди, че е изпълнявал правилно наложените му пробационни мерки, дори на последното заседание, където трябвало да представи доказателства за здравословното си състояние, бил задържан. Поради това моли делото да се върне за ново разглеждане. При последната си дума моли делото да се възобнови. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е подадено в срок и е процесуално допустимо, разгледано по същество, се явява основателно. Съдът от първата инстанция е изложил подробни съображения относно основателността на предложението на председателя на пробационния съвет в районния съвет „ИН“-Русе, звено Русе, за замяна на наложеното на осъденото лице наказание пробация с лишаване от свобода. Наказанието е наложено по НОХД № 2458/2017г. по описа на РС.Русе, с одобрено споразумение № 478/08.12.2017г. То е включвало две пробационни мерки за по шест месеца – „задължителна регистрация по настоящ адрес периодичност два пъти седмично, както и задължителни срещи с пробационен служител. Наложена е и трета мярка, 100 часа безвъзмезден труд за срок от една година. Доводите на съда от първата инстанция съответстват на представените доказателства, те не се и оспорват, а се твърди наличието на медицински причини за неизпълнение. Доказателствата обаче са интерпретирани правилно и те сочат обратното, че водещо за неизпълнението на наложеното наказание е липсата на воля за това от осъденото лице. При определяне на начина изтърпяване на замененото наказание лишаване от свобода мотивите на първостепенния съд не търпят критика, предвид многократното осъждане на дееца. При определяне на размера на неизтърпяната част на първите две пробационни мерки съдът се е ръководел от новата разпоредба на чл.228, ал.1 от ЗИНЗС. Законът е достатъчно ясен, за да има разнобой при приложението на тази новела. От момента на приемането от пробационния съвет на внесеното предложение, реализирано на посочената дата 20.04.2018г., изпълнението на пробационните мерки се счита за преустановено. При смисловото тълкуване на разпоредбата се достига до логичен извод, че до този момент пробационните мерки се считат за изтърпяни, което е просто една нормативна фикция(а тя е и изцяло в интерес на осъденото лице). Ясно е, че осъденото лице не е изтърпявало реално нито една от трите пробационни мерки, но законодателят е искал да лиши от различно тълкуване процедурата и същевременно да повиши активността на пробационните служители по контрола на изпълнението на едно такова наложено наказание. Това се отнася както до двете пробационни мерки, наложени в размер на по 6 месеца - „задължителна регистрация по настоящ адрес периодичност два пъти седмично, както и задължителни срещи с пробационен служител, така и до третата - 100 часа безвъзмезден труд за срок от една година. Законодателят изрично е посочил, че неизтърпяната част на наказанието се изчислява към определения момент- приемането на посоченото предложение, което в настоящия случай е датата 20.04.2018г. Съдът от първата инстанция е приел, че наказанието по първите две мерки следва да се съобрази с изтеклия срок от 4 месеца, като са останали два месеца неизтърпяно наказание за тях. По отношение на третата пробационна мярка не е изложил никакви съображения, а е приел, че тя следва да се замени с шест месеца лишаване от свобода. Може да се направи извод, че съдът не е приел изтърпяване на част от това наказание в размер на 4 месеца, което води пък от своя страна касационният състав до логичното заключение, че неизтърпяната част е от 8 месеца. В подкрепа на такова заключение е нормата на чл.222, ал.1 от ЗИНЗС, която предвижда погасяване на задължението на осъдения за отработването на определения брой часове безвъзмезден труд при изтичането на календарния срок (който се явява водещ при изпълнението и тълкуването на разпоредбата). Най-дългия срок на третата мярка съобразно чл.231, ал.1 от ЗИНЗС определя и цялостното приключване на изпълнението на наказанието пробация. Съдът е бил задължен да съобрази посочените разпоредби и като не го е сторил, е допуснал нарушение на закона. Осъденото лице е следвало да изтърпява наказание, свързано с третата мярка от 100 часа безвъзмезден труд, за срок в размер на 8 месеца, но не и повече (доколкото календарния срок от четири месеца вече е бил изтекъл). Наложеното наказание от 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим е в противоречие със закона (тъй като не се съобразява с нормата на закона и изтеклите четири месеца от календарния срок) и в този аспект се явява и явно несправедливо. С оглед на това настоящият състав на ВКС намира, че искането за възобновяване се явява основателно. Този недостатък на съдебния акт може да бъде поправен с възобновяване на наказателното дело и изменение на постановеното определение, чийто последици са еднакви с този на присъдата по отношение на наказателноправния статус на осъденото лице. Наказанието следва да се измени от 6 месеца на четири месеца, със запазване на определения строг режим, а към настоящия момент с оглед изменения размер то се явява и изтърпяно. Процесуалната икономия в такъв случай изисква произнасянето на касационния състав, като приложението на т.1 на чл.425 от НПК се явява безпредметно и излишно. Водим от горното и на основание чл.425 ал.1-ва, т.4 от НПК, Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, РЕ Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното дело по НЧД № 234/2018г., по описа на Русенски окръжен съд и ИЗМЕНЯ определение № 249/13.06.2018г. , като НАМАЛЯВА наложеното на Д. С. В. наказание от шест на четири месеца лишаване от свобода. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: