4 Р Е Ш Е Н И Е № 873/ 2010 гр. С., 18.01.2011 г. Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и десетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1757 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Агенцията за социално подпомагане –[населено място], представлявана от изпълнителния директор Г. Г. Дрянска-П., приподписана от младши юрисконсулт Д. Т., против въззивното решение № 77 от 24 февруари 2009 г., постановено по гр.д. № 936 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2008 г., с което е отменено решение № 114 от 20 октомври 2008 г., постановено по гр.д. № 1029 по описа на районния съд в[населено място] за 2008 г. в частите му, с които са отхвърлени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ и вместо тях е признато за незаконно уволнението на Б. Б. К., К. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и касаторът е осъден да заплати на К. сумата от 1940,40 лева обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, като за претенцията над посочения размер първоинстанционното решение е оставено в сила. Касационният контрол е допуснат с определение № 873 от 3 август 2010 г. поради наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос относно датата на прекратяване на трудовото правоотношение в случаите на недадено предизвестие и изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ. По поставения въпрос касаторът сочи, че е недопустимо да се приеме, че датата на прекратяване на трудовото правоотношение е датата на връчване на уволнителната заповед, след като уволненият е получил трудово възнаграждение и след нея. Ответникът Б. Б. К. от[населено място], чрез процесуалния си представител адв. В. Л., в отговора по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК не сочи доводи по поставения материалноправен въпрос. С решението си по поставения въпрос въззивният съд приел, че с оглед заявеното в заповедта за уволнение, че на ищеца ще бъде изплатено обезщетение за неспазен срок на предизвестие, следва да се приеме, че прекратяването на трудовия договор е настъпило в момента на достигане на предизвестието за уволнение до служителя на 17 април 2008 г., но към тази дата не е било налице реално съкращаване в щата и по този начин отложеното действие на заповедта – от 1 май 2008 г., не е произвело правни последици. По поставения въпрос касационният съд приема следното: Предизвестието по естеството си представлява уведомление отправено от едната страна в трудовото правоотношение към другата, съдържащо решението на първата да упражни потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, като то съдържа и посочване на срок – датата, от която започва да тече предизвестието, или срокът, след изтичане на който трудовият договор ще бъде прекратен. В случаите, когато по силата на закона страната може да прекрати трудово правоотношение с отправяне на предизвестие, според чл. 335, ал. 2, трудовият договор се прекратява с изтичане на срока на предизвестието, а при неспазването на срока на предизвестието – с изтичане на съответната част от срока на предизвестието. Неспазването на срока на предизвестието означава, че някоя от страните по трудовото правоотношение решава да не изчака неговото изтичане, а то да бъде прекратено преди този момент. Ако страната в трудовото правоотношение реши да се възползва от тази законова възможност, то трудовият договор се прекратява в деня на изтичане на тази част от срока на предизвестието, който страната, поискала прекратяването на договора преди изтичането на срока на предизвестието, е посочила. Следователно, меродавен е моментът на прекратяването на трудовото правоотношение, посочен от страната, която е поискала прекратяването му чрез незпазване срока на предизвестието. В случай, че предизвестие по силата на закона се дължи, но страната заяви, че не желае срокът да бъде спазен изобщо, то трудовото правоотношение се прекратява в момента на достигане на изявлението до другата страна, или в момента, който страната е определила като дата на прекратяване на трудовото правоотношение и страната дължи заплащане на обезщетение по чл. 220 КТ. Както приема постановеното по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на съдебната практика решение № 413 по гр.д. № 1804 за 2009 г. на ІV ГО, неспазването на срока на предизвестие има значение единствено относно дължимостта на обезщетението за неспазен срок за предизвестие. Следователно, разрешението на въззивния съд по поставения въпрос би било законосъобразно в случай, че работодателят бе отправил до ищеца предизвестие, по силата на което трудовото правоотношение се счита прекратено от датата на достигане на предизвестието до ищеца, тази дата е преди датата на влизането в сила на новото щатно разписание и работодателят изрично заяви, че дължи изплащане на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ – обезщетение за неспазено предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за един месец. При тази хипотеза трудовото правоотношение би следвало да се счита прекратено от датата на получаването на предизвестието от страна на работника или служителя. По касационните оплаквания: Съдът е сезиран с искове по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. В исковата си молба ответникът в касационното производство сочи, че заповедта за уволнение не е мотивирана, не е налице действително съкращение в щата, не е спазено изискването за подбор, допуснато е нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал. 2 КТ. В жалбата се сочи, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, защото изводите на съда за момента на прекратяване на трудовия договор са неправилни – до 30 април 2008 г. ищецът е получил трудово възнаграждение и му е изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазен срок на предизвестие; численият състав на касатора е безспорно намален и ищецът е заемал единствената длъжност “главен специалист”, която по новото щатно разписание от 1 май 2008 г. не съществува. Касационната жалба е основателна. Не е спорно, че със заповед от 8 април 2008 г. касаторът прекратил трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращение в щата, считано от 1 май 2008 г., като работодателят разпоредил на работника да се изплати обезщетение за неспазено предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение за един месец на основание чл. 220, ал. 1 КТ. В поименното разписание на длъжности от 1 април 2008 г. ищецът е записан с длъжността “главен специалист” и е единственият, който заема такава длъжност в регионалната дирекция; в поименното разписание на длъжностите от 1 май 2008 г. длъжността не е посочена. При това положение следва да се приеме, че прекратяването на трудовото правоотношение е надлежно мотивирано. Премахването на длъжността, заемана от ищеца, е в резултат на изпълнение на ПМС № 52/17 март 2008 г. и е в сила от 1 май 2008 г. Обстоятелството, че новото щатно разписание е утвърдено преди 1 май 2008 г. не създава незаконосъобразния ред на едновременно действие на две щатни разписания, тъй като изрично е посочено от кога последното влиза в действие. Посочената в заповедта дата, от която трудовото правоотношение следва да се счита прекратено, е съобразена с действащото от 1 май 2008 г. щатно разписание. Заповедта е връчена на ищеца на 17 април 2008 г., но съобразно заявеното от страната, ползваща се от правото да не спази срока на предизвестието, влиза в действие от 1 май 2008 г. Наличието само на една щатна бройка при използвания от работодателя ред за прекратяване на трудовото правоотношение води до извода, че за него не е съществувало задължението да осъществи подбор по чл. 329 КТ. На последно място, не може да се сподели тезата на ищеца за незаконосъобразност на уволнението предвид наличието на закрила по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал. 2 КТ. В декларация от 4 март 2008 г. ищецът заявил, че не е трудоустроен и не страда от заболяване, включено в обхвата на Наредба № 5/87 г. Според представените от ищеца експертни решения от 2006 г. са му определени 56% трайна неработоспособност със срок до 1 февруари 2009 г. заради заболяването псориазис. Предписание за трудоустрояване на ищеца по смисъла на чл. 317 КТ, отправено от съответния здравен орган до работодателя, не се установява по делото. При тези обстоятелства и при изрично заявеното от страна на ищеца, за работодателя не е съществувало задължението да осъществи процедурата по чл. 333, ал. 1 КТ. По посочените съображения следва да се приеме, че предявените искове, като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № 77 от 24 февруари 2009 г., постановено по гр.д. № 936 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2008 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете на Б. Б. К., ЕГН [ЕГН], с адрес в[населено място], ул. “Г. Б.” № 4, против Агенцията за социално подпомагане[населено място], [улица], за признаване за незаконно уволнението, извършено със заповед № ЧР-4 245 от 8 април 2008 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “главен специалист” в Р.[населено място] към А.[населено място] и за осъждането на Агенцията за социално подпомагане[населено място] да заплати на Б. Б. К. от[населено място] сумата от 1940,40 лева обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: