Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е                                                                № 403                                                  гр.София, 25.05. 2010 г.                                                                                              В   ИМЕТО  НА  НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и десета година в състав:              ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА                             ЧЛЕНОВЕ:  ЛИДИЯ РИКЕВСКА                                        ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА                     при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5024 по описа за 2008 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл.от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ч. И. С. срещу решение от 25.01.2008 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав по гр.д. № 995 от 2006 г., с което е оставено в сила решение от 27.07.2006 г. по гр.д. № 66 от 2006 г. на И. районен съд за отхвърляне на предявения от Ч. И. С. срещу М. на в. р. иск за делба на имоти пл. № 176 и № 177 от кв.12 по плана на вили К. , гр. К., Софийска област. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Пълномощникът на ответника МВР оспорва жалбата. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение, след като обсъди доводите на страните във връзка с наведените касационни основания, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС № 125 от 17.02.2009 г. За да постанови решението си за отхвърляне на предявения от Ч. И. С. срещу М. на в. р. иск за делба на имоти пл. № 176 и № 177 от кв.12 по плана на вили К. , гр. К., Софийска област, Софийският окръжен съд е приел, че ищецът не е съсобственик на тези имоти, тъй като те са били отчуждени от неговия наследодател, но не са му реституирани по реда на ЗВСВОНИ и ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС: тъй като за отчуждените 5/11 ид.ч. по реда на ЗПИНМ ищецът не е подал заявление за реституиране по административния ред, предвиден в ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и в предвидения в този закон приклузивен срок, а отчуждените по реда на ЗОЕГПНС 6/11 ид.ч. от имотите не са му реституирани по сила на закона– чл.1 от ЗВСВОНИ, тъй като съгласно чл.2, ал.2, т.4 от ЗДС тези имоти са били предоставени на МВР за почивна станция и като такива са публична държавна собственост и съгласно чл.2, ал.1 от ЗОСОИ не подлежат на реституция. По материалноправния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване /дали имот, предоставен на ведомство за почивна станция, е публична държавна собственост по смисъла на чл.2, ал.2, т.4 от Закона за държавната собственост/ ВКС счита следното: По принцип публичната собственост се отличава от частната по субектите на тази собственост и по предназначението на вещите: публична собственост имат само субектите, които упражняват властнически правомощия /държавните и общинските органи и ведомства/ и то само по отношение на вещи, които служат за удовлетворяване на обществени интереси. В този смисъл е решение № 19 от 21.12.1993 г. по конст.д. № 11 от 1993 г. на Конституционния съд на РБ. Статутът на имотите като публична държавна собственост не се определя от това, дали за тези имоти има издаден акт за публична държавна собственост или не, тъй като съгласно чл.5, ал.1 и ал.3 от Закона за държавната собственост актовете за държавна собственост не пораждат права, а само констатират и удостоверяват такива права. Публична държавна собственост са само онези вещи на Държавата, които са определени като такива с решение на МС /чл.6, ал.2 от ЗДС/ или със закон. Такива са вещите, посочени в чл.18, ал.1 от Конституцията на РБ и тези, посочени в чл.2, ал.2 от Закона за държавната собственост. В случая с предоставените на държавните учреждения вещи, публична държавна собственост са тези от тях, които служат за изпълнение на функциите на тези държавни учреждения, тоест за упражняване на предоставените им със закон или акт на МС властнически правомощия /чл.2, ал.2, т.4 от ЗДС/. Имот, който е предоставен на държавно учреждение за почивна база, не служи за удовлетворяване на обществени интереси, нито за упражняване на властническите правомощия на съответното държавно учреждение, поради което такъв имот не е публична държавна собственост. Неправилното решаване на поставания по-горе материалноправен въпрос в обжалваното решение обосновава неправилността на това решение. То обаче следва не да се отмени като неправилно, а да се обезсили поради следното: По делото е предявен иск за делба на недвижими имоти от лице, което претендира, че е собственик на идеална част от тези имоти по наследство и реституция по ЗВСВОНИ срещу МВР, на което имотите са били предоставени за управление от Държавата. Надлежни страни по така предявения иск са лицата, за които се твърди, че притежават материалното право- предмет на спора /ищецът Ч. С. и Държавата/. Посоченото като ответник М. на в. р. не е надлежна страна по този иск за делба, тъй като нито е страна по спорното материално правоотношение, нито е процесуален субституент на надлежната страна по делото- Държавата. Действително, съгласно чл.14, ал.1 от ЗДС държавните учреждения, на които даден имот е предоставен за управление, са процесуални субституенти на Държавата по предявен от тях или срещу тях иск, касаещ предоставеният им за ползване имот. Като процесуални субституенти, обаче, те могат да се разпореждат с правата на Държавата върху този имот, само ако са изрично упълномощени от представляващо Държавата лице, в случая с недвижимите имоти /с изключение на земеделските земи и горите/- от Министъра на р. р. и благоустройството, който съгласно чл.18, ал.4 от ГПК /отм./ и чл.31, ал.2 от новия ГПК представлява Държавата по дела за такива имоти, или ако са материалноправно овластени да се разпореждат с предоставения им от Държавата имот. Делбата на недвижими имоти /била тя доброволна или съдебна/ е акт на разпореждане- основание за придобиване на право на индивидуална собственост върху имот, който до преди нейното извършване е бил съсобствен между няколко лица. Поради това по настоящото дело за делба М. на в. р. , на което процесните имоти са предоставени за управление, не може да представлява Държавата, тъй като нито е изрично упълномощено от МРРБ да представлява Държавата, нито е материалноправно овластено да се разпорежда с тези предоставени му от Държавата имоти: Съгласно чл.53 от ЗДС и чл.5 от Наредбата за разпореждане с недвижими имоти–частна държавна собственост, включени във ведомствения жилищен фонд на МВР от 2007 г., Министърът на в. р. е овластен да се разпорежда само с онези предоставени му за управление имоти-частна държавна собственост, които са включени във ведомствения жилищен фонд на МВР, тоест само със жилищата, ателиетата, гаражите и общежитията /чл.2 от горепосочената Наредба/. За разпореждането, включително и делбата на останалите имоти- частна държавна собственост, предоставени за управление на МВР, този министър не е овластен от закона. Съгласно разпоредбите на ЗДС и ППЗДС разпореждането с такива имоти се извършва със заповед на О. управител и подписан от него договор с приобретателя на имота /например съгласно чл.55 от ЗДС договорът за доброволна делба между Д физически и юридически лица се подписва не от Министъра или ръководителя на ведомството, на което е предоставен за управление имота, а от О. управител след издаване на негова заповед, а съгласно чл.59 от ППЗДС продажбата на имоти-частна държавна собственост, предоставени на МВР, се извършва на търг, който завършва със сключване на договор, който се подписва за Държавата също от О. управител, а не от Министъра на в. работи/. Тъй като процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, предявеният срещу ненадлежна страна иск е недопустим. Поради това производството по този иск следва да бъде прекратено, а постановеното срещу ненадлежната страна съдебно решение- обезсилено. Решението е недопустимо и поради това, че по делото не са конституирани като страни всички съсобственици на процесните имоти: Ищецът Ч. С. е претендирал, че е собственик на 6/11 ид.ч. от процесните имоти като единствен наследник на бившия собственик на тези имоти А. Ч. , отчуждени от последния по реда на ЗОЕГПНС. Твърдението си, че е единствен наследник на А. Ч. , ищецът основава на завещания от 18.10.1956 г. и от 01.04.1973 г., направени от А. Ч. в полза на неговата съпруга Р от Р. Ч. в полза на бащата на ищеца И. С. Тъй като тези завещания са направени след одържавяването на процесните 6/11 ид.ч. от имотите /отчуждаването на 6/11 ид.ч. по реда на ЗОЕГПНС е извършено с ПМС № 2* от 09.08.1950 г./, съгласно разпоредбата на чл.90а от ЗН те нямат действие по отношение на отчуждените имоти. Следователно ищецът не е единствен наследник на тези имоти. Наследници на А. Ч. по отношение на процесните имоти са всички негови наследници по закон: сестрите му Ефросина П. Т. и Б. П. Ч. или техните наследници, ако те са починали, както и всички наследници на починалата след А. Ч. негова съпруга Р, посочени в удостоверение за наследници № от 05.10.2007 г. на СО-район „С” /освен ако не се установи, че Р. Ч. е съпруга по смисъла на чл.9а от ЗН, която не наследява А. Ч. , за което по делото няма достатъчно събрани доказателства/. Тъй като всички съсобственици на имота са необходими и задължителни другари в производството по делба, непосочването им като ответници по делото за делба е нередовност на исковата молба, неотстраняването на която също води до недопустимост на постановеното съдебно решение. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.4 от ГПК съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение от 25.01.2008 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, първи състав по гр.д. № 995 от 2006 г. и решение от 27.07.2006 г. по гр.д. № 66 от 2006 г. на И. районен съд И ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.