О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 126
Гр. София, 09.03. 2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на първи март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 2071/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, предявена от ЕКОТЕРРА Е. [населено място], чрез процесуален представител – адв. М. Х., против определение № 2683/01.08.2016 г. по ч.гр.д.№ 2693/2016 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на касатора срещу определение № 1411/15.03.2016 г. по т.д.№ 5097/13 г. по описа на Софийския градски съд. С последното е прекратено производството по делото и същото е изпратено за разглеждане на Административен съд – София град по компетентност.
В частната жалба се излага, че определението е неправилно – постановено в нарушение на закона. Оспорва се изводът на въззивния съд, че правоотношенията, предмет на спора в исковото производство, са административноправни. Сочи се, че в случая редът по АПК за атакуване на заповедта на ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ /за отказ за извършване на окончателно плащане и за възстановяване на авансово полученото плащане в размер на 367 472 лв./, по повод на която е предявен настоящият осъдителен иск, е изчерпан - АССГ е прекратил като недопустимо производството по жалбата против тази заповед и определението му е потвърдено от ВАС. Мотивите на административните съдилища са, че отношенията между страните, обективирани в договор 12/121/01171 по мярка 121 от Програмата за развитие на селските райони, на осн. чл.35 ал.2 от Наредба № 8/03.04.2008 год. /относно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства” от П. за периода 2007 – 2013 г./, са гражданскоправни и споровете във връзка с изпълнението на договора следва да се разглеждат по общия исков ред. Твърди се, че САС неправилно е придал обратно действие на ТР № 8 от 11.12.2015 г. ВАС, при това същото е неотносимо в конкретната хипотеза, т.к. отношенията нормативно се уреждат с Наредба, различна от тази, по приложението на която е постановено тълкувателното решение. Обратно действие е придадено и на З., макар законът изрично да постановява, че приетите от МС нормативни актове, уреждащи обществени отношения, предмет на този закон, запазват своето действие за програмния период 2007 – 2013 г. По тези съображения се моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждането на спора, евентуално този съд да бъде задължен да постанови връщане на платената за образуване на производството държавна такса в размер на 16 233 лв.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят поставя въпроса: Дали договорът /в случая - за закупуване на земеделска техника и комплексно оборудване за биологично производство на ягодоплодни и трайни насаждения по мярка 121 от Програмата за развитие на селските райони/, сключен на основание чл.35 ал.2 от Наредба № 8/03.04.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., е източник на гражданскоправни или на административноправни отношения, с оглед това, кой компетентен съд следва да разгледа исковата молба между страните във връзка с изпълнението му. Твърди се, че този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата, видно от определение по т.д.№ 4289/2013 г. на ВКС, ІІ ТО във връзка с цитираните в него решения на САС и СГС, определение по т.д.№ 2947/2015 г. на ВКС, ІІ ТО, вр. цитираните в него решения на САС и СГС, в които, обратно на обжалваното определение, е прието, че отношенията по такива договори са гражданскоправни.
Ответната страна – Държавен фонд ЗЕМЕДЕЛИЕ [населено място], чрез пълномощника си ст.ю.к. М., изразява становище, че частната жалба е неоснователна. Счита, че исковата молба попада в приложното поле на чл.19а АПК, т.к. сключеният между страните договор е административен, а Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, вкл. и Д., препраща към нормите на АПК. Моли частната жалба да бъде отхвърлена, с присъждане на разноските - ю.к. възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирано лице, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е депозирана в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК.
За да потвърди обжалваното първоинстанционно определение, съставът на въззивния съд е счел същото за правилно, като е препратил към мотивите му, а допълнително е изложил следното:
Договорът между страните е сключен по реда на чл.21 ал.2 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /тази констатация на въззивния съд е неправилна, договорът е сключен на основание чл. 35 ал.2 от Наредба № 8 от същата дата/. Съгласно ТР № 8/11.12.2015 г. по т.д.№ 1/2015 г. на О. на І и ІІ колегия на ВАС, договорът по чл.21 ал.2 от Наредбата не е източник на граждански правоотношения, а на административноправни такива. Страните по него не са равнопоставени, а цялата дейност по сключването и изпълнението му е административна. Следователно договорът не е източник на граждански права по смисъла на чл.2 ГПК и гражданските съдилища не са компетентни да разглеждат възникнали от такива договори спорове. Споровете, възникнали по повод съществуването, прекратяването и изпълнението на договорите по чл.21 ал.2 от Наредба № 9/03.04.2008 г. са подведомствени на административните съдилища, съгласно чл.128 АПК в различните хипотези.
В мотивите на първоинстанционното определение, към които е препратено, съдът също се е позовал на посоченото тълкувателно решение, като е посочил, че разрешението в него следва да се приложи към отношенията по повод на всички мерки по Програмата за развитие на селските райони, поради идентичност на правната им характеристика. Позовал се е и на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, като е счел, че той не дава правна уредба на нови отношения, а само легално ги регламентира, като преди това те са били уредени от различни подзаконови нормативни актове, вкл. Наредби № 8 и № 9 от 03.04.2008 г. Счел е по посочените причини, че правната им същност следва да бъде еднакво третирана, независимо дали правопораждащият фактически състав е осъществен преди или след влизане в сила на закона. Позовал се е на нововъведеното в правната ни система понятие „административен договор”, под чиято квалификация попада и договорът между страните, както и на нормата на чл.162 ал.2 т.8 ДОПК, че вземането за възстановяване на усвоени средства по проект, финансиран от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, представлява публично държавно вземане.
Настоящият съдебен състав намира, че формулираният правен въпрос е от значение за изхода по конкретното дело и отговаря на общото изискване за достъп до касация. Хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК се доказва от представената от жалбоподателя съдебна практика, поради което определението следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По въпроса, дали договорът, сключен на основание чл.35 ал.2 от Наредба № 8/03.04.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 год., е източник на гражданскоправни или на административноправни отношения, и кой съд е компетентен да разгледа спора за изпълнението на този договор, следва да се съобрази следното:
В представените от частния жалбоподател влезли в сила съдебни актове няма данни да е имало развит спор относно компетентността на гражданските съдилища да разгледат исковите молби на бенефициенти по посочената по-горе Програма против ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ за заплащане на съответната част от уговорената безвъзмездна финансова помощ, поради неоснователен отказ на ответника да стори това, на основание чл.79 ал.1 ЗЗД. Доколкото тази компетентност засяга допустимостта на исковия процес /в този смисъл - Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016 г. на ОС на съответните колегии на ВАС и ВКС по тълк. дело № 1/2015 г./, то за нея съдът следи служебно. При съмнение за вероятна недопустимост, касационният съд е длъжен да допусне обжалване на въззивното решение – т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. С влезлите в сила решения, недопуснати до касационно обжалване, е прието, че споровете на посоченото по-горе основание са гражданскоправни и че договорът по Наредба № 8 от 03.04.2008 г. е източник на облигационни правоотношения между сключилите го страни /впрочем в този смисъл са и мотивите на АССГ и ВАС за прекратяване на образуваното по жалба на ЕКОТЕРРА Е. против отказа на Фонда да заплати процесната сума административно производство, приключило преди образуване на настоящото, респективно правото на административноправна защита на жалбоподателя по реда на АПК е било предварително отречено с влязъл в законна сила съдебен акт/.
В хода на процеса е прието ТР № 8/11.12.2015 г. на ВАС – О. на І и ІІ колегия по тълк. д.№ 1/2015 г., според което актовете, издавани от РА Д. по чл.26 ал.1 т.3 и чл.33 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., са индивидуални административни актове и подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. Доколкото съответните разпоредби в Наредба № 9 и в Наредба № 8 са идентични, приложението на тълкувателното решение се разпростира и върху тези по Наредба № 8/03.04.2008 г.
Непосредствено след решението, на 22.12.2015 г. е обнародван и Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, вкл. на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /З./, в сила от 25.12.2015 г., съдържащ изрична правна уредба, че сключените по този закон договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ са административни. С изменението му /ДВ, бр.74 от 20.09.2016 г./, в ПЗР на същия е създадена нова процесуална норма с обратно действие – считано от 25.12.2015 г., а именно § 10, ал.3, според която образуваните до влизане в сила на този закон гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по досегашния ред. След влизане на закона в сила, по въпросите относно компетентния съд е създадена трайна практика по реда на чл.135 ал.4 АПК на петчленни състави на ВКС и ВАС /по спорове за подсъдност между общите и административните съдилища/, незадължителна съдебна практика на ВКС, както и задължителна такава, според която, въз основа на разпоредбата на § 10 ал. 3 ПЗР З., заварените от закона искови производства по искове на бенефициенти за заплащане на дължимата финансова помощ, вкл. по договори, сключени по реда на чл.35 от Наредба № 8/03.04.2015 г., се довършват по досегашния – т.е. гражданскоправен – ред.
Следователно, независимо от изведения по тълкувателен път, паралелно с възприетия от законодателя начин на третиране на подобни правоотношения като административноправни, заварените, висящи дела, образувани пред гражданските съдилища, се довършват от тях.
С оглед гореизложеното, отговорът на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, следва да бъде: Договорът, сключен на основание чл.35 ал.2 от Наредба № 8/03.04.2008 год. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 год., е източник на административноправни отношения. Компетентен да разгледа спора по изпълнението на този договор е административният съд, освен ако, преди влизане в сила на З., спорът по изпълнението му е предявен от бенефициента пред гражданския съд, в който случай делото следва да бъде приключено от този съд по реда на ГПК.
С оглед горното, обжалваното определение се преценява като неправилно. Макар въззивният съд да е преценил правилно характера на сключения между страните договор, то с оглед последващото изменение на § 10 от ПЗР З. с придадено обратно действие, спорът следва да бъде разгледан от съда, пред който е било образувано завареното исково производство, а именно – СГС. Определението следва да бъде отменено, а делото – да се върне на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 2683 от 01.08.2016 г. по ч.гр.д.№ 2693/2016 г. на Софийския апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 2683/01.08.2016 г. по ч.гр.д.№ 2693/2016 г. на Софийския апелативен съд и потвърденото с него определение № 1411/15.03.2016 г. по т.д.№ 5097/2013 г. по описа на Софийския градски съд.
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|