Ключови фрази
Негаторен иск * защита правото на собственост от неоснователни действия * преустройство * трето лице * косвен съдебен контрол * делба * правен интерес

Р Е Ш Е Н И Е

№ 173

гр. София, 14.06.2012

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на десети май две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.дело № 1045 по описа на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. Т. срещу Решение № 743/07.06.2011 г. на Варненския окръжен съд по в.гр.д.№ 2349/10 г. С обжалваното въззивно решение е потвърдено Решение № 2946/28.07.2010 г. по гр.д.№ 5036/07 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против М. Г. К. и С. О. К. иск с правна квалификация чл.109 ЗС- за осъждане на ответниците да преустановят действията си, с които накърняват правото на собственост на ищцата върху ½ ид.ч. от съсобствения между страните магазин на партерния етаж на сградата на [улица] [населено място] заедно с принадлежащото към него избено помещение на площ от 48 кв.м. под магазина, изразяващи се в премахване на междинните стени между отделните избени помещения, като възстановят съществуващото положение от преди нарушението. В касационната жалба се твърди, че така постановеното въззивно решение е неправилно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства, необоснованост на възприетите от въззивния съд фактически изводи и нарушаване на материалния закон. Моли се за неговото отменяване и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения негаторен иск със законните последици.
Ответниците по касационната жалба- М. Г. К. и С. О. К. са депозирали по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор, с който молят обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила като правилно. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържат становище за недопустимост на исковото производство поради настъпил в хода на касационното производство нов факт- прекратяване на съсобствеността между страните по отношение на процесния имот чрез делба по реда на чл.203 ЗУТ, като за всяка от страните са обособени реални дялове, в резултат на което се поддържа, че ищцата е лишена от интерес да претендира възстановяване на съществуващото преди твърдяното нарушение положение в общото избено помещение.
С определение № 84/ 06.02.2012 г., постановено по реда на чл.288 ГПК, касационната жалба е допусната до разглеждане на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК- поради несъобразяване на въззивното решение със задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, по въпрос, свързан със значението на одобрения от административните органи проект за построяване и преустройство, когато това преустройство накърнява правата на трети лица, както и във връзка с възможността в исковото производство по чл.109 ЗС да се извърши косвен съдебен контрол по отношение на материалната законосъобразност на административния акт, ако засегнатият от него собственик не е могъл да участва в производството по издаването му.
Върховният касационен съд, след като извърши служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното въззивно решение, намира следното:
Възражението на ответниците за недопустимост на предявения осъдителен негаторен иск с правна квалификация чл.109 ЗС поради настъпила в хода на касационното производство промяна в правното положение на спорещите страни е основателно. Поначало е вън от съмнение, че всеки съсобственик разполага със защита във всички случаи, при които друг участник в общността извършва в общия имот такива въздействия, които накърняват субективните му права, независимо от наличието на административен акт, разрешаващ преустройството. Това е така, тъй като наличието на редовни строителни книжа установява само благоустройствената допустимост на строителството от гледна точка на обществения интерес, но не лишава засегнатите от него трети лица да се защитят с иска по чл.109 ЗС. В този смисъл е константната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК /Решение № 324 от 21.06.2010 г. по гр.д.№ 1320/09 г. на ІІ г.о., Решение № 453 от 06.01.2011 г. по гр.д.№ 815/10 г. на ІІ г.о., Решение № 127от 12.05.2011 г. по гр.д.№ 484/10 г. на ІІ г.о./, както и задължителните разяснения, обективирани в ТР № 31/84 г. от 06.02.1985 г., ОСГК на ВС. В този смисъл ищцата разполага с правен интерес да иска възстановяване на съществуващото преди твърдяното нарушение на ответниците фактическо положение в общото избено помещение и възстановяването му във вида, съществувал преди нарушението чрез изграждане на премахнатите междинни стени между отделните помещения. Така първоначално съществуващото правно положение на съсобственост върху избеното помещение, с оглед на която е предявен иска по чл.109 ЗС, е претърпяла обаче съществена промяна по силата на извършената в хода на касационното производство делба, като чрез теглене на жребий по реда на чл.291 ГПК /отм./ след влизане в сила на разделителния протокол всеки от съделителите е придобил реален дял от общия магазин и от принадлежощо към него избено помещение, което се явява процесно в настоящото производство. На това основание Н. Т. е станала индивидуален собственик на магазин в партерния етаж на сградата с площ от 18,43 кв.м. и на избено помещение с площ от 18,10 кв.м., подлежащи на обособяване по реда на чл.203 ЗУТ. Така промененото правно положение я лишава от правен интерес да претендира по реда на чл.109 ЗС възстановяване на предишното фактическо положение в общото избено помещение чрез повторно изграждане на премахнатите вътрешни междинни стени. Това е така, тъй като негаторният иск е правно средство за привеждане на фактическото състояние на имота в съответствие с действителното правно положение, а в конкретния случай като резултат от извършената делба последното вече е различно от първоначалното и изключва възстановяването на мазето във вид различен от този, който налага преустройството по чл.203 ЗУТ. Следва да се държи сметка и за това, че законът изисква самостоятелните дялове да бъдат обособени “без неудобства, по-големи от обикновените”, а възстановяването на премахнатите вътрешни стени, последващото премахване на които вероятно би било наложително за нуждите на преустройството, е свързано именно с такива значителни неудобства. В този смисъл съдът, разглеждащ негаторния иск, е длъжен да отчете така настъпилата в хода на производството правна промяна, налагаща да се съобрази необходимостта от изпълнение на решението за извършване на делбата по реда на чл.203 ЗУТ, която по изложените съображения лишава ищцата от правен интерес да иска възстановяване на предишното фактическо състояние на общия имот, което не кореспондира с новосъздаденото правно положение.
Предвид изложените съображения, обжалваното въззивно решение на Варненския окръжен съд, както и потвърденото с него първоинстанционно решение на Варненския районен съд следва да бъдат обезсилени поради недопустимост на разгледания с тях иск, а производството по делото- прекратено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение № 743/07.06.2011 г. на Варненския окръжен съд по в.гр.д.№ 2349/10 г. и потвърденото с него Решение № 2946/28.07.2010 г. по гр.д.№ 5036/07 г. на Варненския районен съд, като ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.