2 Определение по ч.т.д.№ 763/2010 год. на ВКС-ТК, І т.о. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №______ София, ______ 2010 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на десети декември през две хиляди и десета година в състав: Председател: Таня Райковска Членове: Дария Проданова Тотка Калчева като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.гр.д.N 763 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от „Б. И. срещу Определение № 1140 от 30.06.2010 год. по ч.гр.д.№ 971/2010 год. на Софийски апелативен съд с което е потвърдено определението от 01.02.2010 год. по гр.д.№ 9750/2010 год. на Софийски градски съд. С това определение е прекратено на основание чл.232 ГПК производството по единият от активно субективно съединените искове, поради оттеглянето му от Г. П. и е постановено заличаването му като ищец. Производството е останало висящо по иска на П. Р. срещу „Б. И., който я изрично е заявила че подържа след оттеглянето на П.. Частната касационна жалба депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 вр.чл.274 ал.3 ГПК се подържа основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на въпроса: „При оттегляне на иска по чл.232 ГПК, следва ли по отношение на ответника да намира приложение чл.8 ал.1 ГПК?”. Настоящият съдебен състав счита, че поставеният въпрос е в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради което касационен контрол ще следва да бъде допуснат и ВКС се произнесе по същество. Становището на съдебния състав, че частната касационна жалба е неоснователна, произтича от следното: Правото на ищеца да оттегли по реда и в срока на чл.232 предл.1 ГПК иска си не е обусловено както от съгласието на ответника, така и от неговото становище, изразено по реда и смисъла на чл.8 ал.1 ГПК. Това е така на първо място поради обстоятелството, че право на изслушване има тази страна по делото, за чиито права и интереси би бил от значение съдебният акт, постановяването на който предстои. На второ място, чл.8 ал.1 ГПК няма предвид изслушване на страната по каквито и да било въпроси, а само по въпроси свързани с нейните права и интереси, обусловени от предстоящия съдебен акт. И на трето място, определението по чл.232 ГПК няма характеристиката на съдебен акт, произтичащ от упражняване/оспорване на спорното право. С валидно направеното оттегляне на иска по реда на чл.232 предл.1 ГПК, съдът е десезиран (оттеглянето е неоттегляемо) и висящността на спора по този иск – преустановена. С определението само се констатира това. Оттук и ирелевантността на становището на страната по делото, която е престанала да бъде страна по този иск (ако делото е останало висящо по друг иск, както е в случая). Тезата на касатора се дължи на игнориране на предпоставката за упражняване на правото на чл.8 ал.1 ГПК – значение на съдебния акт за правата и интересите на страната. В случая такава обусловеност липсва, поради което правилно съставът на С. е приел, че частната жалба на жалба на „Б. И. е неоснователна. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ без уважение частната касационна жалба на „Б. И. Определение № 1140 от 30.06.2010 год. по ч.гр.д.№ 971/2010 год. на Софийски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.