Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 257 гр. София,  29 април  2010 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и осми април.............. две хиляди и десета година в състав:                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  САВКА СТОЯНОВА                                                                         ЧЛЕНОВЕ:   БИЛЯНА ЧОЧЕВА                                                                                                ЖАНИНА НАЧЕВА при секретаря Н. Цекова.........…………....…………………………в присъствието на прокурора Кр. Колова..............…………..…………………..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………....……наказателно дело № 149 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНОХД № 680/2009 г. на Русенския окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 208/19.12.2009 г. в частта относно определения тип затворническо заведение и първоначалния режим за изтърпяване на наложените на осъдения С. Ц. С. наказания лишаване от свобода. В искането, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС, като основание за отмяна се изтъква нарушение на материалния закон. Твърди се, че след като с изменителната част на въззивното решение на С. е било наложено общо наказание по чл. 23 ал. 1 от НК в размер на 3 години лишаване от свобода ефективно, както и е било потвърдено приложението на чл. 68 ал. 1 от НК за активиране на отложеното по реда на чл. 66 от НК наказание от 3 месеца лишаване от свобода по НОХД № 2885/2007 г., то същият не попада в категорията осъдени „за първи път” по чл. 59 ал. 1 от ЗИН, които се настаняват в затворнически общежития от открит тип с прилагане на общ режим (както са приели двете съдебни инстанции), а в тази по чл. 60 ал. 1 от ЗИН, изискваща настаняване в затвор или общежитие от закрит тип при строг режим. Претендира се отмяна на въззивното решение в посочената част и връщане на делото за ново разглеждане на Русенския окръжен съд. Осъденият, редовно призован за с. з. пред ВКС, не се явява, като писмено заявява, че не желае да присъства, както и да бъде представляван от служебен или упълномощен защитник. Върховният касационен съд, след като обсъди искането и доводите на страните намери следното: Искането е допустимо и разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО. С въззивното решение по ВНОХД № 680/2009 г. Русенският окръжен съд е изменил присъда № 185/25.09.2009 г. на РС- Русе по НОХД № 2194/2009 г., като е намалил размерите на наказанията за отделните деяния по чл. 144 ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26 от НК, по чл. 150 ал. 1, пр. 1 и 2 от НК и по чл. 343б ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а съответно и определеното общо по реда на чл. 23 ал. 1 от НК, което е намалил на 3 години лишаване от свобода. Потвърдил е присъдата в останалата част, включително за прилагането на чл. 68 от НК – за отделно изтърпяване на наложеното му наказание от 3 месеца лишаване от свобода с присъда по НОХД № 2885/2007 г. на РС – Русе. Определил е двете отделни наказания да бъдат изтърпяни при първоначален общ режим в затворническо заведение от открит тип. В атакувана част, касаеща определения режим и типа пенитенциарно заведение, при които подсъдимият следва да изтърпи отделно наказанията по присъдата, законът е бил приложен неправилно. Съгласно първата хипотеза по чл. 59 ал. 1, вр. чл. 61, т. 3 от ЗИНС в затворнически общежития от открит тип се настаняват осъдените за първи път на лишаване до 5 години за умишлени престъпления, като законът не прави разлика дали лишаването от свобода по това първо осъждане следва да е търпяно ефективно или не. Достатъчно е такова наказание да е било наложено. В конкретния случай, с присъда по НОХД № 2885/2007 г., на С. е било наложено такова наказание – лишаване от свобода в размер на 3 месеца, чието изпълнение е било отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК за 3 години. В изпитателния срок той е извършил и престъплението по НОХД 2194/2009 г., което е довело и до привеждане в изпълнение на отложеното му наказание по предходното осъждане, което е първо по смисъла на чл. 59 ал. 1 от ЗИН. Съответно, към момента на постановяване на присъдата С. е имал качеството на осъждан, непопадащ в категорията на тези по чл. 59 ал. 1 от ЗИН. Именно поради това и на основание чл. 60 ал. 1, вр. чл. 61, т. 2 от ЗИН това му актуално качество е следвало да бъде съобразено, като същият бъде настанен в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при строг режим за изтърпяване на наложеното му общо наказание по присъдата, както и активираното по чл. 68 ал. 1 от НК наказание по НОХД № 2885/2007 г., подлежащо на отделно изтърпяване. Като не е сторил това Русенският окръжен съд е реализирал нарушението по чл. 422 ал. 1, т. 2, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, поради което и въззивното решение следва да бъде отменено в разглежданата част и делото върнато за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав за отстраняването му. Предвид гореизложеното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И:   ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 680/2009 г. по описа на Окръжен съд – Русе, като ОТМЕНЯВА постановеното по него въззивно решение № 208/19.12.2009 г., с което е частично изменена присъда № 185/25.09.2009 г. на Районен съд – Русе по НОХД № 2194/2009 г. В ЧАСТТА относно определения тип затворническо заведение и първоначалния режим за изтърпяване на наложените на осъдения С. Ц. С. наказания лишаване от свобода и ВРЪЩА делото на същия съд в посочената част за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: