О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 427 [населено място] 08.08.2017 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на първи август през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№1187/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК. С определение №860/13.03.2017г. по ч.гр.д.№1172/17г. Софийски апелативен съд е отменил определение №3437/08.02.2017г. и е допуснал обезпечение на бъдещ иск за неустойка, предявим от [фирма] срещу [фирма] чрез налагане на запор върху банкови сметки на бъдещия ответник до размер на сумата по бъдещия иск 50 000 лв. при гаранция в размер на 5000 лв. Срещу това определение на САС е подадена частна касационна жалба от [фирма],в която се твърди неправилност на изводите на въззивния съд,въз основа на които е постановено същото. Претендира се отмяната му и отхвърляне молбата за обезпечение. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите: 1.Длъжен ли е съдът да преценява всички доказателства и да основе определението си на обстоятелствата по делото и закона? и 2.Може ли приета от страните по един търговски договор неустойка за възпрепятстване влизането на договора в сила да бъде приравнена на обща клауза за неустойка,дължима за всяко нарушение на влязъл в сила и действащ търговски договор? Отговор на частната касационна жалба е депозиран от противната страна [фирма].В същия се оспорва наличието на предпоставките за допустимост на касационното обжалване на постановения от въззивния съд акт, а по същество счита частната касационна жалба за неоснователна. Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице и отговаря на изискванията на чл.274 ал.3 вр. чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. Съгласно чл.278 ал.4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл.274 ал.3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол. При произнасянето си ВКС взе предвид следното: За да отмени първоинстанционното определение,с което СГС е отказал да обезпечи бъдещия частичен иск за неустойка, апелативният съд е приел,че от представените към молбата договор и нотариална покана може да бъде направен извод за вероятна основателност на бъдещия иск за неустойка по чл.16 ал.2 от договора, поради неизпълнение на задълженията на изпълнителя. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по първия от поставените от частния касатор въпроси - същият е релевантен и осъществява както общия критерий за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК,така и допълнителния такъв сочен от частния касатор в хипотезата на т.1 на същия член и алинея,който е обоснован с възприетото в решение по чл.290 ГПК №27/02.02.15г. по гр.д.№4265/14г. на четвърто г.о. на ВКС.В противоречие с разрешението в него при постановяването на определението си въззивният съд не е съобразил обстоятелствата по делото,сочещи на нередовност на бъдещата искова молба.В обстоятелствената част на молбата по чл.390 ГПК са изложени твърдения, че сключеният между страните договор е влязъл в сила,като бъдещият ответник – изпълнител по него не е изпълнил нито едно от поетите с договора задължения,свързани с търговската продажба на определените количества от продуктите на бъдещия ищец,брандиране с рекламни елементи,рекламна дейност,промоции и маркетингови активности в обектите му. Твърдяно е също, че в резултат на това продължително неизпълнение,изразяващо се в бездействие, ищецът е развалил договора с едностранно волеизявление. Същевременно е посочено,че при тези обстоятелства за молителя е възникнало правото да иска от неизправната страна да му заплати уговорената в чл.16 ал.2 от договора неустойка,която ще претендира в частичен размер с бъдещия иск.Последната е предвидена не за случаи на неизпълнение,а за действия по възпрепятстване от страна на изпълнителя на влизането в сила на договора,включително – чрез сключване на аналогичен договор с друг производител/разпространител на бира,каквито твърдения молителят не е направил. Такова несъответствие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба е основание за нейната нередовност, а доколкото на обезпечаване подлежи само редовен иск /включително и който се заявява като бъдещ такъв/ и в производството по чл.390 ГПК съдът няма нито право,нито възможност да отстранява недостатъци, молбата е подлежала на отхвърляне. Като е допуснал въпреки това обезпечение на нередовен бъдещ иск, въззивният съд е постановил неправилно решение,което подлежи на отмяна. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване и ОТМЕНЯ определение №860/13.03.2017г. по ч.гр.д.№1172/17г. по описа на Софийски апелативен съд. ОТХВЪРЛЯ молбата на [фирма] за допускане на обезпечение на бъдещия му иск срещу [фирма] с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД в размер на сумата 50 000 лв.,предявим като частичен от пълния размер от 450 000 лв. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.