О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 200
[населено място], 03,05,2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№174/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
С определение №3622/14.12.2015г. по ч.т.д.№5174/15г. Софийски апелативен съд ТО 3 с-в е оставил без уважение частната жалба на Б. М. срещу определение №7248/23.11.15г. по т.д.№7339/2015г. по описа на Софийски градски съд,с което е отказано освобождаването му от плащането на държавна такса по подадената от него молба по чл.625 от ТЗ и от разноски в производството.
Срещу това определение на САС е подадена частна касационна жалба от Б. М.,в която се твърди неправилност, незаконосъобразност и несъответствие със съдебната практика на изводите на въззивния съд за неоснователност на молбата му. Жалбоподателят счита,че правната норма на чл.83 ал.2 от ГПК се отнася за всички физически лица и е приложима,както в исковото производство, така и в производството по молба по чл.625 от ТЗ,предвид това,че последното също има състезателен характер.Претендира се отмяна на определението на въззивния съд.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна,срещу определение,подлежащо на касационно обжалване по реда на чл.274 ал.3 от ГПК,поради което е процесуално допустима.
В изложението към частната жалба в т.3 са формулирани три въпроса, които се поддържат с допълнителния критерий на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Въпросите се свеждат до един в смисъл: „Приложима ли е нормата на чл.83 ал.2 от ГПК за освобождаване от държавна такса и разноски на физическо лице,когато то се явява в качеството на лице по чл.625 от ТЗ при подадена от него молба за откриване на производство по несъстоятелност на търговец?“
Съгласно чл.278 ал.4 от ГПК правилата за касационно обжалване на решенията намират субсидиарно приложение и спрямо определенията. Поради това и на основание чл.274 ал.3 от ГПК следва да бъде извършена преценка за наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
За да потвърди определението на СГС,с което молбата на частния жалбоподател за освобождаване от държавна такса по молбата му за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма] е оставена без уважение,САС е изложил съображения,че спрямо производството по несъстоятелност не са приложими разпоредбите за освобождаване от държавна такса,доколкото не се касае за исково производство.Поставеният от жалбоподателя въпрос осъществява характеристиките на правен такъв по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК , тъй като е пряко относим към решаващите мотиви на въззивната инстанция,послужили на съда за крайния му извод при постановяване на атакуваното определение.
Съставът на ВКС, ТК, първо отделение намира, че определението следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид наличието и на допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.3 ГПК,съобразно приетото в т.4 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС – въпросът, уточнен в горния смисъл, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото .
За да отговори на така формулирания въпрос,настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, първо отделение взе предвид следните съображения:
Процесът по откриване на производството по несъстоятелност на търговско дружество е особен вид състезателно производство, за осъществяването на което са предвидени от законодателя в част Четвърта от Търговския закон специални правила. Това производство може да бъде инициирано както от самия длъжник,ликвидатор на дружеството или НАП, така и от лице, притежаващо качеството кредитор на дружеството по търговска сделка,въз основа на подадена от него молба.Последното може да бъде както юридическо,така и физическо лице.Същото обаче не е ищец по смисъла на ГПК. Не е случайно,че в ТЗ законодателят е употребил думата „молба“,а не „искова молба“,както в ГПК,тъй като предмет на производството по ТЗ не е защита на индивидуално материално право на това лице по възникнал гражданско-правен спор с ответника /както е в исковото производство/.По отношение на конкретното вземане по твърдяната от молителя търговска сделка не се формира сила на пресъдено нещо с постановяването на крайния съдебен акт. Решението по молбата,с която е сезиран съдът и с което се открива производство по несъстоятелност на неплатежоспособния или свръхзадължен длъжник, има универсален характер и последици,тъй като въздейства върху правната сфера на длъжника в негов и в интерес на всички негови кредитори /цели запазване на имуществото на първия и общото удовлетворяване на последните/. Дължимата държавна такса не е пропорционална /върху размера на вземането/,а проста. Следователно това производство,макар и със състезателен характер в първата си фаза, не е типично исково производство,поради което не всички, предвидени в ГПК, общи правила,регулиращи развитието на процеса,са приложими.
В чл.621 от ТЗ е предвидена субсидиарност при приложението на тези правила,която означава,че общите разпоредби са приложими само доколкото липсват специални такива,въведени конкретно за производството по несъстоятелност и доколкото същите не влизат в противоречие със смисъла на специалните разпоредби. По отношение на правилата за таксите и разноските в производството по несъстоятелност законодателят е предвидил специални такива в отделен раздел I „Общи разпоредби“ на глава 38 от ТЗ.Създаването на чл.620 от ТЗ под заглавието „Такси и разноски“,в който в 7 алинеи са установени правила,свързани с таксите и разноските в производството по несъстоятелност, е достатъчно, за да се приеме,че законодателят е изключил субсидиарното приложение на разпоредбите на раздел II от глава 8 на ГПК /в който се съдържа и чл.83 ал.2/. В ал.2 на чл.620 от ТЗ по императивен начин е предвидено задължение за заплащане на държавна такса от кредитора,подал молба за откриване на производство по несъстоятелност на търговец,без да е допусната възможност за освобождаване от такава поради липса на средства при завеждането на молбата. Не може да се приеме,че в случая се касае до празнота,която субсидиарно би следвало да се запълни от нормата на чл.83 ал.2 от ГПК,след като в част Четвърта на ТЗ съществуват нарочни разпоредби,с които законодателят е предвидил изчерпателно случаите,в които държавна такса не се внася от кредитора – по предявени искове по чл.620 ал.5 и чл.694 ал.2 от ТЗ,както и при вписване на възбрани и на обстоятелства в търговския регистър във връзка с несъстоятелността.
Фактът,че в чл.621а ал.3 от ТЗ са посочени изрично правила от общата част на ГПК,които не се прилагат в производството по несъстоятелност, не би могъл да се ползва като аргумент за приложимост на чл.83 ал.2 от ГПК по съображения,че тази норма не е измежду тях.Това изчерпателно изключване касае правила,относими към вече образувано производство,което предполага надлежно извършено сезиране на съда при изпълнение на предвидените от закона процесуални предпоставки /включително внесена държавна такса/. Анализът на трите изброени от законодателя хипотези на ал.3 от чл.621а от ТЗ разкрива волята му да бъде ограничена свободата на молителя /респ. кредитор на длъжника/ да се разпорежда с предмета на делото именно с оглед универсалния характер на производството. Нещо повече - тази разпоредба отдалечава допълнително характера на производството от типичното исково производство,в което страните са господари в процеса,а ищецът е свободен да се разпорежда с предмета като иска спиране по съгласие с другата страна, като се отказва от иска си и след постановяване на решението /до влизането му в сила/ и т.н.
Допълнителен аргумент за неприложимост на разпоредбата на чл.83 ал.2 от ГПК към правилата за производството по несъстоятелност може да бъде извлечен от текста на чл.629б от ТЗ.Съгласно последната норма в определени случаи /когато се установи,че наличното имуществото на длъжника не е достатъчно за покриване първоначалните разноски при откриване на производството по несъстоятелност/ в тежест на молителя /като лице по чл.625 от ТЗ/ се възлага да предплати тези разноски в определен от съда размер.Ако с акт на съда същият бъде освободен от тази тежест,това означава да се дерогира приложението на посочената разпоредба изобщо или тези разноски да се поемат от бюджета на съда по аргумент от чл.83 ал.3 от ГПК,което е недопустимо с оглед характера на производството.
Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател,че с отказа на съда да бъде освободен от държавна такса по молбата му се препятства достъпът му до правосъдие,доколкото принципно молителят или вече разполага с изпълнителен титул за вземането си,или може да се снабди с такъв в отделно исково производство и пътят му за индивидуално принудително изпълнение за събиране на вземането му остава открит.Обратно - решението за откриване на производство по несъстоятелност не създава сила на пресъдено нещо по отношение правото му на вземане,поради което и невъзможността кредиторът да води такова дело поради липса на средства сама по себе си не води до неблагоприятни последици за патримониума му.
По тези съображения следва да бъде допуснато обжалване на определението на САС,като на въпроса относно приложимостта на чл.83 ал.2 от ГПК за освобождаване от държавна такса и разноски при подадена от физическо лице,в качеството му на лице по чл.625 от ТЗ, молба за откриване на производство по несъстоятелност на търговец, следва да бъде отговорено отрицателно. Тъй като крайният извод в атакуваното определение на САС е в съответствие с така приетото от настоящия състав на ВКС, същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3622/ 14.12.2015г. по ч.т.д.№5174/15г. Софийски апелативен съд ТО 3 с-в.
ПОТВЪРЖДАВА определение №3622/ 14.12.2015г. по ч.т.д.№5174/15г. Софийски апелативен съд ТО 3 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. (особено мнение)
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Божилова :
Не споделям отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, като считам, че в производството по молба по чл.625 ТЗ / в тази конкретна фаза на производството по несъстоятелност /, на общо основание е приложима нормата на чл.83 ал.2 ГПК,спрямо молител – физическо лице.Съображенията ми за това са следните :
Производството по молба по чл.625 ТЗ, макар и разкриващо определени специфики,е спорно, състезателно производство,разрешаващо със сила на пресъдено нещо спор относно състоянието на неплатежоспособност на длъжника и началния му момент.Разпоредбите на ТЗ действително не съдържат изрична норма, уреждаща аналогично на визираното в чл.83 ал.2 ГПК, право на страната молител, но и не изключват изрично подобно приложение. Напротив, чл.621 ТЗ изрично препраща,доколкото в част ІV-та на ТЗ няма особени разпоредби,към правилата на ГПК. В Част ІV-та на ТЗ няма особена разпоредба по възможността за освобождаване от държавна такса. В мотивите на настоящото определение, мнозинството на състава извежда такава уредба,чрез недопустимо разширително тълкуване на чл.620 ТЗ, който изобщо няма за цел да регулира аналогична или поне сходна на спорната хипотеза. По същата логика следва да се приеме, че след като чл.71 ал.1 ГПК и чл.73 ал.3 ГПК предвиждат, че „за водене на делото се събира държавна такса ...при предявяване на искането за защита или съдействие ...” , то освобождаване от държавна такса по чл.83 ал.2 ГПК е немислимо.Също недопустимо, но вече стеснително тълкуване, мнозинството е споделило по отношение препращащата норма на чл.621 ТЗ, ограничавайки я, противно на буквалния й смисъл и в противоречие с логическото й тълкуване, с оглед други разпоредби на ТЗ / чл.621а ТЗ /, до препращане към процедурните правила за разглеждане на спора,каквито впрочем – „особени”, по смисъла на чл.621 ТЗ, са въведени изрично именно с нормата на чл.621а ТЗ. Ето защо,противно на логиката на мнозинството на състава,именно отграничаването на особените процедурни правила в самостоятелна разпоредба, респ. изричното им изброяване, изключва възможността за разширително тълкуване на чл.620 ТЗ, както и стеснително - на чл.621 ТЗ.Определяща следва да е защитната,социална функция на чл.83 ГПК, която в ал.2 не е ограничена до категорията „ищец„ / за разлика от ал.1 на същата разпоредба/, нито разпоредбата въвежда като критерий характера на производството,в което се претендира освобождаване от такса и разноски или вида на таксата / проста или пропорционална /. Липсва логично обоснован довод разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК да се счете несъвместима с производството по несъстоятелност, в спорната му,състезателна фаза, каквато несъвместимост мнозинството на състава очевидно съзира в предмета по който се формира сила на пресъдено нещо / също извън критериите на чл. 83 ал.2 ГПК/,както и в правните последици на решението - за неограничен до страните по спора кръг лица. Не съзирам причинност между освобождаването на молителя при условията на чл.83 ал.2 ГПК и правните последици на решението, доколкото се касае за напълно различни по предназначение и приложение разпоредби. Преди всичко , обаче, неприложимост на чл.83 ал.2 ГПК в производството по чл. 625 ТЗ е неизводима при използвания от законодателя способ – на изрично визиране специалните процесуални правила,кореспондиращи със спецификата на производството и субсидиарна приложимост на ГПК - за неуредените „ с особени разпоредби„ случаи.
СЪДИЯ :
|