Ключови фрази
Неоснователно обогатяване – субсидиарно приложение * обективна отговорност за вреди от вещи * обезщетение за имуществени вреди * етажна собственост

Р Е Ш Е Н И Е № 355

гр. София, 07.10.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публичното заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. МАРИО ПЪРВАНОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
при участието на секретаря Райна Пенкова като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 478 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението от 30.11.2009 г. по гр. д. № 2831/2009 г на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2027/2009 г. по гр. д. № 2166/2008 г. на Пловдивския районен съд, с което предявеният иск за заплащане на сумата от 1 548 лв. – обезщетение за имуществени вреди, произлезли от вещ, съставляваща обща част (покрив) в сграда в режим на етажна собственост, е отхвърлен.
Обжалването е допуснато по материалноправният въпрос дали етажен собственик следва да отговаря за вреди, причинени на друг етажен собственик от вещ, представляваща обща част в етажна собственост, за разрешаването на който липсва нормативно правило, нито пък данни за съдебна практика, съдържаща отговор на така поставения въпрос. Сочи се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По поставения въпрос Върховният касационен съд намира, че отговорността на етажен собственик, за причинени на друг етажен собственик имуществени вреди в собствения на последния апартамент от ОБЩА ВЕЩ - покрива на жилищна сграда, следва да бъде ангажирана. Правното основание е разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД, установяваща безвиновната отговорност за вреди, произлезли от каквито и да са вещи, солидарно за собственика и лицето, под чийто надзор те се намират. Вредата следва да произтича от обективно присъщи (вътрешни) свойства, качества или дефекти на вещта. Ето защо, за увреждането в резултат от такива вътрешни свойства на вещта – като например покрива на сграда в режим на етажна собственост, който под въздействието на атмосферни влияния и условия се е компрометирал във времето и е загубил своето хидроизолационно предназначение, което е довело до поява теч и вреди в жилището на пострадалия етажен собственик, се дължи обезвреда. Съгласно общото правило, че всеки е длъжен да поправи вредите, произлезли от негова вещ се налага, че етажен собственик отговаря спрямо друг етажен собственик за вредите от такава вещ в обем, съответстващ на неговите права в общността. Той не може да се освободи от отговорност пред увредения с аргумента, че последният не е трето лице за вещта, от която са произлезли претендираните за обезщетяване вреди, а е нейн съсобственик (заедно с делинквента). Пострадалият съсобственик (етажен собственик) не е трето лице само за съответстващата на правата му в общността (етажната собственост) идеална част от общата вещ, от която са произлезли вредите. Върху останалата идеална част от тази вещ той няма права и на общо основание може да бъде увреден, с приложение на нормата на чл. 50 от ЗЗД. Затова етажните собственици отговарят един спрямо друг за вреди, произлезли от обща вещ в сграда в режим на етажна собственост.
Касационната жалба срещу въззивното решение съдържа оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Претендират се и разноски.
Ответникът по касационната жалба – О. Б. А. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като провери атакуваното решение във връзка с оплакванията по същество в касационната жалба и с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 от ГПК, я намира за частично основателна, съображенията за което са следните:
С атакуваното решение Пловдивският окръжен съд е потвърдил решението на Пловдивския районен съд, № 2027/2009 г. по гр. д. № 2166/2008 г., с което предявеният от К. М. К. от [населено място], [община] – починала в хода на производството, което съгласно по чл. 227 от ГПК, е продължило с участието на правоприемника й – сина К. Д. К. от [населено място], иск по чл. 50 от ЗЗД - за заплащане на сумата от 1 548 лв. – обезщетение за имуществени вреди, произлезли от вещ, съставляваща обща част (покрив) в сграда в режим на етажна собственост, е отхвърлен.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че основанието на чл. 50 от ЗЗД ангажира обективната безвиновна отговорност на собственика на вещ, в резултат на чийто вътрешни свойства, качества или недостатъци са настъпили вреди. И тъй като обаче в случая се касаело не за собствена на ответника вещ, а за съсобствена такава, в съсобствеността върху която участва и ищеца като етажен собственик, то цитираната по – горе разпоредба е неприложима в отношенията между страните по спора. Ищецът не се явява трето увредено лице, поради което съдът е намерил, че е безпредметно установяването по вид и стойност на конкретните вреди и определянето на размера на претенцията.
В нарушение на материалния закон въззивният съд е счел, че разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД не намира приложение в отношенията между страните, като съсобственици на вещта, от която са произлезли вредите, претендирани за обезщетяване – покрива на сграда в режим на етажна собственост, поради което те не носят отговорност един спрямо друг за вреди от общата вещ, а се прилага само в отношенията между собственика (съсобствениците) на вещта и третите увредени лица, какъвто качество ищцовата страна нямала.
По изложените по – горе съображения и с оглед на дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав намира, че отговорността на ответника спрямо увредения за вреди, макар и при наличието на обща (съсобствена) вещ, която да ги причинява и върху която всяка от страните да има права в определен обем, безусловно следва да бъде ангажирана по чл. 50 от ЗЗД.
Изложеното се явява в противоречие с приетото от въззивния съд, което налага частична отмяна на постановения от него акт и решаване на въпроса по същество.
Предявеният иск е за присъждане на сумата от 1 548 лв., съставляваща съответно на обема на правата на ответника в етажната собственост обезщетение за имуществени вреди, произлезли от вещ – обща част (покрив) в сграда в режим на етажна собственост, чието хидроизолационно покритие се компрометирало във времето от атмосферни условия и влияния и довело до появата на теч в жилището на ищцата, и до повреждане на шпакловката и боята по стени и тавани, както и на топлоизолацията на тавани в посочените площи. Твърди се, че общата стойност на разходите за ремонт на жилището възлизат на 4 960 лв., а процесната сума съставлявала припадащата се на ответника сума от тях (съответстваща на неговата идеална част от общите части на сградата, в размер на 31. 22%). Претендират се законната лихва върху обезщетението, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и сторените по делото разноски.
От анализа на съвкупния доказателствен материал по делото се установява наличието към 2007 г. на вреди в апартамента на ищцата, причинени от теч на покрива на сградата – компрометирани стени и тавани, покрити с мухъл, които в хода на процеса са отстранени, като стойността на ремонтните работи възлиза на 1 800 лв.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно – техническа експертиза се установява, че общата стойност на строително – монтажните работи за отстраняване на последиците от теча в жилището към момента на депозиране на заключението – м. юни 2009 г., възлиза на 4 019. 93 лв.
С оглед на горното, предявеният иск се явява доказан по своето основание и следва да бъде уважен, с присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди. Техният размер се установява с приложената по делото фактура № 73/09.03.2009г., за понесени разходи по отстраняване на последиците от увреждането, съизмерими с така платеното по нея – сумата 1 800 лв. Без значение е факта, че фактурата е издадена на името на сина на първоначалната ищца К. К. и настоящ касатор – К. К.. Очевидно той е извършил плащането, действайки от името и за сметка на своята майка – собственика на увредения имот. Съдът не възприема като меродавно за размера на вредата остойностяването на строително – монтажните работи в жилището, извършено от вещото лице. Това е така, защото заключението е посочило стойността на тези дейности към датата на изготвянето му, а не към датата на настъпването им.
Така, определяйки размера на дължимата от ответника обезвреда, съобразно неговите права в общите части на сградата (31.22 % ид. ч.), построена в режим на етажна собственост се формира сумата от 561. 96 лв. В този размер искът се явява основателен, а за разликата до пълния му предявен от 1 548 лв. следва да се отхвърли.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено частично – в отхвърлителната част по иска за сумата от 561. 96 лв. и вместо него се постанови друго, с което искът се уважи за сумата от 561. 96 лв. В останалата си част решението е правилно по своя краен резултат и следва да бъде оставено в сила, на основание чл. 293, ал. 1 от ГПК.
Обезщетението ще следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 28.07.2008 г. до окончателното му изплащане, съобразно диспозитивното начало в гражданския процес.
С оглед изхода по спора, предмет на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на касатора се следват разноски за производството, възлизащи на 92. 57 лв., съразмерно с уважената част от иска.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решението от 30.11.2009 г. по гр. д. № 2831/2009 г на Пловдивския окръжен съд в ЧАСТТА, в която предявеният от К. М. К. от [населено място], [община] – починала в хода на производството и заместена по чл. 227 от ГПК от правоприемника й – сина К. Д. К. от [населено място], иск по чл. 50 от ЗЗД - за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, произлезли от вещ, съставляваща обща част (покрив) в сграда в режим на етажна собственост, е отхвърлен за сумата от 561. 96 лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА О. Б. А. от [населено място], [улица] ЕГН [ЕГН] да заплати, на основание чл. 50 от ЗЗД, на К. Д. К. от [населено място] сумата от 561. 96 (петстотин шестдесет и един лв. и 96 ст.) лева – обезщетение за имуществени вреди, произлезли от вещ – обща част (покрив) в сграда в режим на етажна собственост, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба – 28.07.2008 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 92. 57 лв. (деветдесет и два лева и 57 ст.) лева – сторени в производството по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му обжалвана част.
Решението е окончателно


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.