Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                                                № 92     Гр.София, 27,07,2010 г.               В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди и десета година, в състав:                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска                                              ЧЛЕНОВЕ:           Дария Проданова                                                                                                                                                                                                            Тотка Калчева   при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 733 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:               Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “Л”О. , гр. С. срещу решение № 308/14.03.2009г., постановено по гр.д. № 1322/2007г. от Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 790/19.03.2007г. по гр.д. № 957/06г. на Варненския районен съд. С това решение са отхвърлени исковете на касатора против Е. “Н” и “Н”ЕО. за предаване на владението върху недвижим имот с площ от 15000 кв.м. в с. Р. гора, общ. Аврен, имот пл. № 77 при твърдяно основание придобивна давност, вследствие на владение, упражнявано в период от 6 години и 4 месеца, от които от 06.12.1996г. до 15.02.2001г. лично от “Л”О. , а за времето от 15.09.1994г. до 06.12.1996г. чрез присъединяване на владението на неговия праводател Е. “М”, както и исковете против В. С. К. за прогласяване на нищожността на нотариален акт № 10, том І, н.д. № 10/2000г. поради невярно съдържание, липса на задължителни реквизити по чл.476, б.”д” ГПК /отм./ и подписи на акта от страна на свидетелите, на основание чл.472 ГПК /отм./. Касаторът поддържа, че са налице отменителните основания по чл.281, т.3 ГПК. Моли, предявените искове да се уважат и да му се присъдят разноските по делото. Ответникът “Н” ЕО. , гр. В. оспорва жалбата. Претендира разноски. Ответникът Е. “Н” – П. Н. Ч. , гр. Д. и третите лица – помагачи Е. “М” – Б. М. К. , гр. С., В. С. К., гр. В. и С. К. К., гр. В. не вземат становище по жалбата. С определение № 170/05.03.2010г. по т.д. № 733/09г. ВКС, ТК, І отд. допусна касационно обжалване за произнасяне по въпросите: Добросъвестно ли е владението на приобретателя на недвижим имот, когато същият е придобит чрез сделка в изискуемата от закона форма – нотариален акт, но приобретателят не е знаел, че решението на О. събрание на кооперацията – продавач страда от порок, макар че това решение е влязло в сила?, Какво е съотношението между нормите на чл.26 ЗЗД и чл.64 ЗК /отм./ и по-специално нищожността на решението на О. събрание на кооперацията може ли да се релевира безсрочно или само в сроковете по чл.64 ЗК /отм./? и Придобиват ли стабилитет порочните решения на О. събрание на кооперацията и стават ли валидни и годни да породят правни последици, ако не са били атакувани по реда на чл.64 ЗК /отм./? За да постанови обжалваното решение въззивният Варненски окръжен съд е приел по иска по чл.108 ЗС, че “Л”О. не е собственик на процесния имот. Ищецът е сключил на 06.12.1996г. договор за замяна с Е. “М”, а по предявен от “Л” О. срещу Е. “Н” иск по чл.108 ЗС, по който ищецът е твърдял, че е собственик на основание на правната сделка, е признато, че договорът за замяна между едноличния търговец – праводател на ищеца и ПК “П” е недействителен, като сключен без надлежно решение на О. събрание на кооперацията. Въз основа на тези обстоятелства решаващият състав е изложил съображения, че ищецът присъединява владението на праводателя си, който е недобросъвестен, тъй като фактическата власт е установена по силата на нищожен договор. Не е изтекъл общо 10-годишният срок на непрекъснато владение и следователно не е придобита собствеността в лицето на последващия владелец - “Л” ООД. По въпросите, обосновали приложното поле на касационното обжалване. Добросъвестно ли е владението на приобретателя на недвижим имот, когато същият е придобит чрез сделка в изискуемата от закона форма – нотариален акт, но приобретателят не е знаел, че решението на О. събрание на кооперацията – продавач страда от порок, макар че това решение е влязло в сила? По този въпрос касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно т.ІІІ.10 на ППВС № 6/27.12.1974г. по гр.д. № 9/74г. владението, основано на нищожно придобивно основание, е недобросъвестно, освен когато нищожността е поради опрочена форма на валидност и приобретателят не е знаел за порока. Общото събрание на кооперацията взема решения за разпореждане с недвижими имоти съгласно чл.17, ал.1, т.9 Закон за кооперациите от 1991г. /отм./, като противоречащите на закона или на устава на кооперацията решения на О. събрание подлежат на отмяна по реда на чл.64 ЗК /отм./ по иск на член на кооперацията, на Контролния съвет или на прокурора. Законът за кооперациите от 1991г./отм./, както и сега действащият Закон за кооперациите от 1999г. не съдържат норми, регламентиращи основания за нищожност на решенията на общото събрание на кооперацията. В този смисъл, отговорът на първия поставен въпрос е обусловен от отговорите на втория и третия въпроси, по които касационното обжалване е допуснато съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно: Какво е съотношението между нормите на чл.26 ЗЗД и чл.64 ЗК /отм./ и по-специално нищожността на решението на О. събрание на кооперацията може ли да се релевира безсрочно или само в сроковете по чл.64 ЗК /отм./? и Придобиват ли стабилитет порочните решения на О. събрание на кооперацията и стават ли валидни и годни да породят правни последици, ако не са били атакувани по реда на чл.64 ЗК /отм./? По аналогия с разрешенията, дадени в ТР № 1/06.12.2002г. по тълк.д. № 1/2002г. на ОСГК на ВКС нищожност на решение на О. събрание на кооперация ще е налице при липсващо / невзето/ решение, което, обаче, е отразено като съществуващо в протокола на О. събрание и решение, взето от ОС, но извън пределите на неговата и на другите органи на кооперацията, компетентност. Тези основания за нищожност не съвпадат с основанията за отмяна на решения на ОС на кооперацията, които противоречат на закона или на устава и могат да се релевират чрез иск по чл.64 ЗК /отм./, сега чл.58 ЗК. Нищожността на решения на ОС би могла да се заяви чрез иск по реда на чл.97 ГПК /отм./, сега чл.124 ГПК безсрочно, включително и в друго производство чрез насрещен или инцидентен установителен иск. Пороците на решението на ОС на кооперацията, представляващи основания за отмяна и предмет на иск по чл.64 ЗК /отм./, не могат да се заявяват инцидентно в друго производство, както и след изтичане на изтичане на законоустановените срокове, както и трети лица, ако не са от кръга на легитимираните да искат отмяната им, не могат да се позовават на тези пороци. В този смисъл, порочните решения на ОС на кооперацията на основанията по чл.64 ЗК /отм./ придобиват стабилитет, ако не са били атакувани по специалния закон и трети лица – извън тези по чл.64, ал.2 ЗК /отм./, не могат да релевират незаконосъобраността им в други производства. Трети лица, чиито права са засегнати от нищожните решения на ОС на кооперацията, разполагат с правото на иск за прогласяване на нищожността. Следователно, по иск за обявяване на нищожност на прехвърлителна сделка, трето лице с правен интерес от предявяването му, би могло да твърди нищожност на сделката, поради нищожност на решението на ОС на кооперацията за разпореждане с недвижимия имот. Ако твърденията за нищожност на сделката се основават на незаконосъобразност или противоуставност на решението на ОС на кооперацията – прехвърлител, то същите не попадат в основанията по чл.26 ЗЗД. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че с оглед на даденото разрешение по втория и третия от поставените въпроси, отговорът на първия въпрос е обусловен от релевирания порок на решението на ОС на кооперацията. Ако владението на недвижимия имот е придобито чрез сделка в изискуеманата от закона форма, но приобретателят не е знаел, че решението на ОС на кооперацията за разпореждане с имота страда от порок, представляващ основание за отмяната му по чл.64 ЗК /отм./, то не са налице основания за обявяване на сделката за нищожна, поради което и фактическата власт върху имота се осъществява от неговия собственик. Ако владението на недвижимия имот е придобито чрез сделка в изискуеманата от закона форма, но приобретателят не е знаел, че решението на ОС на кооперацията за разпореждане с имота е нищожно, то ако нищожността на решението на ОС има за последица нищожност и на сделката съгласно чл.26 ЗЗД, владението на приобретателя е недобросъвестно. По същество на касационната жалба. Изложените основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК се основават на нарушение на процесуалните правила и на неправилно приложение на материалния закон, чието тълкуване касаторът свързва и с отговорите на въпросите по чл.280, ал.1 ГПК. Основният спор по делото е относно вида на упражняваното владение от ищеца по иска “Л” О. и за вида на владението на неговия праводател Е. “М”. С нотариален акт № 147 от 06.12.1996г. ищецът е придобил чрез замяна от Е. “М” недвижим имот – място извън регулационния план в м.”П” в землището на с. Р. гора, Варненска област. Ищецът е твърдял в исковата молба, че с решение по гр.д. № 3120/2001г. на Варненския районен съд нотариалният акт № 181/15.09.1994г., с която имотът е придобит от неговия праводател Е. “М” е нищожен, поради което съдът е отхвърлил иска му по чл.108 ЗС на основание договора за замяна от 06.12.1996г. По делото са представени решение от 20.02.2004г. по гр.д. № 3120/2001г. на Варненския районен съд и решение от 08.10.2004г. по гр.д. № 0663/2004г. на Варненския окръжен съд, като липсват данни въззивното решение да е влязло в сила. Нотариалният акт от 15.09.1994г. не включен в доказателствения материал по делото. При тези данни, след като страните не спорят, че решението по гр.д. № 3120/2001г. е влязло в сила, би могло да се приеме, че искът на “Л”О. срещу Е. “Н” за предаване на владението на имота съгласно чл.108 ЗС, е отхвърлен, като е прието, че ищецът не е собственик на имота на основание сделката за замяна от 06.12.1996г. Всички останали изводи на въззивния съд са основани на мотивите на решението по гр.д. № 3120/2001г. на ВРС, потвърдено с решението по гр.д. № 663/2004г. на ВОС. В мотивите на окръжния съд договорът от 15.09.1994г., сключен между Кооперация “П”, с. П. и Е. “М”, е обявен за недействителен, тъй като в нотариалния акт № 181/94г. прехвърленият имот не е описан с необходимите за индивидуализирането му имотни граници и липсва валидно решение на ОС на кооперацията за разпореждане с имота. По отношение на решението на ОС съставът е посочил, че същото не е взето с мнозинство от 2/3 от всички членове на кооперацията. Съгласно т.18 от ТР № 1/04.01.2001г. по тълк.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС мотивите на решението не се ползват със сила на пресъдено нещо. Следователно, изводите на въззивния съд относно основанието за нищожност на придобивното основание на праводателя на ищеца, с оглед на присъединяване на владението, са изградени в нарушение на процесуалните правила – чл.188 ГПК вр. чл.224 и чл.221 ГПК /отм./. Въззивният съд е следвало да формира собствени фактически и правни изводи относно вида на упражняваното владение от праводателя на ищеца, като се съобрази с пределите на силата на пресъдено нещо на решението по иска с правно основание чл.108 ЗС по гр.д. № 3120/01г. В случая, задължителната сила на решението за съда е само досежно отреченото право на собственост на ищеца на основание замяна на недвижимия имот. Не са твърдяни пороци на придобивното му основание, които да обосновават нищожност на сделката, а всички оспорвания касаят придобивното основание на неговия праводател. Ако сделката по нотариален акт № 181/94г.е нищожна, то ищецът е придобил имота от несобственик и следователно същият притежава качеството на добросъвестен владелец по чл.70, ал.1 ЗС. По отношение на владението на неговия праводател и с оглед на обстоятелството, че ищецът се позовава придобивна давност от 5 години чрез присъединяване към собственото си добросъвестно владение, на добросъвестното владение на праводателя си, съдът е следвало да се произнесе досежно придобивното основание на Е. “М”. Съдът по съществото на спора е следвало да събере като доказателства по делото нотариален акт № 181/94г., както и данни за влизане в сила на решението по гр.д. № 3120/01г. на ВРС. С оглед на тези обстоятелства и съгласно чл.293, ал.3 ГПК въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане на Варненския окръжен съд. При новото разглеждане съдът следва да започне производството по делото от фазата по събиране на доказателства, като приобщи към доказателствения материал нотариален акт № 181/94г. от 15.09.1994г., както и данни за влизане в сила на решението по гр.д. № 3120/01г. на ВРС, потвърдено с решението по гр.д. № 663/04г. на ВОС. При постановяване на решението въззивният съд следва да се произнесе относно пределите на силата на пресъдено нещо на решението по посочените граждански дела и да изложи съображения относно действителността или недействителността на придобивното основание на праводателя на ищеца с оглед на обосноваване на изводи за вида на упражняваното владение – добросъвестно или недобросъвестно. Решението следва да се отмени в частта по исковете за прогласяване на нищожност на нотариален акт № 10/2000г. предвид на обусловеността им от разрешението на спора по иска по чл.108 ЗС. На основание чл.294, ал.2 ГПК въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ решение № 308/14.03.2009г., постановено по гр.д. № 1322/2007г. от Варненския окръжен съд. ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.