Р Е Ш Е Н И Е № 970 София, 26.02. 2010г. В  ИМЕТО  НА  НАРОДА    Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и девета година в състав:                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                     ЧЛЕНОВЕ:           БОЙКА ТАШЕВА                                                                      МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 3835 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 от ГПК по касационната жалба на адвокат С като процесуален представител на С. В. А. от гр. В. срещу въззивното решение на Видинския окръжен съд от 30.VІ.2008г. по гр.д № 249/2008г., касационно обжалване на което е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК с определение от 26.ІІІ.2009г. по процесуалноправния въпрос за непроизнасянето от въззивния съд по възражението на ответницата-касатор относно валидността на дарението по нот.акт № 116/1998г. Ответницата по касационната жалба М. Т. Д. от гр. В. е заела становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. ВКС на РБ, състав на ІV ТО, като провери атакуваното решение във връзка с оплакванията в касационната жалба, намира, че тя е основателна, съображенията за което са следните: С атакуваното решение Видинският окръжен съд е оставил в сила решението на Видинския РС от 04.ІІІ.2008г. по гр.д. № 1726/2007г., с което на основание чл.105 от СК е отменен договор за дарение, предмет на нот.акт № 109/2001г., в частта, с която М. Д. е дарила на С. А. ½ ид.част от правото на собственост върху апартамент № 9, ет.ІV, бл.14 вх. А, находящ се в к-с „В” гр. В., със застроена площ 76.30 кв.м, ведно с прилежащото му избено помещение № 9 и със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че са налице предвидените в чл.105 от СК предпоставки за отмяна на дарението. Дарената на ответницата вещ е на значителна стойност, последната е била съпруга на сина на дарителката, дарението е извършено през време на брака помежду им, прекратен с развод по вина и на двамата, отмяната не противоречи на добрите нрави. Това би противоречало на морала само в случай, че дареният имот е придобит изцяло или преимуществено със средства на дарената. Не е установено по делото ответницата да е вложила лични средства за заплащане на придобивната стойност на апартамента. Евентуално заплащането на част от стойността с предоставени от майка й суми няма значение за спора, тъй като това обстоятелство сочи на облигационни отношения между ищцата и трети лица и не рефлектира върху вещноправния статут на апартамента. Касационната жалба на С. В. А. срещу така постановеното решение съдържа оплакване за съществено процесуално нарушение – касационно основание по чл.281 т.3 от ГПК. Изложени са съображения, че съдът не е подложил на преценка представените доказателства във връзка с възражението на касаторката, че договорът, с който ищцата се е легитимирала като собственик на имота, дарен от нея на ответницата и бившия й съпруг, не е валиден, а привиден, тъй като продажбата му е договорена с ответницата и бившия й съпруг, сумите за него са заплатени от близките на ответницата и единствената причина ищцата да бъде вписана като купувач е нейното желание да се ползва от правата си като гражданин с дългогодишен жилищноспестовен влог. Останалите оплаквания в касационната жалба не следва да бъдат разглеждани, тъй като във връзка с тях касационно обжалване не е допуснато. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Претендират се и разноски. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че атакуваното решение е неправилно. Въззивният съд е постановил решението при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Във въззивната си жалба С. А. е заявила възражение, че тя и бившия й съпруг В. И. са договорили и заплатили процесния апартамент и че ищцата е записана като купувач в нотариалния акт № 116/07. ХІІ.1998г. само поради желанието й да получи компенсации по ЗУЖВГМЖВ. В противоречие с разпоредбата на чл.188 ал.1 от ГПК /отм./ съдът не е взел предвид и не е подложил на преценка това възражение, което е за симулативност /привидност в разновидността й “подставено лице”/ на договора за продажба. Ако се установи, че действителните купувачи по него са А. и И. , а не ищцата Д, ще следва да се подложи на преценка и какво е значението на този факт относно сключения впоследствие между страните договор за дарение, чиято отмяна на основание чл.105 от СК се иска по настоящото дело. Изложените съображения налагат извод, че атакуваното решение следва да бъде отменено и на основание чл.293 ал.3 от ГПК делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав с произнасяне и по претендираните от страните разноски за настоящата инстанция /чл.294 ал.2 от ГПК/. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решението на Видинския окръжен съд, ГК, № 156 от 30.VІ.2008г. по гр.д. № 249/2008г. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: