Р Е Ш Е Н И Е № 488 гр. София, 15 януари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Бисер Троянов при участието на секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Ат.Гебрев изслуша докладваното от съдията Eлена Авдева дело № 1594/2012 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия И. Т. П. против решение № 101/29.05.2012 г. по внохд № 160/2012 г. по описа на Апелативен съд – гр.Пловдив. В жалбата се сочат касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че двете предходни инстанции са подходили повърхностно и формално при установяване на фактическата обстановка по делото. Съдът според касатора е възприел обвинителен уклон на тълкуване на доказателствата, пренебрегвайки част от тях. Жалбоподателят подробно се спира на опорочената процедура по извършената публична продан на имот на дружеството, чийто управител е И. П.. В заключение, в условията на алтернативност, се отправят две искания – за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия. Прокурорът пледира за отхвърляне на жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Окръжният съд в гр.Пловдив с присъда № 9 от 19.01.2012 г. по нохд № 1863/2010 г. признал подсъдимия И. Т. П. за виновен в това, че на 31.03.2006 г. в гр.Пловдив, в качеството на управител на [фирма] избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 75 886,67 лева, като потвърдил неистина в писмена декларация , изискуема по ЗКПО /отм./, поради което и на основание чл. 257,ал.1, пр.1 /отм./ във вр. с чл. 255, ал.1 , пр.2 и вр. с чл. 2 от НК го осъдил на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева, като го оправдал по обвинението за укрити данъци над посочения размер. На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът отложил изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Апелативният съд в гр.Пловдив с решение № 101 от 29.05.2012 г. по вход № 160/2012 г. потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна по следните съображения: Защитата на подсъдимия намира, че публичната продан на материални активи на управляваното от него дружество е дълбоко опорочена, поради което получените след приключването й суми не представляват приход, подлежащ на данъчно деклариране за нуждите на ЗКПО/отм./.С този аргумент се свързва както обективна , така и субективна несъставомерност по чл. 257 от НК /отм./ на действията на жалбоподателя при подаване на годишната данъчна декларация за 2005 г. Двете предходни инстанции са изследвали подробно това твърдение и са го отхвърлили като незаконосъобразно. Настоящата касационна проверка не дава основание за различно становище. От фактическа страна е установено , че подсъдимият П., в качеството на управител на [фирма], подписал и представил пред данъчната администрация годишна данъчна декларация съгласно чл.51 от ЗКПО /отм/, в която вписал положителен финансов резултат от 58,23 лева и корпоративен данък 8,73 лева. Тези цифри не отразявали действителния размер на реализираната през отчетния период печалба, тъй като не включвали сумата 505 911,10 лева с произход извършената в рамките на изпълнително производство продажба на имот на дружеството. Преизчислената данъчна основа в размера 505 969,33 лева обусловила и нов размер на корпоративния данък - 75 886,67 лева. Безспорно е по делото, че съдия – изпълнителят, след като получил от купувача продажната цена 715 010 лева, приспаднал задълженията на длъжника към кредиторите му и следващите се разходи. Остатъкът от 372 766,02 лева и следващият се ДДС от 69 800 лева постъпили по посочените от подсъдимия сметки на дружеството и били изразходвани. Така установените факти подкрепят направения от предходните инстанции извод, че по отношение на подсъдимия е възникнало данъчно задължение да декларира като приход сумата от продадените активи, макар продажбата да била извършена от съдия – изпълнител. Възможността за ревизия на процедурата на публичната продан била изчерпана в завършилите още през 2005 г.граждански производства, които подсъдимият инициирал. Възражението на защитата, че И. П. не бил уведомен надлежно за извършената продан, за да разпореди осчетоводяване на получената сума като приход от продажба, е опровергано чрез многобройни писмени и гласни доказателства. За илюстрация и в отговор на оплакванията в касационната жалба следва да се отбележат показанията на свидетелите Ч., Д., Илевска, данните от съдебно -счетоводните експертизи и от влязлото в сила решение № 1141/06.07.2005 г. по чгр.д.№ 1730/2005 г. на Окръжен съд - Пловдив. Последното е с особено значение в доказателствената съвкупност. То е постановено по жалба на И. П. по изпълнително дело № 33/2004 г. по описа на СИС при Районен съд- Асеновград. В качеството на длъжник П. атакувал действията на съдия – изпълнителя, с които е издадено постановление за възлагане на недвижим имот след проведена публична продан. Проведената процедура доказва категорично, че касаторът е бил известен за действията на съдия - изпълнителя. Нещо повече, в обясненията си пред първата инстанция /л.108 от досието на делото/ подсъдимият признал, че на 31.05.2005 г.неговият адвокат му връчил копие от постановлението за възлагане на имота, съдържащо данни за имота, купувача и цената. Тези детайли от фактическата обстановка, възприета от предходната инстанция, противостоят на позицията на подсъдимия, че към момента на деклариране той не бил надлежно информиран за продажбата и сделката не е била документално обоснована. Не могат да бъдат споделени и твърденията в касационната жалба за неправилно определени параметри на умисъла на подсъдимия, които били относими към чл. 313 от НК, а не към чл. 257 /отм./ от НК във вр. с чл. 255, ал.1, пр.2 от НК. В тази връзка съществени са показанията на свидетелката Ч., която съобщила за многократни разговори с подсъдимия относно документирането и отчитането на постъпилите от продажбата суми. И. П. се противопоставил на отчитането им като приход, като изтъкнал, че води дела и парите погрешно са постъпили по сметката без първични документи. Както бе изтъкнато по-горе подсъдимият бил информиран за продажбата, притежавал копие от постановлението на съдия- изпълнителя за възлагане, а делата за оспорването на публичната продан вече били приключили. За жалбоподателя било ясно, че преведените от районния съд суми не са аванс от клиент, както били осчетоводени, а имат своето основание в извършената публична продан.Въпреки заявлението на подсъдимия, че преведените от съдия - изпълнителя по ДДС и разплащателната му сметка суми били възприети от него като такива с неясен произход, той не се поколебал да се разпореди изцяло с тях. Коментарите относно отчитането на приходите от публичната продан на активите на дружеството се състояли между подсъдимия и свидетелката Ч. по повод изготвянето и подаването на годишната данъчна декларация по ЗКПО, което обективира знание у подсъдимия за значението на обсъжданите парични потоци за истинността на съставяния документ и за размера на дължимия данък. Ето защо съдът намира, че въззивната инстанция законосъобразно е потвърдила правните изводи на предходния съд относно субективната съставомерност на деянието като престъпление по чл. 257 от НК /отм./ във вр. с чл. 255, ал.1 , пр.2 от НК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1 , т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 101/29.05.2012 г. по внход № 160/2012 г. по описа на Апелативен съд – гр.Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.