Р Е Ш Е Н И Е №154 гр. София, 27 юни 2017 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на девети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ:РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Божидар Джамбазов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 569 по описа за 2017г.г. Производството по реда на чл.346 ал.1 и сл. от НПК е образувано по касационен протест и жалба на частен обвинител срещу въззивна присъда № 1310 /08.03.2017г. по ВНОХД № 422/2016г. по описа на Окръжен съд - Благоевград. В протеста се прави позоваване на първоинстанционния съдебен акт, чийто осъдителни мотиви били резултата на обстоен анализ, който не се променил и от събраните от въззивната инстанция доказателства. Посочва се допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правото на прокурора, като въззивната инстанция възприела липса на елемент от състава на престъплението. Поради това в нарушение на материалния закон деецът е оправдан. Иска отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. В жалбата на частния обвинител се посочва наличие на непълен и неточен анализ на доказателствата по делото, въз основа на които е достигнал до изводи за невиновност на дееца. В допълнение към жалбата се оспорва извършения доказателствен анализ, като се твърди, че подсъдимият бил осъществил едно предполагаемо свое право, смятайки се за собственик на имот с № ХІІІ, той е установил своето владение върху него. Обратно на извода на въззивната инстанция, частният обвинител приема, че правото на подсъдимия е било оспорено и то по повод на изпълнителното дело относно имот № ХІV. В жалбата се посочва според частния обвинител какъв е реда подс.А. да установи в исково производство, че е собственик на имота, по отношение на собствениците и владелци на процесния имот. Неправилно според частния обвинител въззивната инстанция е приела, че правоотношението, засегнато с престъплението, трябва да е било предмет на оспорване по съдебен или административен ред. Заявява, че подсъдимият бил установил своето владение върху целия имот и до днес отказвал да го върне на законните му собственици. Завзет бил имот, който през годините се ползвал в огромната си част от Лавчиеви, като подсъдимият самоволно се настанил в него, като дотогава се владеел от посочената фамилия. Твърди, че подсъдимият е трябвало да реализира претенцията си по реда на исково производство и принудително изпълнение, като той не бил сторил това, реализирайки тази претенция не по установения ред. Деянието не представлявало маловажен случай, извършено е при пряк умисъл, съставомерността на деянието по ал.1 на чл.323 не се обвързвала с наличието или не на предупреждение за освобождаване от наказателна отговорност при връщане към първоначалното положение. Но такива предупреждения съществували – по чл.56 от ЗМВР, предупредителен протокол от комисия към общинския съвет. Обстоятелството, че подсъдимия държи и до днес процесния имот № ХІІІ и не предава владението на собствениците му , утежнявало неговото положение. Отправят се и претенции към разноските по делото. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание заявява, че поддържа подадения протест, както и жалбата на частния обвинител по изложените в тях съображения и моли да бъдат съответно уважени. Частният обвинител и повереникът му, редовно призовани, не се явяват и не дават становище. Подсъдимият и защитата му , редовно призовани, не се явяват и не дават становище. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 574/12.10.12016г. по НОХД № 162/2014г. по описа на РС-Гоце Делчев подс.А. Х. М. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.323, ал.1 от НК, извършено на неустановена дата през месец март на 2014г. в местността „Трапа“, в землището на [населено място],област Благоевград. Наложено му е наказание от 10 месеца пробация, с мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК. С нова въззивна присъда № 1310 /08.03.2017г. по ВНОХД № 422/2016г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, първоинстанционната такава е била отменена изцяло, а подсъдимият е бил оправдан по възведеното му обвинение. Касационната инстанция намери, че касационните протест и жалба са неоснователни. Твърдението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила не се споделя. Действително от въззивната инстанция е отправен упрек към държавното обвинение относно съдържанието на самото обвинение, както и към утвърдения от първата инстанция негов диспозитив. Посочено е, че това нарушение – неконкретизиране в обстоятелствената част на обвинение какво е предполагаемото право, което е осъществено от подсъдимия. Държавното обвинение не може да се позовава на процесуална изненада, тъй като порокът е открит в собствените му действия. Незапълването на елементите от фактическия състав с конкретни факти е всякога процесуално нарушение и това следва да се познава от страна на органа, повдигнал обвинението. Освен това упрекът от страна на въззивната инстанция е напълно основателен, тъй като визираното право не е посочено – дали самоволно е осъществено право на собственост или право на ползване, или на владение върху имот с № ХІІІ. Защитата на нарушените права на подсъдимия в този аспект се е осъществила най-пълно с оправдаването му, но също така трябва да е ясно, че посочването на засегнати права не може да води реципрочно до нарушаване на права на ответната страна, в случая прокуратурата. Въззивната инстанция въз основа на възприетата от него фактическа обстановка, в изпълнение на процесуалните и правомощия по чл.316 от НПК, е извършила правилна оценка на приложимия материален закон и законосъобразно е възприела липсата на осъществен състав на престъпление по чл.323, ал.1 от НК. Съобразно тези факти е възприето, че подсъдимият е упражнявал фактическо владение върху процесния имот далеч преди датата на инкриминираното деяние, още от 2002г. По отношение на подсъдимия не е оспорвано това владение, установява се, че представител на фамилията Лавчиеви, св.С. Л. не се е противопоставил и не е оспорил искането на А. през 2013г. да бъде освободен изцяло този парцел № ХІІІ. Съдът е приел също така, че по отношение на този парцел не е предявяван иск от наследниците на М. Л., включително от С. Л. и А. Л.. Тези факти са достатъчни, за да обосноват като правилен изводът на въззивната инстанция, че деянието не е осъществено от обективна и субективна страна, тъй като съгласно тях от страна на подсъдимия не е внесено изменение във съществуващото правно и фактическо положение при владението на този имот, при налично оспорване, каквото очевидно не е съществувало. Последващите спорове не могат да рефлектират върху състава на престъплението по чл.323, ал.1 от НК до степен да го осъществят, тъй като не могат да бъдат елемент от него. Оспорването трябва да предшества действията на подсъдимия. От субективна страна деянието също не е осъществено, тъй като деецът не е съзнавал, че извършва самоволни и оспорвани от други действия. В тази връзка втората инстанция е възприела, че подсъдимият А. е отказал да освободи заетия вече от него имот с изявлението, че само съдия- изпълнител може да го извади от него. Това обстоятелство детерминира желанието на подсъдимия да осъществява правата си само по законен ред, за разликата от изпълнителното деяние по чл.323, ал.1 от НК. Поведението му при освобождаването на имот с № ХІV е показателно за отношението му реда и управлението в държавата и в никакъв случай не подпомага обвинителната теза. Частното обвинение в жалбата си всъщност косвено признава, че разговор за заемането на имот с № ХІІІ е воден само със С. Л., част от фамилията Лавчиеви, като е без правно значение качеството му на наследник или не. Какъвто и спор да е възникнал между подс.А. и А. Л., то той е бил последващ на завладяването на имота. Правилно въззивната инстанция е посочила, че наказателната норма не защитава правото на собственост, а урежда обществените отношения, свързани с правото на държавата да определя реда, по който споровете между гражданите се разрешават. Претенцията на А. Л. за собственост може да бъде реализирана само по реда на ревандикационния иск - чл.108 от ЗС, но важното обстоятелство е, че в това производство виновно поведение на подс.А. не е установено. Владението му може да бъде оспорено или признато в един исков процес, но това не рефлектира по никакъв начин в наказателния процес, тъй като изпълнителното деяние не е осъществено нито от обективна, нито от субективна страна. Впрочем владелческото качество на подсъдимия в определени случаи пък може да има претенцията и за собственост. В подобен аспект относно собствеността и владението е и решение № 344 от 77г. на ІІ-ро н.о. на ВС. Въззивната инстанция е направила собствен анализ на доказателствата по делото, който е логически съответен, в рамките на своите правомощия е посочила защо не кредитира отделни показания – тези на Б. и М., както и на П.. Възприемането на подобен подход не е неправилен и не се основава на превратно тълкуване на доказателствата, поради което за касационната инстанция няма основание да приеме наличието на допуснато процесуално нарушение при доказателствения анализ. С оглед на това и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 1310 /08.03.2017г. по ВНОХД № 422/2016г. по описа на Окръжен съд - Благоевград. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове