5 Р Е Ш Е Н И Е № 96 гр. София, 12 юли 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи април, две хиляди и шестнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Атанасова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Лада Паунова при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора Пенка Маринова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №387 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия В. Б. В. срещу решение №36 от 24.02.2016 г., постановено по ВНОХД №147/2015 г., по описа на Апелативен специализиран наказателен съд. С присъда, постановена на 01.01.2015 г. по НОХД №1902/2014 г. по описа на Специализиран наказателен съд подсъдимият В. Б. В. е признат за виновен в това, че на 17.09.2013 г. в [населено място], в качеството си лице от състава на МВР- главен полицай в РУ „Полиция“- [населено място], противозаконно повредил чужда движима вещ- лек автомобил /марка/, с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на П. П. П., като счупил чрез удар с полицейска палка, задното панорамно стъкло и пробил слънцезащитното фолио и по този начин причинил щети в размер на 270 лева, като на основание чл.216, ал.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл.142, ал.2, т.6 НК и чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК му е наложено наказание „пробация“ за срок от шест месеца, изразяваща се в следните пробационни мерки- задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен служител. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец П. сумата от 270 лева- обезщетение за претърпени в резултат на престъплението имуществени вреди, законната лихва върху тази сума, считано от 17.09.2013 г. до окончателното изпълнение на задължението и 840 лева- разноски по водене на делото. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати в полза на Държавата сумата от 980 лева- разноски по водене на делото. С въззивния съдебен акт постановената първоинстанционна присъда е изменена, като е намален размера на причинената в резултат на престъплението имуществена вреда от 270 лева на 215 лева, подсъдимият е оправдан за сумата от 55 лева, намален е размера на уважения граждански иск от 270 лева на 215 лева и е отхвърлен същия за разликата до пълния му размер от 55 лева. В останалата й част присъдата е потвърдена. В касационната жалба се сочат всички касационни основания. Поддържа се, че неправилно решаващите съдилища са преценили, че подсъдимият е осъществил престъплението, в което е обвинен, като фактическите им изводи са логически неверни. Оспорва се направения доказателствен анализ, като се поддържа, че са пренебрегнати множество обективни данни. Поддържа се, че неправилно е ценено заключението на приетата по делото експертиза, като не е отчетено това, че то е изготвена въз основа на доказателствени материали, които са събрани на досъдебното производство от некомпетентен орган в нарушение на процесуалния закон. Като съществено нарушение на процесуални правила се сочи и това, че цялото досъдебно производство е проведено от некомпетентен орган, в нарушение на чл.411в НПК. Твърди се, че същото не е било образувано по предвидения процесуален ред, защото първото действие по разследването- протокол за оглед на местопроизшествие също е осъществено от некомпетентен орган. По отношение на оплакването за неправилно приложение на материалния закон не се сочат конкретни доводи. По отношение на оплакването за явна несправедливост на наказанието се поддържа, че неправилно при определянето му е ценено като отегчаващо отговорността обстоятелство това, че В. е дисциплинарно наказван три пъти, като неправилно съдът е ценил представената кадрова справка, в която са отразени нарушение на трудовото законодателство, а не извършени престъпления. На тези основания, при условията на алтернативност, се предлага подсъдимият да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като бъдат дадени задължителни указания за приложение на закона, с оглед допуснатите съществени нарушения на процесуални правила. В хода на касационното производство защитниците поддържат касационната жалба, като възпроизвеждат отразените в нея оплаквания. Допълват, че наказателното производство се е развило въз основа на негоден обвинителен акт, тъй като същият е съставен в рамките на досъдебно производство, което не е било образувано по предвидения в НПК ред. Молят да бъдат отчетени и вътрешните противоречия в мотивите на въззивното решение, като поддържат, че то почива на показания на пристрастни свидетели. Прокурорът твърди, че при постановяване на въззивния съдебен акт не са допуснати твърдените в касационната жалба съществени нарушения на процесуални правила и материалния закон е приложен правилно. Предлага атакувания съдебен акт да бъде оставен в сила. Подсъдимият иска да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Основното оплакване, свързано с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, е за това, че досъдебното производство не е образувано по реда, предвиден в чл.212, ал.2 НПК и доказателствата са събрани от некомпетентен орган. Касационната инстанция категорично не споделя тази теза, като приема, че в хода на досъдебното производство (а и в съдебната фаза) не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. При внимателен преглед на материалите по делото може да бъде направен извод, че действията, осъществени на досъдебното производство до прекратяване на делото и изпращането му на Специализираната прокуратура действително са осъществени от следовател от Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура- Велико Търново, а не от следовател в Следствения отдел на Специализираната прокуратура, който е компетентен да извърши разследването, съгласно разпоредбата на чл.411в НПК. Правилно въззивният съд е констатирал това обстоятелство, като е използвал при установяване на релевантните за изхода на производството факти, единствено тези гласни доказателствени средства, които са събрани от разследващ орган по чл.411в НПК или са събрани в съдебната фаза на процеса. При преценка на основателността на оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуални правила, във връзка с порочното (според защитата) провеждане на досъдебното производство, трябва да бъде посочено това, че константната съдебна практика (в това число ТР №2/2002 г. ОСНК) приема, че нарушения на процесуални правила, свързани със събиране на доказателства или изготвяне на доказателствени средства, не могат да обосноват прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на преходна фаза на процеса. Ето защо всички оплаквания, свързани с начина на събиране на доказателства на досъдебната фаза и конкретно липсата на компетентност на разследващия орган не могат да обосноват извод за допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК, които налагат отмяна на постановения въззивен съдебен акт. Такова нарушение би било извършено, ако съдът бе основал фактическите си изводи на събрани по този начин доказателства, но видно от мотивите на атакувания въззивен акт решаващият съд е установил фактите като е кредитирал единствено тези доказателства, събрани в хода на съдебното производство, а не тези, които са събрани от орган, различен от този посочен в чл.411в НПК. Категорично не може да бъде споделено и оплакването, че неправилно е ценена допуснатата тройна авто- техническа експертиза, с която е установен механизма на причиняване на счупването на задното стъкло на автомобила. При изготвяне на заключението експертите са ценили само тези свидетелски показания, които са събрани в хода на съдебното производство, а не тези, събрани на досъдебната фаза. Вярно е, че са приложили и снимков материал, заснет при изготвяне на протокола за оглед, но това не може да опорочи заключението или да бъде преценено като нарушение на процесуални правила осъществено от решаващия съд, тъй като този протокол е бил съставен в началото на производството, когато не е бил конституиран обвиняемия и не е могла да бъде направена преценка кой следва да води разследването с оглед служебното качество на подсъдимия. Касационният съд не може да възприеме и оплакването, че по делото не е проведено досъдебно производство. Действително голяма част от доказателствата са събрани от орган, различен от този по чл.411в НПК, но от материалите, приложени по т.3 от досъдебното производство е видно, че разследването е прието от компетентен разследващ орган, както и следовател в Следствения отдел на Специализираната прокуратура е привлякъл и разпитал обвиняемия В. и му е предявил разследването. След като тези действия са осъществени при стриктно спазване на процесуалния закон- от компетентен разследващ орган, няма как да бъде прието, че по делото не е извършено досъдебно производство и изготвения в неговия край обвинителен акт е съставен в нарушение на закона. Предвид изложеното, касационният съд прецени, че в хода на досъдебното производство са осъществени нарушения на процесуалния закон, но всички те са относими към начина на събиране на доказателствата. Тези нарушения могат да бъдат пречка за ползване на събраните доказателствени материали, но не могат да бъдат преценени като съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК. Всички действия, свързани с установяване на фигурата на обвиняемия, повдигане и предявяване на обвинението, предявяването на разследването и изготвянето на обвинителен акт са осъществени от компетентен орган, респективно липсват формални предпоставки да се прецени, че на досъдебното производство са засегнати правата на привлеченото към наказателна отговорност лице и делото трябва да бъде върнато за повторното провеждане в началната фаза на процеса. Касационният съд не възприе и оплакванията, че решаващите съдилища са направили непълен и погрешен анализ на доказателствата. От показанията на свидетелите К., Н. и П. се установява по несъмнен и категоричен начин обстоятелствата, случили се непосредствено преди, по време и малко след извършване на инкриминираното деяния. В показанията си тези свидетели еднопосочно и подробно поддържат, че подсъдимият е счупил задното стъкло на автомобила с ръба на служебната си палка, като тези гласни доказателствени средства се подкрепят категорично и от заключението на приетата авто- техническа експертиза. Показанията на тези свидетели не опровергават и от обясненията на подсъдимия В. и показанията на колегата му М., които поддържат, че не са възприели извършването на инкриминираното деяние (подсъдимият отрича да го е осъществил), но нямат обяснение кое е причинило счупването на стъклото. Следва да бъде посочено това, че противоречията между показанията на свидетелите са за това как е бил облечен подсъдимият, по какъв начин се е представил, какво му е отвърнал водача на автомобила П.- все обстоятелства, които не са пряко свързани с основния факт на доказване и нямат отношение към въпроса кой и по какъв начин е причинил счупването на стъклото. За тези обстоятелства показанията на тримата посочени по- горе свидетели са еднопосочни и изцяло подкрепят обвинителната теза. При прегледа на мотивите на атакувания въззивен съдебен акт не се констатират непълноти или логически неясноти при анализа на доказателствения материал, като съдът е събрал и подробно обсъдил всички доказателства е и доказателствени средства. Именно въз основа на този пълен и верен доказателствен анализ е постановен и въззивния съдебен акт. Предвиди изложеното, касационният съд прецени, че не са налице основания за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за произнасяне от друг състав на въззивния съд, тъй като в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. По оплакването за неправилно приложение на материалния закон: В касационната жалба няма доводи, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Настоящият съдебен състав приема, че в отсъствието на конкретни оплаквания за приложението на материалния закон, не е необходимо да бъде обсъждано приложението му, защото от разпоредбите на чл.347 НПК и чл.351 НПК следва извод, че пределите на касационното производство се определят от направените с жалбата конкретни възражения. При липсващи такива, за съда не съществува задължение да провери изцяло правилността на атакувания въззивен съдебен акт, тъй като в това производство по отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК служебно начало няма. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Касационният съд прие, че правилно при индивидуализация на наказанието на подсъдимия В. са ценени като смекчаващи отговорността му обстоятелства трудовата му ангажираност, чистото му съдебно минало и сравнително ниската стойност на причинените с извършеното инкриминирано деяние вреди. Правилно като отегчаващо отговорността обстоятелство е преценено това, че подсъдимият трикратно е бил наказван. Вярно е, че тези наказания са свързани с осъществяване на задълженията му по трудово правоотношение, но същите имат значение и правилно са били ценени при решаване на въпроса какво наказание да бъде наложено, тъй като същите са относими към личността му и имат значение за оценка на обществената опасност на В.. Не може да бъде възприета тезата на защитата, че единствено, осъществени престъпления, но не и нарушения на трудови задължения (още повече от служител на МВР) следва да бъдат отчитани при индивидуализация на наказанието, защото основната цел на изтърпяването му е постигане на целите на специалната превенция, което е основание неговия вид и размер да бъде съобразен с конкретните данни на личността на извършителя без значение дали той е осъждан или не. Съдът прецени, че отмереното на подсъдимия В. наказание категорично не е несъразмерно тежко. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че то е определено при приложението на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК. Срокът на определеното наказание „пробация“ от шест месеца не следва да бъде намален, тъй като редукцията му би била несъответна на извършеното престъпление и изтърпяването му не би постигнало целите на чл.36 НК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №36 от 24.02.2016 г., постановено по ВНОХД №147/2015 г., по описа на Апелативен специализиран наказателен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.