Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е            №  253   София, 11 юни   2009г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и девета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Лидия Стоянова     ЧЛЕНОВЕ :  Лиляна Методиева   Елена Авдева   при секретар Кристина Павлова............................................и в присъствието на прокурора М.Михайлова...................................  изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 187/2009 г.   Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал.1 от НПК по протест на Л. М. , прокурор при Софийската градска прокуратура, срещу присъда № 41 от 05.02.2009 г. по внохд № 3201/2008 г. на Софийския градски съд. В протеста се сочи, че присъдата е необоснована, постановена при непълнота на доказателствата и в нарушение на процесуалните правила – касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Изтъква се, че показанията на свидетелката Д. С. , дадени в досъдебната фаза, са прочетени без да има съгласие на страните, участващи в производството. Не са обсъдени доказателствата, установяващи липсата на български граничен печат, удостоверяващ излизането на подсъдимия през границата на страната на `14.08.2001 г. Излагат се и съображения за “явна несправедливост на оправдателната присъда” предвид високата степен на обществена опасност на дееца и извършената от него престъпна дейност в контекста на членството на Република България в Европейския съюз. В заключение се отправя искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Подсъдимият не взема становище по протеста. В съдебното заседание пред касационната инстанция прокурорът поддържа протеста единствено в частта му за съществено нарушаване на процесуалните правила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди направените доводи и извърши проверка в пределите на чл.347, ал.1 от НПК, установи следното : Софийският районен съд, 97 състав , с присъда от 09.05.2008 г. по нохд № 13598/ 2006 г. признал подсъдимия Д. Х. П. за виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал. 1 от НК и му определил наказание шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. На основание чл.68, ал.1 от НК съдът привел в изпълнение наказанието четири месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия с присъда по нохд № 839/2000 г. на Софийския районен съд . Софийският градски съд, наказателна колегия, девети въззивен състав, с присъда № 41 от 05.02.2009 г. отменил тази присъда и постановил нова, с която признал подсъдимия Д. Х. П. за невинен в това, че на 14 .08. 2001 г. излязъл през границата на страната на ГКПП Аерогара София без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по обвинението по чл. 279 , ал.1 от НК. Касационният протест срещу така постановения въззивен акт е неоснователен по следните съображения: Преди всичко се налага уточняване на параметрите на касационната проверка. Прокурорът при Софийската градска прокуратура Л. М. е посочил оплаквания , които се намират извън касационните основания, изчерпателно изброени в чл.348 , ал.1 от НПК. На първо място това се отнася до твърденията за необоснованост и непълнота на доказателствата. Върховният касационен съд многократно е подчертавал, че третата инстанция не установява нови фактически положения и не ревизира достатъчността на събрания доказателствен материал,ако те не са функция на процесуални нарушения. Правилата на НПК ограничават касационния контрол ,насочвайки го върху спазването на закона – процесуален и материален, и справедливостта на наложеното наказание. На следващо място съгласно чл. 348 , ал.1, т. 5 и ал.5 от НПК, явно несправедливо може да бъде само наложеното наказание , но не и оправдателната присъда . Разсъжденията на стр.3 от протеста за високата степен на обществена опасност на деянието и целите на генералната и индивидуална превенция са най-малко неуместни в конкретната ситуация, в която съдът е решил, че не е извършено престъплениеи не е определил наказание. Ето защо настоящият съдебен състав намира за допустими и ще разгледа единствено аргументите на прокурора за съществено нарушение на процесуалните правила. Обсъдени по същество те са неоснователни.   Съдът не е нарушил съществено процесуалните правила, като е прочел показанията на свидетелката Д, дадени пред съдия в хода на дознанието, без да има съгласието на подсъдимия. Формално въззивната инстанция се е отклонила от задължението да изслуша всички страни, както изисква правилото на чл.281, ал.1, т.5 от НПК, но това не е довело до ограничаване на правата на касатора, тъй като прокурорът не само се е съгласил с прочитането, но изрично е настоявал за това.   Въззивният съд не е допуснал и твърдяното в протеста превратно и избирателно тълкуване на доказателствата. От стр.2 на протеста става ясно, че прокурорът изразява несъгласие с фактическите изводи на съдебния състав, почиващи на безспорни данни т.е. атакува се оценъчната дейност на съда, формираща неговото вътрешно убеждение. Така поддържано оплакването се опровергава от съдържанието на обжалвания акт. Вярно е, че съдът е интерпретирал ограничения кръг от факти и обстоятелства по начин, различен от обвинението, но разсъжденията му са адекватни на точното съдържание на доказателствата и причинно - следствената връзка между тях.становено е, че подсъдимият и свидетелката Д на 14.08.2001 г. напуснали страната през ГКПП- Аерогара София със самолетен полет за Лисабон през Милано . Подсъдимият притежавал редовен международен паспорт . В него не е положен отпечатък от български граничен печат, а италианският печат от същата дата не е оригинален. Св. С. твърди, че подсъдимият представял както своя, така и нейния паспорт при всички гранични проверки по време на пътуването и то се осъществило безпроблемно. При тези данни логичен и доказателствено защитен е изводът на съда, че подсъдимият не е нарушил умишлено граничния режим на страната. Полагането на печат в паспорта е административна дейност, върху която пресичащите границата лица нямат власт и контрол. Нейното нарушаване не предпоставя виновно поведение на преминаващия като единствено възможно обяснение . Ето защо въззивният съд, позовавяки се на чл.304 от НПК, е оправдал подсъдимия при точно спазване на процесуалните правила.   Водим от горното и на основание чл.354, ал.1 ,т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,   Р Е Ш И   ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 41 от 05.02.2009 г. по внохд № 3201/2008 г. на Софийския градски съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.