Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3 Р Е Ш Е Н И Е № 40 София, 02.05.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 5009 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303,ал.1, т.4. ГПК. С определение № 9 от 17.01.2018 г. на основание на чл.307,ал.1 ГПК е допусната е до разглеждане молба на Р. А. Ч. и Г. П. Ч. от 04.12.2017 г. за отмяна на влязло в сила решение № 169 от 30.10.2017 г. по гр.д. № 4377 /2016 г. по описа на Върховния касационен съд, трето г.о. с посочено основание по чл.303,ал.1,т.4 ГПК. Молителите твърдят, че решението на ВКС противоречи на решение № 57 от 31.03.2010 г. по гр.д. № 6 /2010 г. по описа на Златоградския районен съд, влязло в сила на 19.03.2011 г. Насрещната страна Р. М. П. твърди в писмен отговор, че молбата е неоснователна – не е налице тъждество, а различие в предмета на двата спора, по които са постановени двете решения. По основателността на молбата настоящият състав намира следното: С решение № 169 от 30.10.2017 г. по гр.д. № 4377 /2016 г. по описа на Върховния касационен съд, трето г.о., чиято отмяна се иска, е обезсилено решение № 223 от 30.05.2016 г. по гр.д. № 98 /2016 г. на Смолянски окръжен съд г.о. и потвърденото с него решение № 430 от 12.12.2015 г. по гр.д. № 825 /2014 г. на Смолянски районен съд. с което са отхвърлени искове на Г. П. Ч. и Р. А. Ч. за осъждане на Р. М. П. да им предаде владението на УПИ ХХ-230, кв. 24 по ПУП на [населено място], с площ 754 кв.м., ведно с построената в него паянтова жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м., при посочени граници на основание чл.76 ЗС. Съставът на Върховния касационен съд е приел, че решението е недопустимо, поради това, че съдът не е взел предвид влязлото в сила на 8.04.2014 г. решение по гр.д. № 77 /2011 г. на Златоградския РС с което е уважен иск на Р. М. П. срещу Г. П. Ч. и Р. А. Ч. с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението на процесния имот, с което е отречено правото на ищците по настоящото дело (разглежданото от ВКС дело) Ч. да владеят имота. След отговор на правен въпрос съставът на Върховния касационен съд е приел по същество, че искът по чл.76 ЗС е предявен от Ч. по настоящото дело на 14.05.2014 г. и има за предмет връщането на владението върху същия имот и се основава на факт, настъпил до приключване на съдебното дирене в производството по иска по чл.108 ЗС и взет предвид в същото, поради което е недопустим. С влязлото в сила на 19.03.2011 г. решение № 57 от 31.10.2010 г. по гр.д. № 6 /2010 г. по описа на Златоградския районен съд, е отхвърлен иск на Р. М. П. срещу Г. П. Ч. и Р. А. Ч. с правно основание чл.76 ЗС за УПИ ХХ-230, кв. 24 по ПУП на [населено място], с площ 754 кв.м., ведно с построената в него паянтова жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м., при посочени граници. Прието е, че по делото не е установено, че ищецът (Р. П.) е установил фактическа власт върху имота след като го е закупил Или: след като първоначално е отхвърлен иск на Р. М. П. срещу Г. П. Ч. и Р. А. Ч. с правно основание чл.76 ЗС за процесния имот (с решение № 57 от 31.10.2010 г. по гр.д. № 6 /2010 г. по описа на Златоградския районен съд), Р. П. е провел срещу Г. Ч. и Р. Ч. иск с правно основание чл.108 ЗС за същия имот (решение № 168 /30.12.2013 г. по гр.д. № 77 /2011 г. на Златоградския районен съд), след което е постановено решението, чиято отмяна се иска (решение № 169 от 30.10.2017 г. по гр.д. № 4377 /2016 г.на ВКС, III г.о.), с което е обезсилено решение, с което е отхвърлен иск на Г. Ч. и Р. Ч. срещу Р. П. с правно основание чл.76 ЗС за процесния имот. Настоящият състав намира, че няма противоречие между двете посочени решения: Исковете с правно основание чл.76 ЗС, по които те са постановени, са основани на различни факти – на различни твърдения за отнемане на владението – от различни лица (спорещите насрещни страни), в различни моменти и по различен начин. Поради което не е осъществено основанието за отмяна по чл.303,ал.1,т.4 ГПК. С оглед изхода от това производство молителите нямат право на разноски, а искането на насрещната страна за присъждане на направените разноски е основателно и доказано за сумата 1 100 (хиляда и сто) лева съгласно списък за разноски и два договора за процесуално представителство, в които е отразено уговарянето и заплащането на сумата. Воден от изложеното съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. А. Ч. и Г. П. Ч. от 04.12.2017 г. за отмяна на влязло в сила решение № 169 от 30.10.2017 г. по гр.д. № 4377 /2016 г. по описа на Върховния касационен съд, трето г.о., на основание чл.303,ал.1,т.4 ГПК. Осъжда Р. А. Ч. и Г. П. Ч. да заплатят на Р. М. П. сумата 1 100 (хиляда и сто) лева разноски за процесуално представителство в производството по молбата за отмяна. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.