Р Е Ш Е Н И Е № 589 гр.София, 31 януари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 2030/2012 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането от осъдения Ш. Б. С. за възобновяване на нохд № 634/2010 год. на Силистренския районен съд, наказателна колегия и отмяна или изменение на протоколното определение по чл.306 НПК от 17.07.2012 год. Поддържа се, че е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и на закона, довели до явна несправедливост на определеното при условията на чл.25 вр.чл.23 НК и увеличено на основание чл.24 НК наказание. Искането в посочения смисъл се поддържа и в съдебното заседание, включително и от служебния защитник, допълнено с мотиви за явна несправедливост поради завишен размер и на определеното с присъдата по това дело и потвърдено от окръжния съд наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че искането е допустимо, но неоснователно по съображения за правилно приложение на закона и липса на основания наказанието, увеличено при условията на чл.24 НК, да бъде определено като явно несправедливо. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Силистренският окръжен съд с решение № 14/06.06.2012 год. по въззивно нохд № 50/2012 год.(второ след отмяна на решение № 64/18.10.2011 год. по въззивно нохд № 235/2011 год. с решение № 7/08.12.2012 год. по нохд № 2962/2011 год. на Върховния касационен съд на процесуално основание) потвърдил присъда № 608 от 14.07.2011 год. на Силистренския районен съд (втора след отмяна на присъда № 798/03.11.2010 год. по нохд № 497/2010 год. на Силистренския районен съд с решение № 297/16.06.2011 год. по нохд № 1661/2011 год. на Върховния касационен съд по реда на възобновяването), с която признал подсъдимия С. за виновен в това, че на 03.03.2010 год. в гр.С. при условията на опасен рецидив е направил опит за кражба на имущество на обща стойност 209,23 лева от владението на [фирма], гр.С. като опита е останал недовършен поради независещи от дееца причини. На основание чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.4 вр.чл.18 вр.чл.58А, ал.4 вр.чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на 2 години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при условията по чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 ЗИНЗС. Приложил чл.59 от НК за времето на предварителното задържане. С определението по чл.306, ал.1, т.1 НПК е наложил едно общо наказание, най-тежкото от определените със споразумение № 735/29.09.2011 год. по нохд № 722/2011 год., влязло в сила на 29.09.2011 год., за извършено на 05.06.2010 год. престъпление по чл.196, ал.1, т.2 в р.чл.195, ал.1, т.4 вр.чл.18 вр.чл.29, ал.1, б.А и б.Б НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца; със споразумение № 339/30.03.2012 год. по нохд № 26/2012 год., влязло в сила на 30.03.2012 год., за извършено на 20.04.2010 год. престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б.А и б.Б вр.чл.20 вр.чл.26, ал.1 НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца и с присъда № 608/14.07.2011 год. по нохд № 634/2011 год., влязла в сила на 06.06.2012 год., за извършено на 03.03.2010 год. престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.4 вр.чл.18 вр.чл.29, ал.1, б.А и б.Б НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години – при условията на чл.25 вр.чл.23 НК. На основание чл.24 НК е увеличил това наказание с 6 месеца и решил въпроса за изтърпяването му с приложението на чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 ЗИНЗС. Приложил е чл.59 и чл.25, ал.2 НК за времето на предварително изтърпяване на наказанието. Възражението в искането, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, защото делото е разгледано и присъдата е постановена при предпоставките по чл.269 НПК, не се подкрепя от фактическа и правна страна. Видно от данните по делото С. е бил осъден при условията на задочно производство, но по нохд № 497/2010 год. на Силистренския районен съд и постановената присъда № 798/03.11.2010 год. е отменена по реда на възобновяването от състав на Върховния касационен съд с решение № 297/16.06.2011 год. по касационно нохд № 1661/2011 год. Образуваното по същия обвинителен акт нохд № 634/2011 год. на Силистренския окръжен съд е разгледано и е постановен съдебен акт-присъда № 608/14.07.2011 год., в присъствието и с участието на С. и защитник. Досъдебното производство също е проведено при участието на осъдения. Задочно осъдено е лице, което не е участвало в наказателното производство, но настоящият случай не е такъв. Неоснователно е твърдението в искането, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните му права с определяне на едно и също наказание от двата съдебни състава – с отменената присъда и с тази, която е потвърдена с решението по въззивно нохд № 50/2012 год. на Силистренския окръжен съд, както и че в определения му размер от 2 години не отговаря на изискванията за постигане на целите по чл.36 НК, защото е основано само на данните за предходните осъждания. Силистренският районен съд по искане и със съгласието на подсъдимия и при участието на защитник е разгледал делото по реда и при условията на гл.27 НПК. Спазил е процесуалните изисквания да обсъди събраните на досъдебното производство доказателства и е приел, че всички фактически обстоятелства по обвинителния акт се установя, включително с признанието на подсъдимия. Решението да наложи наказание лишаване от свобода в размер на 2 години е мотивирано подробно. Основано е на установените по делото индивидуализиращи обстоятелства, които са конкретизирани. Съобразено е с изискванията по чл.373, ал.2 НПК за определянето му при най-благоприятното приложение на закона – чл.58А вр.чл.55, ал.1 НК. Въззивният съд е приел, че са спазени правилата за оценка на доказателствения материал, за личността на подсъдимия и неговата обществена опасност, както и тази на извършеното деяние и не са нарушени тези за индивидуализация на наказанието. Направил е законосъобразен извод, че не е явно несправедливо и е изложил съображения за неоснователност на жалбата в тази част. При определяне на наказанието инстанциите по същество не са допуснали нарушение на процесуалните правила, защото са взели предвид и правилно оценили според изискванията на чл.107, ал.3 НПК всички доказателства - както тези, които отегчават отговорността му, така и тези, които я смекчават. Изводите за обществената опасност на деянието и дееца, както и решението за размера на наказанието не са повлияни от това по първата присъда, нито единствено от данните за многобройните осъждания, а са резултат от вътрешното убеждение, което са постигнали по реда и начина, предвидени в чл.14 НПК. Неоснователно се поддържа, че както срока от 2 години, така и приложението на чл.24 НК по отношение на общото наказание дават основание за извод, че е налице касационно основание за изменение по чл.348, ал.5, т.1 вр.чл.1, т.3 НПК. Това е възможно, но само в случаите, когато независимо, че наказанието е определено в предвидените от закона за извършеното престъпление предели, то очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 НК. От изложеното по-горе за начина, по който инстанциите по същество са формирали вътрешното си убеждение за размера на наказанието следва, че няма оценени във вреда на подсъдимия или неотчетени установени по делото обстоятелства от значение за индивидуализация на наказанието. Наказанието лишаване от свобода за срок от 2 години съответства на извършеното и на целите по чл.36 НК, поради което е справедливо. Законосъобразно е и приложението на чл.24 НК след определяне на общото наказание. Изводът, че само по този начин могат да бъдат постигнати целите на специалната превенция не е произволен, а основан на данните за цялостната престъпна дейност на подсъдимия, за степента на неговата и на деянията обществена опасност, на подбудите за извършване на деянията, за установената демонстрация въпреки налаганите наказания и изтърпяването им в местата за лишаване от свобода, кражбата да е възприета от него като нормален начин на живот, а законите в страната и правилата на обществото за обстоятелства, с които не желае да се съобразява. Като е спазил изискванията за пределите по чл.24 НК и е направил извод за необходимостта от увеличение на определеното общо наказание с цел поправяне и превъзпитание към спазване на законите, съдът не е допуснал нарушение, което да е основание от предвидените в чл.348, ал.1 НПК за изменение на оспорения акт. Предвид изложеното искането на осъдения е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от осъдения Ш. Б. С. за възобновяване на въззивно нохд № 50/2012 год. на Силистренския окръжен съд и отмяна или изменение на решение № 14/06.06.2012 год., с което е потвърдена присъда № 608/14.07.2011 год. и на определение № 580/17.07.2012 год. на Силистренския районен съд, постановени по отношение на осъдения Ш. Б. С. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/