2 Р Е Ш Е Н И Е № 237 София, 03 юли , 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 16 май, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Бисер Троянов при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Ат. Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 709/2012 година. Производството пред Върховния касационен съд е образувано по жалба на подсъдимия Н. В. А. от гр. София, чрез неговия защитник – адвокат М. Т., против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 1196/2011 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, а наложеното наказание – явно несправедливо. Исканията са за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане, за намаляване на наказанието на подсъдимия и приложение разпоредбите на чл. 66 НК. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец е изразил становище, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважавана. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 10/01.02.2012 г., Софийският апелативен съд, наказателно отделение, 4-ти състав, е изменил присъда № 279/ 11.10.2011 г., постановена по нохд № 1945/2011 г., на Градски съд София, наказателно отделение, 12-ти състав, като е намалил размера на наложеното на подс. Н. В. А. наказание лишаване от свобода от шест на четири години, от правото да управлява МПС и правото да заема държавна и обществена длъжност, свързана с управление на МПС, от по девет на по седем години, в частта за приложение на чл. 25, ал. 1 НК, като е намалил общо определеното наказание от шест на четири години лишаване от свобода, както и в частта относно първоначалния режим и затворническото общежитие, като му е определил първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от „открит” тип. Потвърдил е присъдата в останалата й част изцяло. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Посоченото оплакване за допуснато нарушение на процесуалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Решенето на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът, е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения, за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване процеса. При това инстанцията не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса извършено ли е или не престъпление от подс. А., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертни заключения, чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е била осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. По повод на подадена въззивна жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения, след като е обсъдила направените доводи на защитата, мотивирано е обосновала отказа да приеме, че състава на посоченото престъпление не е осъществен от обективна и субективна страна. Затова възражението, че не са били обсъдени всички събрани доказателства, е неоснователно. При положение, че въззивният съд не е допуснал нарушение на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подсъдимия. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверана изцяло правилността на присъдата, видно от приложените мотиви. Изложени са подробни съображения в тази връзка, обсъдени са били всички направени възражения във въззивната жалба. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за искания и устно изложение по направените доводи. Както бе посочено, изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. Направените изводи от въззивната инстанция във връзка с конкретните оплаквания, се споделят и от настоящия съдебен състав, поради което не се нуждаят от преповтаряне. Правилно е било прието, че възраженията във въззивната жалба са неоснователни и не представляват основания за отмяна на съдебния акт. В тази връзка, настоящата инстанция намира за напълно законосъобразни, изложените в мотивите на въззивният съд съображения за обясненията на подс. А. и тяхната неоснователност, за разбора на данните от гласните доказателствени средства и на кои се дава вяра и на кои не, за заключенията на А., включително комплексна такава, която основателно е кредитирана и СМЕ, за приложените писмени доказателства, за безспорно установеното авторство на деянието по посочената квалификация. Неоснователно е твърдението, че въззивната инстанция неправилно е кредитирала показанията на свидетелите С. Г. и С. К. и че не бил изяснен мотива на извършване на деянието. В тази връзка, в мотивите й - л. 55 и 56, са изложени подробни и убедителни съображения, включително и за наличието на някои противоречия в тях, като точно е посочено защо им се дава пълна вяра. Същата е приела за установена фактическа обстановка, такава каквато е изложена в мотивите на първостепенния съд. При това положение след като не приема нова такава, на базата на същите доказателства, не е длъжен подробно да обсъжда това, което е задължително за мотивите на присъдата. Не е задължение на този съд да анализира подробно доказателствата събрани при съдебното следствие от първата инстанция, след като на тяхна основа не се правят различни фактически констатации. Само когато постановява нова присъда, въззивният съд следва да се съобрази с разпоредбите на чл. 305 НПК, тъй като при тази хипотеза той стъпва в правомощията й. Също така е неоснователно и възражението, че с отказа да бъде уважено искането за допълнителни експертизи, са били ограничени процесуалните права на подсъдимия. От една страна право на тази инстанция е да прецени необходимостта за допускане или не на искани доказателства, а от друга, видно от определение, от 23.01.2012 г., Софийски градски съд се е произнесъл с мотивирано определение и като не е уважил направеното искане, не е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. Отказът на съда да кредитира безусловно обясненията на подсъдимия, не съставлява нарушение на процесуалния закон. Версията на касатора е била обсъдена обстойно в мотивите и с основание отхвърлена като опровергана от другите посочени по гори доказателства. Обясненията са му доказателствено средство – чл. 115 НПК, но и средство за защита, което той упражнява по свое усмотрение. Съгласно чл. 55, ал. 1 НПК, има право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т. е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Затова, достоверността им относно фактите от предмета на доказване се оценява на общо основание с другите доказателства и доказателствени средства и инстанционните съдилища са сторили точно това. Същите са направили вярната констатация, че събраните доказателства изобличават еднозначно подсъдимия като извършител на посоченото деяние по приетата квалификация. С оглед на всичко изложено, касационната жалба в тази си част се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По довода за допуснато нарушение на закона: И това посочено касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията в жалбата по този довод се свеждат до твърденията, че обвинението за умишлено нанесена средна телесна повреда по чл. 342, ал. 3, б. „б”, пр. 1, алт. 1, вр. ал. 1, пр. 3 НК, не е доказано по несъмнен начин. При приетите за установени и от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, материалният закон е приложен правилно и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Описаното в съдебният акт неправомерно поведение но подс. Н. А., правилно е било квалифицирано по посоченият текст от НК. Правните съображения и на този съд в полза на осъдителната присъда, по същество са израз на съгласие с предложената от обвинението и приетата от първоинстанционния съд правна квалификация на инкриминираното деяние. Въззивната инстанция при установяване на правно-релевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на подсъдимия в осъществяване от обективна и субективна страна на посоченото престъпление, са изцяло подкрепени от показанията на подробно посочените свидетели, от приложените писмени и веществени доказателства, включително протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум, от експертните заключения. Действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно. Вътрешното убеждение на съда е изградено на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. При така установените факти и обстоятелства от въззивният съд, изводите за виновността на подсъдимия и за правната квалификация на извършеното деяние, са напълно законосъобразни. Вътрешното убеждение на въззивната инстанция е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени по реда на чл. 316 НПК всички възможни и необходими доказателства за обективното, всестранно и пълно изясняване механизма на инкриминираното деяние. Данните от доказателствените средства са оценявани в съответствие с действителното им съдържание. В тази насока направеното възражение е неоснователно. При това положение вътрешното убеждение на съда не може да бъде предмет на самостоятелна касационна проверка, защото е формирано в съответствие с основните изисквания на процесуалния закон. В мотивите си в съответствие с изискванията на чл. 339, ал. 3 НПК, е посочил основанията поради които не приема доводите изложени в подкрепа на жалбата, защо ги счита за неоснователни, какви са правните съображения за взетото решение. При положение, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати нарушения на процесуалните правила, касационната инстанция го проверява в рамките на приетото за установено от фактическа страна. Върховният касационен съд не може да установява нови фактически положения, тъй като са свързани с доказателствата и предполага друга оценка на същите. При приетите за установени фактически обстоятелства, правната квалификация и изводите за формата на вината са законосъобразни. Посочените в касационната жалба възражения по този довод са напълно идентични с поддържаните пред второинстанционния съд. Същият в мотивите си подробно се е занимал с тях и е направил законосъобразния извод, че са неоснователни. Изложените съображения приемащите изводите на първостепенния съд, досежно разбора и кредитирането на събраните доказателства, относно формата на вината, наличието на мотив за извършване на деянието са безпротиворечиви, убедителни, подкрепени от данните по делото. Точно е посочено, че състава на престъплението е осъществен от подс. А., както от обективна така и от субективна страна. Настъпилите вредоносни последици са резултат от неправомерното му поведение и са в пряка причинна връзка с него. Касационната инстанция споделя изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяване на осъдителната присъда по посоченият текст от НК. Счита, че мотивите на двете съдебни инстанции, в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, както бе посочено и по – горе, се осъществява в границите на установените от въззивният съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. А. е извършила посоченото престъпление. Затова няма никакво основание за уважаване на искането по касационната жалба, за отмяна на решението. С оглед на изложеното, доводът за нарушение на материалния закон и искането за отмяна на въззивния съдебен акт, като неоснователни, също следва да бъдат отхвърлени. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Изложените в касационната жалба възражения във връзка с този довод, при приетата квалификация на извършеното деяние, направената корекция от въззивната инстанция в посока намаляване на размера му и обремененото съдебно минало, са изцяло неоснователни. Правилно е било прието от предходната инстанция, че с оглед данните по делото за деянието и дееца, с оглед целите на наказанието по чл. 36 НК, справедливия размер е от четири годи лишаване от свобода, в който смисъл е изменил присъдата. И според настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, тази санкция е напълно справедлива и съобразена с данните по делото за извършеното деяние и личността на дееца, с разпоредбите на чл. 54 НК, за индивидуализацията на наказанието. Няма никакво основание за намаляването й по размер, тъй като е съобразена с тези данни, с постигане целите й по чл. 36 НК. С оглед на изложеното, касационната жалба се явява изцяло неоснователна, поради което въззивният съдебен акт следва за бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 10/ 01.02.2012 г., постановено по внохд № 1196/2011 г., на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 4-ти състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: