Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 441   С  о  ф  и  я, 23 ноември 2009 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  14  о к т о м в р и  2009  година в състав:                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                              ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                           НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ   при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев   изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 422/2009 година.   Производството е образувано по протест на Великотърновската апелативна прокуратура против решение № 86 от 04.06.2009 г., постановено по ВНОХД № 90/2009 г. на Великотърновския апелативен съд, което се атакува с доводи по чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура не поддържа подадения протест и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Подсъдимият и процесуалният му представител адв. М. Кънчев от АК-Плевен молят решението да бъде оставено в сила.   Върховният касационен съд провери решението в пределите на правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 309 от 19.05.2008 г., постановена по НОХД № 482/2006 г. Плевенският окръжен съд е признал подсъдимия Н. И. Н. от Червен бряг, област Плевен за невинен в това на 13 срещу 14 юни 2003 г. в Червен бряг умишлено да е умъртвил В. Ц. И. от с.гр. и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.115 от НК. Присъдата е била протестирана от Плевенската окръжна прокуратура с оплаквания за незаконосъобразността, необосноваността й и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила с искане за отмяната й и постановяване на нова осъдителна присъда по предявеното на подсъдимия обвинение. С въззивно решение № 182/15.10.2008 г. по ВНОХД № 204/2008 г. на Великотърновския апелативен съд атакуваната първоинстанционна присъда е потвърдена изцяло. По касационен протест на Апелативна прокуратура-Велико Търново с решение № 1 от 03.04.2009 г. по н.д. № 621/2008 г. ВКС-ІІІ н.о. е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с конкретни указания по приложението на закона във връзка с анализа на доказателствената основа. При новото разглеждане на делото с решение № 86/04.06.2009 г., постановено по ВНОХД № 90/2009 г. вторият състав на Великотърновския апелативен съд също не е намерил основание за корекция на първоинстанционната оправдателна присъда и я е потвърдил. С касационния протест се навежда наново основание за неправилност и на второто въззивно решение по чл.348 ал.2 вр.ал.1 т.1 от НПК, като се претендира неправилно приложение на материалния закон и отмяната му с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.   Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира протестът за НЕОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения: Както и при подадения срещу първото въззивно решение касационен протест (който също не е бил поддържан от представителя на ВКП), касационното основание и в настоящия е видяно от прокурора в разпоредбата на чл.348 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НПК като неправилно приложение на чл.115 от НК, за каквото престъпление се претендира подсъдимият да бъде осъден. Разликата е, че този път се твърди за неизпълнение на указанията на ВКС, дадени в отменителното му решение, а на тази база – че не са обсъдени надлежно показанията на трима свидетели, но вече различни от посочените в първия касационен протест, без обаче да се коментира какви други от направените фактически изводи следват от тях (каквато пестеливост откъм доводи е констатирана и за първия протест). Тези оплаквания обаче не се оправдават при прочита на мотивите на обжалваното решение. За разлика от коментирания в отменителното решение на ВКС първи по ред въззивен съдебен акт, обжалваното в настоящето производство решение не страда от сочените от прокурора пороци – то е дори прекалено обширно, като съдът е изпълнил задължението си да посочи как е изградил вътрешното си убеждение при извличане на правно значимите за разкриване на обективната истина по делото обстоятелства, включително и възможните (очаквани от обвинението) от показанията на свидетелките Т. И. , Д. Й. и И. П. Но както при първото въззивно производство, така и при новото разглеждане на делото от втората инстанция прокурорът не е поискал събиране на нови доказателства или извършване на нови следствени действия, въпреки заявлението във въззивния протест за данни от брата на пострадалия св. М за наличие на възможност да се попълнят празноти в доказателствената основа. Липсата на инициатива от страните в тази насока съответства на извода на съда за достатъчност на доказателствените материали за проверка на тезата на обвинението за действията на подсъдимия през трите времеви отрязъка, през два от които (според обвинението) са нанесени фаталните наранявания на пострадалия. Следвайки хронологията на събитията около пострадалия този ден, съдът с особено внимание е обсъдил показанията на св. Т. И. и св. Д. И. с оглед и на възможностите им заради ниската им възраст да възпроизведат достатъчно ясно и точно възприятията си за инцидент между подсъдимия и пострадалия пред хранителния магазин в ранния следобед. Приемайки го да се е случил (но заключавайки накрая това да е било в друг ден), съдът не установява пострадалият да е бил ритан от подсъдимия по начин да бъде сериозно увреден, изхождайки и от обясненията на последния, както и от показанията на редица свидетели – М. М. , Ив. Ц. , Б. Н. , П. Д. От показанията на последните съдът се е опитал да изведе мотив у подсъдимия за крайно негативно отношение към пострадалия, та да пожелае смъртта му. На такава проверка са били подложени и показанията на св. Ив. П. за възможността в соченото от нея време както подсъдимият Н, така и пострадалият В. И. да са се намирали не пред павилиона, не в кръчма “Чайка”, а на ул.”Паисий” около дом № 47, където да е бил нанесен жесток побой на последния по начин, по който и тя самата “била пострадала” от подсъдимия в миналото (което обаче не виждала, а само чувала). Съдът е установил достатъчно опровергаващи я други доказателствени материали, дори и в показанията на сина й св. Пл. Ф. , констатирал е противоречивостта на твърденията й и в крайна сметка с основание е отрекъл достоверността й, а позицията й е отдал на сложилите се от години лоши отношения с подсъдимия, позовавайки се на събраните по делото писмени доказателства за протекли различни спорове между тях, включително и с наказателноправен привкус. Накрая, проверявайки изобщо възможността подсъдимият да се е намирал на соченото от св. П място и в посоченото време, съдът я е изключил като достоверен свидетел и въз основа на показанията на св. В.Василев, св. В. Г. , св. В. Д. Състоянието, в което пострадалият е бил намерен от св.д-р Цв. Н. фактически е обяснено с твърденията на св. В. Д. , пред когото късно вечерта пострадалият споделил да е бил бит от “някакви копеленца от комплекса”. И макар съдилищата да не са се възползвали от фотоматериалите по делото (дори само като допълнителен материал за местоположението и състоянието на пострадалия при разпита на свидетелите), то те с нищо не биха допринесли в повече за изясняване на обективната истина по делото – от кого, кога и по какъв начин са нанесени травмите по В. И. , допринесли за настъпване на смъртта му. Целият този анализ на доказателствените материали от въззивния съд го е довел до убедителния извод за недоказаност на обвинението срещу подс. Н. , като той не може да бъде упрекнат в пасивност при изпълнение на задължението му по чл.14 от НПК. Изпълнил е и задължението си по чл.339 ал.2 от НПК да даде отговор на всички доводи на страните във връзка с годността и достатъчността на доказателствените материали и доказаността на обвинението. Право на инстанциите по фактите е да приемат за установени едни или други фактически обстоятелства и когато те са сторили това по съответния процесуален ред и способи, за ВКС те са правната рамка, в която следва да се преценява оплакване относно правилното или не приложение на материалния закон, каквото е основното в протеста. В случая не е налице съществено нарушение от съда на процесуално правило, което да е довело до ограничаване правото на защита на страна в процеса, включително и на прокурора да докаже обвинителната си теза, поради което не е налице касационно основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Не е налице и такова по чл.348 ал.2 вр.ал.1 т.1 от НПК, доколкото недостига на категорични и убедителни доказателства за противоправно деяние на подс. Н. като първопричина за настъпване на съставомерния резултат – смъртта на В. И. предопределя оправдаването по предявеното му обвинение, което в достатъчна степен е обосновано от въззивната инстанция. ВКС не намира основание за уважаване на касационния протест и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд и същият следва да бъде оставен без уважение, а потвърдителното му решение – да остане в сила. Водим от гореизложените съображения Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 86 от 04.06.2009 г., постановено по ВНОХД № 90/2009 г. на Великотърновския апелативен съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: