Р Е Ш Е Н И Е   № 299   гр.София, 08 юли  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Второ наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети юни   две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                         ЖАНИНА НАЧЕВА                                                                                                                                              със секретар   Надя Цекова при участието на прокурора    НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)    ЛИДИЯ СТОЯНОВА нак.общ характер  дело № 259/2009 година   Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия Р. И. Т. против решение № 30/23.03.2009 год. по въззивно нохд № 26/2009 год. на Бургаския апелативен съд. Поддържат се доводи за съществено нарушение на процесуалните правила с неприложението на глава 27 НПК и нарушение на закона, довели до явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за определянето му при предпоставките на чл.55 НК и намаляване размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. Частните обвинители и граждански ищци Е. К. К. лично и като законен представител на К. К. К. и К. К. К. повереника, оспорват основателността на жалбата като в изложените съображения поддържат недопустимост да се приложи глава 27 НПК, след като за съда не съществува задължение, а само възможност дори и в случаите, когато са налице предвидените предпоставки. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че неправилно първоинстанционният съд е отказал да приложи особените правила на съкратеното съдебно следствие, както и че въззивният съд е бил длъжен да отстрани допуснатото нарушение. След като това не е направено в правомощията на касационната инстанция е да приложи чл.55 НК, в който смисъл жалбата е основателна и решението следва да бъде изменено. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Бургаският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 26/2009 год. потвърдил изцяло присъда № 3/16.01.2009 год. по нохд № 219/2008 год. на Ямболския окръжен съд, пети наказателен състав, с която признал подсъдимия Т за виновен в това, че на 28.09.2007 год. в област Ямбол при управление на МПС в нарушение на правилата за движение – чл.42, ал.1, т.2 и ал.2, т.2 ЗДвП по непредпазливост причинил смъртта на К. К. като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. На основание чл.343А, ал.1, б. Б вр.чл.343, ал.1, б. В вр.чл.54 НК го осъдил на 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Оправдал го за нарушения по чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 ЗДвП. Приложил чл.343Г НК и лишил подсъдимия Т от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца от влизане на присъдата в сила. Предявените граждански искове за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на: 70 хил.лева за Е. К. лично и по 90 хил.лева за Е. К. като майка и законен представител на малолетните К. К. и К. К. , а за имуществени вреди в размер на: 501 лева за Е. К. лично и по 125 лева за Е. К. като майка и законна представителка на малолетните К. К. и К. К. със законните последици. Отхвърлил исковете за разликата до пълните предявени размери за неимуществените вреди. Произнесъл се по въпросите за размера на държавната такса и дължимите разноски, за веществените доказателства по делото. Въззивният съд възприел изцяло установената фактическа обстановка. Направил извод, че събраните, проверени и оценени доказателствени материали са възможните и достатъчно и че с тях по предвидения процесуален ред са доказани всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и че не е било необходимо събиране на други доказателства за тези факти. Отговорил е на възражението за допуснато нарушение на процесуалните правила изразяващо се: в липса на мотиви в определението на първоинстанционния съд за отказа да се приложи процедурата по гл.27 като приел, че макар и да са правилни не са основание за отмяна или изменение на съдебния акт и като инстанция по същество изложила мотиви в подкрепа на основателността на решението за отказ. Изложил и подробни съображения, че макар и да има промяна в законодателството-чл.370, ал.2 НПК преди приключване на първоинстанционното производство/ДВ, бр.109/2008 год./, както тогава, така и към момента на провеждане на производството пред въззивната инстанция е предвидено задължение само за допускане на предварително изслушване, но не и непременно уважаване на искането за провеждане на съкратено съдебно следствие при условията на чл.371, т.2 НПК. Тези съображения настоящата инстанция не споделя, защото макар и първоинстанционният съд да е допуснал нарушение на правата на с. в процеса с отказа да се приложи облекчената процедура след като са били налице основания за това, въззивният съд като инстанция по същество е бил длъжен да констатира, че подсъдимият е направил пълни признания на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, дал е съгласие да не се събират нови доказателства и при постановяване на съдебния акт да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство (а допълнителната задача на вещите лица, намерила отговор в допълнителното заключение на експертизата, за която е направил искане защитникът е за неотносими към предмета на доказване обстоятелства) и съдът е постановил присъдата си след проверка и оценка само на събраните на досъдебното производство доказателствени материали, с които са установени признатите и от подсъдимия фактически обстоятелства по обвинителния акт. Затова вместо да отстрани допуснатото нарушение, изразяващо се в липса на мотивиран отказ въззивният съд е бил длъжен да приеме, че той е неоснователен и да измени присъдата като определи наказанието при предпоставките по чл.55 съобразно изискванията на чл.373, ал.2 НПК след като е приел, че подсъдимият е извършил престъпление, което е виновно и че следва да му бъде наложено наказание. К. не е изпълнил процесуалното си задължение в посочения смисъл въззивният съд е допуснал съществено нарушение на правата на подсъдимия, които могат да бъдат отстранени в настоящата инстанция след като основанията за това са в полза на подсъдимия и е от кръга на правомощията по смисъла на чл.354, ал.1, т.3 НПК като определи наказание при предпоставките по чл.55 НК. Индивидуализиращите обстоятелства са установени правилно от инстанциите по същество като са отчетени както данните за личността на подсъдимия и обществената му опасност с оглед поведението в обществото-макар и да не са изчерпателно изброени, така и тези за поведението му като участник в движението по пътищата- санкционирането му за други нарушения на правилата за движение, характерът и тежестта на извършеното, предмет на разглеждане в настоящото производство, правилно определени като отегчаващи обстоятелства. Разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК обаче не изисква наличието на предпоставките по чл.55, ал.1 НК. Задължително е приложението в производството по гл.27 при наличието на други предпоставки, а това са установените по делото и изискуеми по чл.371, т.2 НПК. С оглед на установените обстоятелства, имащи значение за отговорността на подсъдимия, отчитайки още резултата, последиците, въздействието, настоящият състав намира за справедливо и в съответствие с чл.35, т.3 НК и чл.36 НК наказанието пробация (с което се заменява наказанието лишаване от свобода, определено при предпоставките по чл.54 НК) със съответните пробационни мерки – по чл.42А, ал.2 НК – по т.2-задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и по т.5 – поправителен труд, която съгласно чл.43 НК следва да се изпълни по местоработата на подсъдимия – „П”ЕАД, гр. Б. за срок от една година и шест месеца от влизане на присъдата в сила и 20 процента удръжки от трудовото му възнаграждение в полза на държавата, като времето, през което се изтърпява тази мярка, да не се зачита за трудов стаж. В изложения смисъл въззивното решение следва да бъде изменено. Наложеното наказание „лишаване от право” по чл.37, ал.1, т.7 НК в размер на 1 година и 6 месеца съответства на изискванията за справедливост и целите по чл.36 НК. Неоснователно е възражението, че присъдените обезщетения за неимуществени вреди на наследниците на пострадалия по предявените граждански искове са определени в размери, които не съответстват на закона – чл.52 ЗЗД. Поначало въззивната инстанция законосъобразно е утвърдила извода, че са налице предпоставките за гражданска отговорност по чл.45 ЗЗД. Отчела е верността на изводите, че подсъдимият носи гражданска отговорност за резултата от извършеното от него престъпление, което е в причинна връзка с уврежданията и настъпилата в резултат на тях смърт на пострадалия.становените вреди – имуществени и неимуществени, са действителни, оценката на претърпените болки и страдания е в съответствие с данните за характера на отношенията между починалия и неговите съпруга и две малолетни деца, че те са непреодолими и дълбоки и са индивидуализирани по размер в съответствие с общоприетия принцип за справедливост по чл.52 ЗЗД. Гражданската отговорност е съответна на конкретното действително извършено от подсъдимия и последиците, липсата на основание за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД с оглед установеното, че пострадалият с поведението си като участник в движението при управлението на превозното средство не е допринесъл и не е съпричинил вредоносния резултат, поради което няма основание за намаляване на определените и правилно утвърдени от въззивния съд размери на обезщетения. В този смисъл доводите в жалбата на подсъдимия са неоснователни. Предвид изложеното решението следва да бъде изменено само в потвърдителната му част относно наказанието, а в останалата част да бъде оставено в сила. Затова и на основание чл.354, ал.1, т.3 вр.чл.348, ал.1, т.3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И:   ИЗМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 30/23.03.2009 год. по въззивно нохд № 26/2009 год. на Бургаския апелативен съд в частта относно наказанието, наложено на подсъдимия Р. И. Т., което при предпоставките по чл.55, ал.1, т.2, б. Б НК заменява с „пробация” и определя пробационни мерки по чл.42А, ал.2, т.2 – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година от влизане на решението в сила и т.5 – поправителен труд за срок от една година и шест месеца, който да се изпълни по местоработата на подсъдимия в „П”ЕАД гр. Б. при 20% удръжки от трудовото възнаграждение в полза на държавата като времето, през което се изтърпява мярката, не се зачита за трудов стаж. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/       /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: