4 Р Е Ш Е Н И Е №284 София, 27.11.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Геника Михайлова при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 3351 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Й. И. от [населено място] срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 04.02.2014г. по в.гр.д.№2283/2013г., с което е потвърдено решение №149/02.08.2013г. по гр.д.№333/2004г. на Несебърския районен съд, с което е отхвърлен искът на Д. Й. И. за приемане за установено по отношение на Л. С. И., че ищецът има по-голям дял от общото имущество на страните, придобито по врече на брака им, а именно 2/3 ид.части. С определение №495/19.09.2014г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса налице ли е редовно призоваване, ако в изпратената до страната в производството призовка са вписани имената на друго лице като адресат. К. поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и необоснованост по причина, че в изпратените до него чрез пълномощника му призовки като адресат е посочен Д. Г. П., поради което и въззивният съд, приемайки, че страната по делото е редовно призована, е допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело и до лишаване на страната от възможност да участва в производството, за да може да организира защитата си и да защити своите интереси. Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Л. С. И. изразява становище, че жалбата е неоснователна. Допълнителни съображения излага в писмено становище, постъпило в деня на провеждане на откритото съдебно заседание. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: По реда на чл.28, ал.3 СК от 1985г./отм./ е предявен иск за определяне на по-голям дял от имуществото, придобито в режим на съпружеска имуществена общност по време на брака. С обжалваното решение на въззивния съд е прието, че така предявения иск е неоснователен. Прието е, че по смисъла на чл.28, ал.3 СК от 1985г./отм./ съвместният принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството /чл.19, ал.2 СК от 1985г./отм./ и само при комулативно доказване на тези законови условия искът може да бъде уважен. Прието е, че полученото през брака трудово възнаграждение от Д. И. сумарно пресметнато сочи, че неговите доходи надвишават тези на Л. И. неколкократно. Въпреки това обаче е прието, че И. е полагала грижи за децата, домакинството и семеъството и не е имало период, през който да се дезинтересира от задълженията си на майка и домакиня. Обстоятелството, че И. не е участвала пряко при строителството на сградата в [населено място] е прието, че не може да окаже влияние на извода на съда, тъй като периода на построяването съвпада с откриване на заболяването й, а освен това не би следвало и да се очаква от съпругата да участва пряко в строително-монтажните работи. С оглед на това и преценявайки не само паричния приход на семейството, но и поемането на всички останали ангажименти, свързани с ежедневното осигуряване на битови условия за живот, съдът е приел, че предявеният иск е неоснователен. Прието е, че за проведеното на 21.01.2014г. открито съдебно заседание Д. И. е бил редовно призован, но не се е явил, нито е бил представляван, поради което е даден ход на делото и след като делото е прието за изяснено от фактическа страна и е даден ход на устните състезания. В производството по чл.288 ГПК по настоящето дело е прието, че е налице необходимост от тълкуване на начина, по който следва да бъде извършено призоваването на страните във въззивното производство с оглед на обстоятелството, че в изпратената до Д. И. призовка като адресат е посочен Д. Г. П.. По поставения въпрос настоящият състав приема, че ако в изпратената до страна в производството призовка са вписани имената на друго лице като адресат, не е налице редовно призоваване по смисъла на 107 ГПК/отм./, респ. чл.142 от сега действащия ГПК. Съображенията за това са следните: Съгласно чл.38 ГПК призовката следва да бъде връчена на адресата на посочения по делото адрес, като за адресат съгласно чл.37 ГПК се счита лицето, до което е предназначена призовката. Лице, чието име не е посочено в призовката, не може да се счита за неин адресат, а оттам и да се приеме за редовно призовано по делото. Страната следва да се счита за редовно призована само ако е посочена като адресат на изпратената за открито съдебно заседание призовка. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при призоваването на страните. Призоваването има за цел да уведоми страните по делото за датата и часа на провеждане на откритото съдебно заседание, както и за съдопроизводствените действия, които предстои да бъдат извършени. Само ако призовките са изпратени до страните по делото и са връчени надлежно по предвидения в ГПК ред, съдът може да приеме, че е налице редовно призоваване и откритото съдебно заседание може да бъде проведено. Изводът на съда за надлежно извършеното призоваване не може да почива на предположения досежно възможността призовката, в която като адресат е посочено лице, което не е страна по делото, да е получена от страната, до която е следвало да бъде изпратена. Дори призовката да е била връчена на лице, имащо качеството пълномощник на страна по делото, ако в същата като адресат е посочено лице, което е различно от упълномощителя, призоваването не може да се приеме за надлежно извършено. В случая в изпратената от въззивния съд призовка до въззивника като адресат е посочено лицето Д. Г. П.. Призовка до подалото въззивна жалба лице, а именно до Д. Й. И. по делото не е била изпращана. Поради това неправилно въззивният съд е приел, че въззивникът е редовно призован за насроченото за 21.01.2014г. открито съдебно заседание, дал е ход на делото и е приел делото за изяснено от фактическа страна, а след приключване на устните състезания е постановил и решение по делото. Така допуснатото от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила следва да се приеме за съществено, тъй като е лишило Д. Й. И. от възможността да участва в производството по делото, включително да заяви доказателствените си искания за допускане на двама свидетели, съдържащи се и във въззивната жалба, по които липсва произнасяне от въззивния съд. Поради това на основание чл.293, ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на въззивния съд, при което производството да започне от провеждане на открито съдебно заседание с надлежно призоваване на страните и произнасяне по направените от тях доказателствени искания. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Бургаския окръжен съд, Трети състав, постановено на 04.02.2014г. по в.гр.д.№2283/2013г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Бургаския окръжен съд. Председател: Членове: